Не.
Март?

Дрехите.

Не.
Август?

Не.
Искаш ли да си имаш приятел?

Малко се забавих.
Ето реванш.
Ама да кажа-историята ще е доста по-кратка с сравнение с другите.Още няколко глави и свършва.
   

--

-Ши-Шизуру..-прошепна тя.Очите й веднага се напълниха със сълзи.-Моля те,моля..не ме наранявай,Шизуру.-Той сякаш не искаше да чуе-приближавае се всяка секунда към нея.Тя разбра,че няма смисъл да бяга-той щеше да я настигне.-Хиро-отново сълзите се търкулнаха по бледите бузи на момичето.
-Хиро?Пак Хиро?Спокойно,нищо няма да ти направя..-сякаш се успокои за миг,но изтръпна след следващите му думи.-Скъпоценният ти Хиро е в болниця..лесно разбрах къде си.Татко нищо не знае..а всъщност какво трябва да знае?Нищо..просто приятелите ми са пребили до смърт твоя Хиро.Това е.
-Мразя те.-тя стисна очи и изкрещя думите с всичка сила.Започна да бяга на където й видят очите.Той,разбира се,бе по петите й.Най-накрая я настигна.Събори я и я накара да го погледне.
-Мила.-каза той.Хвана ръцете й над главата с едната си мускулеста ръка,а с другата погали бузата й мокра от сълзите.-Не си струва да плачеш за онзи..бака*.Отогвори ми..защо той?Какво не то дадох докато бяхме заендо?Красив съм,умен съм..какво още трябва да направя за да пленя сърцето ти?
-Ти.-за момент Мика спря да плаче.Но само за момент.-Не си добър..ти биеш,всекиго с когото се опитам да се спреателя.
-Защото те обичам.Не помниш ли как ми казваше "Даййййй ски,Шизуру-къъъън!!"*А след това ми сеу смихваше толкова нежно..
-Ти не ме обичаш.Нямаше да постъпваш така ако бе истина!-тя изкрещя в лицето му.Това го ядоса.
-Добре!Все тая!Искаш наистина да знаеш какъв съм?Сега ще разбереш.-той махна ръката си от бледата буза на Мика и я премести на вътрешната част бедрото.-усмихна се,но нежно.
-Ия!*-изпищя тя.Кой можеше да я чуе?По това време всички си бяха в домовете,а ако имаше някой в парка,то сигурно би било някое куче.
Момчето започна да разкъсва дрехите й.Тя се бореше толкова много..крещеше,плачеше,молеше,удряше..но уви.С такава сила Шизуру проникна в нея,че загуби съзнание от болката между бедрата.Все пак й бе първи път и заслужаваше някой по-достоен.Като Хиро..

-Микааааа!-някой извика.
-Хиро?-тя отоври леко очи.-Хиро!-Мика стана и побягна срещу него.Когато най-после го прегърна тя искаше да погледне в очите му,но..
-Изненада!-това бе Шизуру.
-ААААААААААААААААА!-момичето бързо отвори очи."Било е просто сън,лош сън".Тя въздъхна и се успокои за миг.Огледа се и залеляза,че се намира на поляната..гола,покрита само с парчета плат.Усещаше силна болка между бедрата,очите я боляха от сълзите,които бе пророила.Къде бе Хиро сега да я спаси?В болницата..можеше да умре.А тя вече бе мъртва.

--
Бака-японска дума.Превод-идиот,глупак.
Дай ски-японска дума.Превод-Обичам те.
кън-японско обръщение към близко момче,преминаващо през пубертета-между 14-16 години.
Ия-японска дума.Превод-не.

Ето още.

