Страхотна е! Различна е и много ми хареса!! Нексттт!      

Прекрасно! Очаквам некста!    

Ето следващата част. Тук ще експериментирам само с нея да видя дали ще е добре ако я напиша в сегашно време.Ще чакам мненията ви.

Част ІІІ

-Странно. -казвам и осъзнавам,че говоря на глас.Джейми ме поглежда странно.
-Какво е странното? -пита той и се смее,но виждам,че е леко притеснен.
-О,какво,на глас ли го казах. -опитвам се да замажа положението.Той кимва и отпива от какаото си.Това гласче започва да ме тормози и аз ставам от масата и казвам :
-Идвам след малко.Отивам до тоалетната. -след което се изправям,но с движението си бутам чашата с какао на канапето.
-Съжалявам,съжалявам! -извинявам се,но Джейми не трепва.
-Не се тревожи. Аз ще почистя. -казва той и се заема да попива разялото.Аз излитам от мястото си и се шмугвам в тоалетната.Подпирам се на мивката и се поглеждам в огледалото.Тъмно-русата му коса виси неподвижно,почти изсъхнала,а дрехите ми все още са мокри.Навеждам се и пускам кранчето.Водата започва да тече,като става все по-студена и по-студена.Наплисквам лицето си с ледената вода и се изправям.С изненада забелязвам,че сякаш времето не се движи.Всичко е неподвижно.Въздухът не преминава през дробовете ми,но все още дишам.Очите ми премигват,но не чувствам влага,сякаш ще изпаднат всеки момент.Чувствам,че сърцето ми бие.Въпреки,че въздуха не се движи,аз все още съм жива.Хващам главата си в две ръце и я разтърсвам,като си мисля,че всичко ще отмине.Че е само халюцинация.Но не отминава.Бежовата светлина идваща от кружката не сменя цвета си.Всичко си седи на едно място и не помръдва.Поглеждам се в огледалото отново и виждам Кай.Той също е черно-бял.
-Кай? -опитвам се да звуча нормално,но гласът ми изтънява и възклицанието се превръща във въпрос.
-Какво по Дяволите правиш? -пита ме той и аз вече знам кой ми е говорил през цялото време.Отварям уста да кажа нещо в своя защита,но той ме изпреварва. -Трябва да се върнеш и да оправиш всичко. -аз го гледам като тресната и асимилирам чутото,смилам информацията която той ми дава,но не я разбирам.
-Къде да се върна? -питам го и объркано следя всяко негово премигване в огледалото.Броя до три и се обръща.
-Трябва да се върнеш в миналото и да оправиш грешките. -повтаря той,отново отравям устата си за да кажа нещо,но той изчезва на мига.Отварям очи и ги разтърквам,струва ми се,че всичко е било един шантав сън,но знам,че не е.Оглеждам се  и  всичко си е както преди.Поемам рязко въздух,но болка ме прерязва и аз се свивам на две.След секунда преминава и се изправям.Излизат от тоалетната и се запътвам към Джейми.Поглеждам мястото на разлятото какао и забелязвам,че няма петно.Настанявам се и казвам:
-Извинявай,че се забавих толкова много. -Той ме поглежда някак учудено и накланя глава:
-Какво,забави се само няколко секунди. -казва и се засмива.Поглеждам го изумено и се чудя дали не си прави някакъв майтап,но той изглежда сериозен и малко притеснен.Чудя се защо изглежда притеснен,но не казвам нищо.
  -Искаш ли да си ходим? -пита той и поглежда през прозореца зад него. -Вече не вали. -казва и аз става.Адска болка цепи главата ми и казвам:
-Аз мисля да си ходя.Не се чувствам добре. -казвам. Джейми дига поглед и пита:
-Да те изпратя ли? -усмихвам се в знак на благодарност,но клатя отрицателно глава.
-няма нужда. -отговарям и оставям парите си на масата,но Джейми ги взима и ми ги връчва.Поглеждам го въпросително и той се усмихва с най-хубавата слънчева усмивка която съм виждала и веднага се разколебавам дали не трябваше да го оставя да ме изпрати,но се сещам за това което Кай каза,че трябва се върна във времето по-скоро миналото за да поправя грешките.Усмихвам му се мило и му казвам чао.
-Ще се видим ли пак? -пита той и аз кимам в движение.
-Непременно. -след това хуквам с триста към къщата/Връхлитам като хала,нашите ги няма,но аз се качвам направо в стаята ми.Оглеждам я,но очите ми не търсят нещо от нея.Търсят Кай,който не е тук.Сядам на леглото и се замислям.Сещам се за снощи когато Кай каза,че изобщо не са минали никакви четири години,а само някакви си дни.Замислям се какво точно означава,но не стигам до никакво решение,освен до това,че съм много гладна.Слизам надолу по стълбите,но не изкарвам от главата си онова което Кай каза.Чудя се и размишлявам какво може да значи.Избирам да изям една ябълка и се качвам отново нагоре.И пак заварвам стаята си празна.Само аз между четири стени.Взимам лап-топа от малкото шкафче на което седи и го включвам.Той зарежда почти моментално,след което влизам в ,,Гугъл" и пиша  ,,Връщане във времето" .Излизат ми само някакви скучни неща за книги и филми или стари машини които от отдавна не съществуват. Усещам тръпки по гърба си и се обръщам,след като чувам познатия и плътен глас на Кай.
-Нищо няма да намериш тук. -казва той и аз присвивам очи.Опитвам се да разбера емоциите му,но нищо.През черните му очи виждам единствено отражението си,нищо повече.
-А къде? И какви бяха тези глупости? -питам и се изненадвам от себе си,какво спокойствие запазвам.
-Не са глупости,Лиз.Важно е.Иначе ти ще умреш.

