+1 И явно много искаш да го видиш.

Icоn For Hirе - Gеt Wеll

Лудо ! ^,..,^

Олеле,изчервих се... Благодаря вии ^^^ Утре ще ви пусна некст.
Между другото,аз също не исках да свършвам първата част.Мразя когато нещо свършва.    

Ето го ами.. така да се каже първата част на ,,Втори Сезон."

Част І

Шум,болка,навсякъде мрак.Този противен мрак.Понякога ми се искаше да не спя никога,но ако не заспивах,щях да умра от безсъница.Ако от това се умира.Бях будна и лежах в леглото.Пфф,този шибан мрак идващ от никъде и стигащ до всякъде.Имах чувството,че ако постоя малко ще ме изяде.
-О,я стига! Не си на две. -казах си и се изправих от леглото.
-Вярно е.Не си. -какво беше това мамка му! Стреснах се и светнах лампата.Огледах стаята която в действителност беше празна,но не беше моята стая.До нощната лампа имаше..Ъ? Ваза с роза.Червена роза.Изправи се и я грабнах.Погледнах нагоре и забелязах,че прозореца беше отворен.Приближих се и синята светлина на луната ме прониза.Погледнах надолу..
-Кай? -казах тихичко.Да,това беше той! -Кай,чакай! -викнах но премигвайки,него вече го нямаше.А аз все още бях в онази ужасна къща.Хукнах надолу по стълбите и бързо стигнах до спалнята на родителите ми.Отворих вратата и видях,че те бяха вътре и спяха.Обзе ме паника.С бързи крачки се качих отново в стаята ми.Отворих вратата.При видяното,мускулите ми се напрегнаха,дишането ми стана учестено,сърцето ми забърза ритъма си и в стомаха ми се завърза възел,зениците ми се разшириха и дъхът ми секна,когато той заговори.
-Казах ти,че съм. -каза той и аз рухнах на земята.След половин секунда той беше до мен и ме вдигна.
-Помниш ли,вчера когато ми каза,че имаш чувството,че съм все още тук? Аз наистина бях. -каза той.Това беше той! Съвършеният Кай който познавах.Красивата му усмивка се разтегли още повече,косите му бяха рошави и непокорни както винаги.Очите му! Ах тези очи.
Не ги бях виждала сякаш от милион години.
-Кай? -попитах сякаш за първи път го виждах и не бях сигурна дали е той.Той се засмя,но не отвърна. -Кай? -попитах втори път,но тогава той отговори.
-Да. -каза той,но нещо не беше наред.Устните му се свиха в тънка линия.
-Какво правиш тук,не трябваше ли да си.. ами нали се сещаш? -казах.
-Под земята? -попита ме той и аз кимнах. -Тялото ми е там,но не и аз.Нали знаеш,душата е там където е сърцето. -каза той.
-Ъм,а сърцето ти не е ли в тялото ти,което е на около два метра под земята? -попитах подозрително.
-Не глупаче. -засмя се той. -Сърцето ми е при теб. -знаех какво иска да каже,но пак не разбирах.
-Помниш ли онази кутия,която ти показах преди време? Още когато се запознахме? -попита ме той. О да помня.и вътре имаше...ъ,сърце.При това туптящо.Кимнах.
-Това е моето сърце. -каза той.
-А как така е при мен? -попитах.Защото не си спомнях да съм го взимала.
-Сложих го под матрака ти. -каза той.Направих една малоумна физиономия. 
Отидох до леглото и вдигнах прашния матрак.Беше прав.Там наистина стоеше онази дървена кутийка.
-Да,добре,но това не единствената причина да си тук нали? -попитах го.
-Да. -Кай въздъхна.
-Е,ще ми кажеш ли какво е? -попитах го,но той изведнъж се стресна.
-Аз,сега трябва да вървя.Ще се върна,обещавам! -каза той и изчезна сякаш пясък духан от вятъра в пустинята.
-Добре,но ако е само игра,ще ме изгубиш. -мрънках си под носа.Но един въпрос ме гризеше от вътре.Какво правя тук? Легнах си но не заспях. Погледнах часовникът.Беше три часа. Точно,когато някой звънна на звънеца.Помислих си,че е Кай и се затичах надолу.Стигнах до вратата и погледнах през шпионката.Не виждах никой и отворих плахо вратата.
-Здрасти. -каза момчешки глас ,но навън нямаше никого.
-Моля? -попитах и тогава го видях.Стоеше на стълбите целият в черно и се сливаше със нощта.До сега никога не го бях виждала тук.Момчето имаше черна коса,която не беше нито права,нито къдрава.Носеше черно кожено яке и черни панталони,а надолу имаше само едни страхотни мото обувки.Не можех да видя очите му,нито лицето му,но за очите,със сигурност и те бяха черни.
-Извинявай,ама кой си ти? -попитах и усетих как студените тръпки се спускат по гърба ми.Той не отговори.
-Ехо,странният,на теб говоря? -казах,но той отново нищо не каза.Точно щях да затворя вратата,когато той се размърда и дойде до вратата.Уау беше изненадващо красив.Очите му наистина бяха черни,но кожата му беше млечно бяла.И той ли беше умрял? Не,защото Кай не ми беше разказал нищо,нито една история,а аз не съм си мислила за умрялите тук,освен за Кай.
-Искате ли нещо? -попитах го накрая с толкова нетърпелив глас,че чак аз не си повярвах.
-О,извинете ме,много съм нетактичен.Аз съм Джейми,Джейми Сълийван.-каза момчето.Колко звънлив глас само..
-Добре,ъм мога ли да ви помогна с нещо? -попитах го,но той не каза нищо.Просто се обърна и си тръгна.На половината път се обърна към мен.
-Познаваш Кай нали? -попита ме Джейми.Ами сега? Спипа ме.Да плача,да се смея? Не,ще бъда непукистка.
-Кай? Кой е Кай? -направих се на ударена,но момчето само се засмя и си тръгна.В момента в който треснах вратата заваля дъжд.Толкова силен,че ме изплаши и ме подгони към стаята горе.Качих се и треснах вратата.Но тогава удари гръмотевица.Подскочих,а Кай не беше тук.Бързо отидох да затворя още зеещия прозорец и тогава видях същото момче което ме гледаше под дъжда подпрял се на едно от дърветата.
-Този пич май не знае,че не се стои под дърво на буре. -каза нечии глас,но той не ми беше познат.Не беше на Кай.Обърнах се и нямаше никого.Полудявах ли? Сигурно за милиарден път си задавах този въпрос тук.Шмугнах се под завивката,завих се през глава и дочаках утрото за да разбера,какво правя в същност тук.