--

-Да,по тебе.-той ме стисна още по-силно.Наистина болеше.
-Пусни ме.-поплаках,но той не ме пусна.Наистина се страхувах."Едва ли щеше да ми направи нещо друго,освен да ми причини болка на ръцете" мислих си,но незнаех до колко е вярно.-Виктор престани!
-Защо,не ти ли харесва?Не беше ли по грубото?-как можеше толкова да ме ядосва!?
-Ще крещя!-предупредих го и присвих очи.
-Кой ще те чуе?-той се засмя.Това беше,разплакох се,пред НЕГО!-Сега и циркове ли ще ми разиграваш?Без това си перфектна в това!-той пусна ръцете ми.Успокоих се,но след миг ме целуна-изобщо не го очаквах,пък и целувката беше толкова силна,в буквалния смисъл,че си ударих главата в стената.Исках да се отдръпна,но зад мен бе гладката стена.Тогава се усетих,че ръцетем и са свободни-бутнах го и той се отдръпна.Незнайно защо горната ми устна изтръпна-не я усещах.Погледна към него-все още се смееше..
-Пиши ми,веднага след като се прибереш.-каза Веска.Те бяха долу и тя изпращаше Валентин.Това бе моментът.
-Вальо!-изкрещях аз.Той се обърна.
-Боже!-това бе реакцията му.Ужас!Толкова ли зле изглеждах?Ами Виктор?Ужас,отново!
-Помогни ми.-казах аз и побягнах по стълбите надолу.
-Никъде няма да мърдаш.-зад мен бе Виктор.Той хвана ръката ми.
-Пусни я е.-каза Вальо,но не тръгна да ме спасява.
-Ще звънна на майка ти!-извика Весела.Изведнъж той спря.Сякаш изтрезня.

02:34 е ,а не ми се ляга.

Не.
Калашников/а?

Да
Чешмеджиеви?

Пускам повече,защото мненията ви ме разтапят.