Знам,помислила съм и за това,но нали в първата част,Кай и казва,че не са минавали никакви години,а само няколко дни.

Не трябва да ти пука.Пък и сега ниските са на мода Хях
Пък ако е толкова нетърпимо.Тренирай Волейбол,Баскет,виси на лостове.Знам ли?!
Но не мисля ,че имаш нужда.Сама ще дръпнеш когато ти дойде времето.

Точноо! Благодаря,благодаря,благодаря ти!!!       

Ето.

Част ІІ

Както и очаквах,не мигнах цяла нощ.Стомаха ме заболя и ми се искаше да повърна.С радост обаче видях,че е седем и двайсет и осем сутринта.Огледах се отново.Опитвайки се да запомня всяка стена,всяка напукана стена,всяка фуга,всяка счупена плочка.Славих широката тениска и отворих вратите на големия стар гардероб.Извадих от там една бяла тениска с надпис ,,Love make me hight",която в същност беше доста дълга и надолу обух един скъсан клин.Хукнах надолу по стълбите.
-Добро утро.Да не би да си решила днес да отидеш на училище? -каза майка ми и ме погледна странно.
-Уви,не. -озъбих и се. -Какво правим пак тук? -попитах я и тя едва не се задави с кафето си.
-Какво правим тук ли? -попита ме изумено.Аз кимнах. -Тук живеем,скъпа? -каза тя но гласът и така изтъня накрая,че прозвуча като въпрос.Тя стана от стола си и ме пипна по челото,аз се отдръпнах.
  -Какви игри играете? -попитах я и присвих очи,след което побягнах към вратата и я треснах след себе си.На вън беше се смрачило,имаше облаци и май щеше да вали.На кого му пука.Тръгнах по главната улица и подминавах всеки познат който ми помахаше.Нямах намерения да разговарям с когото и да е освен с Кай,който много интересно ме заряза снощи.
-Здравей. -каза някой с леко познат глас,чуваше се иззад мен,но аз нямах намерения да се обръщам.Стараех се да не говоря с никого,но този досадник определено не разбираше това.
-Какво!? -обърнах се бясна и заварих зад себе си,онова момче,същото което снощи звънна у дома,ако може да се нарече дом.
-Здравей Лиз. -каза той.Хм от къде знае името ми,сигурна съм,че снощи случайно,нарочно пропуснах да му го кажа.
-Здравей... -хубава стана.Забравих как се казваше..
-Джейми? -засмя се той.Ударих се по главата.
-А да,извинявай,Джейми.А сега,какво искаш? -попитах го и леко се засмях.Когато се усмихна,ме напуши на смях,не знам защо.Започнах да се смея.
-Ами аз... -започна,но после ме погледна и попита : -Какво,защо се смееш? -попита и се усмихна,почти се засмя.
-Не знам.Извинявай. -казах и млъкнах. -Какво сега? -попитах го вече по-сериозна.
-Ами нищо. -каза той и се засмяхме дружно. -На къде отиваш толкова ядосана? -попита той и изравни крачка с моята.
-Честно ли? Не знам. -казах.Самата истина си беше.Хм,не е чак такъв страшник за какъвто го влез първоначално.Е,да не беше много нормално да стои пред къщата ми.Хах,не че в тази откачена история има нещо нормално.Като,нормално ли е да си легнеш в новата си къща и да се събудиш в старата,или пък да попиташ майка си защо не сте в новата си къща,а тя да ти каже: Какви ги говориш?Ние живеем тук. Аз не мисля,че има нещо нормално в това.
-Ехо? -попита той и махна с ръка пред очите ми и аз премигнах смаяно.
-Ъ,да? -попитах,явно бе казал нещо,но нали бях погълната от мисли.
--Попитах,откога си в града? -очевидно беше вярно.Беше говорил нещо докато се бях отнесла.
-Ами от доста. -не можех да кажа точно,след като Кай каза,че не са минали тези  мои ,,въображаеми" четири години.Мен ако питате,някой си играе с времето.