______________________________________________________________________
Знам,тук е скучно,но ви уверявам,че нататък става  мнго интересно и тази част ще е по-кратка от миналата.

Радвам се! Много.! Утре ще пусна още..

,,Училище за Вампири" всичките части ^^

ФДУ Трябва да станеш фотограф!! Снимките ти са възхитителни!

Нееексстт! 

Значи ето какво мисля аз: Въпросното ти БФФ Хриси,изобщо не постъпва като най-добра приятелка,а като използвачка,в случая.Щом се е направила на ударена когато той и е споделил чувствата си към нея,а е толкова уникален и мил  на всичкото отгоре,смятай що за човек е.Но тук няма да говоря за нея защото не я познавам.
Колкото до вторият ти въпрос: Бих те посъветвала,както си говорите така и се смеете заедно просто му кажи примерно ,,Хе-хе човече кефиш ме,казвам ти" ако не искаш да се набива на очи,ако ли не просто му сподели че имаш симпатии към него когато си говорите или ако излизате навън например. Но бих ти дала нещо като съвет : Момичетата не могат да бъдат най-добри приятелки (с риск макар и някой да го оспори)защото между момичетата винаги има завист. : ) Така,че не го приемай толкова навътре,че тя се държи така.Момчето,ако е умно ще разбере как се държи тя.

Малко много изписах но..
Надявам се да съм помогнала.