Малко се учудих,но ей..все пак това бе Виктор-ще те накара да забравиш дори и името си:
-Ти ми кажи.-казах тихо и го придърпах към себе си.Боже,не трябваше да го правя-в къщата са Веска и Вальо.Все пак..-Вики,не можем..на стълбите сме,а Веска и Валентин са в стаята ми..-по дяволите!Защо не ме целунеше и не запушеше голямата ми уста?Исках да бъде поне веднъж груб,умрях от нежностите му..
-Оо,моля ти се.-засмя се.-Ела тук.-къде да идвам-та той почти се бе сраснал с мен.Когато си мислех,че просто няма накъде,той се притисна още повече-усещах удоволствието му.
-Ии!-възкликнах шеговито.-Мръсник.-засмях се.
-Леле,кой го каза.-преди дам ожех да кажа нещо усетих езика му върху устните си.Какво му бе толкова специалното,че без неговите ласки не можех?Понякога си мислех,че съм пристрастена към него.Разтворих устни и го ухапах за да престане.-Сс.
-Извинявай,заболя ли те?-той гледаше надолу.-Вики,извинявай,ама го направих,защото не можем да..-прекъсна ме.Най-после!
-Хъ,добре,добре.Печелиш-засмя се той.-Хайде да се качваме.-хвана ръката ми и дори не видя обърканата ми физиономия и очите ми,които се разшириха.
-Ама,Вики..-той се обърна.-Казах го за да те накарам..-сякаш не чу думите ми.
-Охо,добре ли сте без нас?-Виктор затвори вратата.
-Ох,боже..-Вальо пребели очи.
-Хах,няма значение..Изтеглихме филма-типично в стила на Етка да смени темата.
-Добре.Радост моя,хайде.-пошегува се той.Усмихнах се фалшиво.Той легна на леглото ми и се облегна на стената-хвана ме и ме настани между краката си.-Трябва да последвате примера ни.-Сякаш Вальо само това чакаше да чуе.Хвана изненаданата Веселка и каза,че иска да е по-близо до нея.Тя,горката,се изчерви,но все пак това бе Вальо-нейния Вальо.Тя се облегна на него,като преди това ключи филма.Всички се загледахме..
-Хей,баща ти има алкохол някъде тук,нали?-попита Виктор.
-О,незнам.Провери.-Той слезе долу и след малко се върна с някакви бутилки в ръка и с червено вино-любимото му.Аз не обичах да пия,затова и незнаех колко са силни останалите алкохолни напитки.-Всичкото това само ти ли ще го изпиеш?-повдигнах вежди.
-Аз ще му помогна.-каза Вальо,а към него се присъедини и Веска.
-Е,значи филма няма да го догледаме.-озключих го,а Виктор дръпна от ръцете ми лап топа.-Поне предупреждавай.
-Ей,много се дразниш.-засмя се,но разбрах намека му.Бе прав.Но да,бях крива.-Ще пуснем малко музика.
-Отивам в банята.-казах аз като погледнах как Виктор търсеше в ютуб песни и отпиваше от тъмната бутилка..и аз незнам какво.
-Искаш ли да вляза с теб?-най-мразех когато се шегуваше така пред приятелите ни.Не обичах дак оментирам интимния си живот пред който и да е било,освен Веска..но все пак..
-Виктор.-казах през зъби.Той дори не ме погледна.Ядосах се и влязох в банята.Поне струите гореща вода ще ми се отразят добре.Не измих косата си-сутринта бе сторено това.След като излязох,заварих още няколко души,по-точно момчета в стаята си.Вратата беше отворена и те ме видяха по хавлия,всичките!Бяха на път да кажат нещо,но погледнаха Виктор и спряха:
-В-Виктор?-ококорих се.ТОЙ танцуваше с Симона,която с изключение на Веска,бе единственото момиче!Тнцуваха на My Darkest Days - Porn Star Dancing .Той пееше!Беше си гол,само по дънки и слава богу,че не държеше бутилка-щеше да излежда точно като в филмите.Но за сметка на това ръцете му бяха върху паласките на Симона и се поклащаха заедно с задникът й.-ААААААААААААА!-изпищях и стиснах очи.Отоворих ги и забелязах,че никой не ме погледна.Или е от силната музика,от която всичко се тресеше,защото бяха включили големите тонколони в хола или просто съм им безразлична.На всички!Поне Веска и Вальо ги нямаше-сигурно бяха в някоя от стаите и Бог зне какво правеха.Разтреперих се и отидох да се преоблека на бързо."Щом като ще е така,няма да ти се оставя" казах си.Намерих един скъсан,черен клин,сложих върху него къси дънки и розов широк потник,под който се виждаше розовия ми сутиен.Косата ми бе в небрежен кок.Не сложих никакъв грим-нямаше време,пък и бях в собствената си къща.Отидох в стаята си.
-Махайте се!-изкрещях аз.По дяволите-погледнаха ме,но нищо не направиха.А по-лошото е,че съседката сигуно всичко ще издрънка на майка ми.Ужас!Поне на Виктор му бяха отнели скъпоценната Симонка.Майната й!Когато ме видя,тръгна срещу мен засмян до уши-о,той бе много пиян!Но той пи,толкова малко..огледах се и забелязах,че малките му приятели са донесли още храна,алкохол и със сигурност наркотици към,които Виктор имаше слабост след като се себереше на купони:
-Радооост!-той ме гушна.Аз моментално го бутнах от себе си.
-Пил си.Колко?Или Симона те опияни?-той сви рамене.-Ох,ела тук.-Дръпнах го за ръката и го задърпах към кухнята..по стълбите..Подадох му чаша с вода.-Пий.
-Не.Не ми се пие повече.-каза той и хвана главата си.
-Какво ти се прави тогава?
-Нищо.Не,не..искам да те чукам.-зачервих се от ярост.
-Да ме "чукаш"?-попитах го.Как може да ми говори така!Да ме "чука" !Ха!
-Да..ами слънце,какво да кажа..-той хвана ръката ми и я сложи върху слабините си.Опитах се да си я махна,но ръцете му бяха от стомана.-Какво толкова?Сякаш и преди не си го усещала...в себе си.-засмя се.-Щях да се пръсна.Бях МНОГО ядосана-една от най-отвратителните нощи в живота ми.Стиснах го,а той извика.
-Съжелявам.-казах аз и тръгнах нагоре за да се добера до телефона си и да звънна на сестра му-тя поне нямаше да го накаже за цял месец.
-Радост,чакай!-чух зад гърба си.Грешката ми бе,че се обърнах.Виктор стисна толкова силно двете ми ръце,че едва не проплаках.Всички бяха горе и да извикам нямаше никой да слезе за да ми помогне.-Защо ме удари?-толкова тихо говореше,че едва го чувах.
-Аз..ти..само ми се подиграваш.-опитах се да се откъсна от него,но без никакъв резултат.
-Ама аз те обичам.-каза той и направи doggy face.-Нещо лошо ли казах,курво?
-Ти си луд.-гледах го с отвращение.Заради левкимията ли полудя или защото толкова пи?

Едва успях да я напиша...сякаш всичко бе вчера.  

Хъ,вече си лягам по-рано от 02:00   

Вода.