-Ами ти? -почувствах се длъжна да го попитам.
-Преди две седмици дойдох тук от Алабама. -каза той и се почеша по главата.
-Алабама? Сериозно ли? -попитах ентусиазирано. -Как е там? -продължавах.
-Ами добре. -каза той и се засмя.Изведнъж го почувствах близък.Имах някакво странно чувство,че го познавам от дълго време.Погледнах нагоре към насъбралите се облаци,а Джейми направи същото.
-Изглежда ще вали. -каза той и в момента в който завърши изречението си започна да капе.капеше няколко минути,а после се изля един наистина хубав дъжд.Косата ми се намокри и кичури паднаха пред лицето ми.
-Ах,супер! -въздъхнах и седнах на една подгизнала пейка,той направи същото.
-Какво,ха-ха остава само да завали град. -каза той и аз започнах да се смея.
-Не си насилвай късмета.Казах му.И го погледнах в очите.Брей,колко хубав беше наистина.Черната  му чуплива и рошава коса,сега  беше разпиляна пред лицето му.Черните му очи.уау какви очи само.Толкова черни,толкова дълбоки,като тъмни езера,направо можех да се изгубя в тях.
-Какво? -попита той когато видя,че го зяпам.Ами аз буквално си го зяпах.Усетих как бузите ми пламват.
-Нищо. -мрънках си и се обърнах.
-Имаш страхотни очи! -каза той и аз се обърнах.
-Какво? -попитах леко изчервена.
-Имаш страхотни очи. -каза той и аз се учудих,какво страхотно намира в тъмнозелените ми очи.
-Ами благодаря. -въздържах се и не казах,че неговите са невероятно изумителни.
-Какво ще кажеш да се разходим някъде,но на сухо? -предложи той.Стана ми интересно,как ще се разходим на сухо като тук вали.
-Къде? -попитах го и зачаках отговор.
-Ще видим,някъде където не вали. -засмя се той,а аз след него.Беше ми доста забавно с него,но като за първи ден,не беше лошо.
-Какво правиш? -попита познат глас.
-Моля? -попитах Джейми.
-Нищо не съм казал. - вдигна ръце той и черното му кожено яке се набръчка.
-Добре.. -казах и го оставих да води,малко изоставах зад него.Причуваше ли ми се? Нямаше значение.Бях подгизнала и нямаше да откажа на един топъл шоколад.Джейми сякаш прочел мислите ми,ми предложи да отидем в някакво близко кафене и да пийнем по един топъл шоколад.Аз се съгласих.

Когато стигнахме,от нас наистина се стичаше вода.Джейми носеше шапка,свали я изстиска я преди да влезем и и чак тогава влезе.Когато се настанихме и поръчахме,той попита:
-Добре ли се разбираш с вашите? -попита той.Аз поклатих отрицателно глава. -И аз така с нашите. -каза той. -Те са напълно побъркани,имам чувството,че съм от друго семейство,или са ме сменили при раждането ми. -засмях се на това което каза.Момичето което обслужваше нашата маса ни донесе поръчаното и аз проследих с пръст върха на чашата с горещото какао.
-Е,вашите поне,сигурно не те мислят за побъркан или нещо такова,само защото ти се случват разни странни неща. -казах и се стъписах.Прииска ми се да върна думите обратно,какво ли щеше да си каже: Откачалка! Но се изненадах от реакцията му.
-И твоите родители ли правят така? -попита той. -Мразя когато ме разпитват без причина.Мислят,че се друсам когато им кажа,че чувам нещо идващо от тавана. -засмях се.
-без причина,а ? -попитах го. И той кимна.В същия момент главата ме заболя и чух отново този невероятно познат кадифен глас,който нашепваше:
-Какво по Дяволите правиш?

От къде мога да си взема такава тениска?

http://stealherstyle.net/ariel-bloomer/
Не розовата,ами другата със  сърчицето?

Слушам го от както се помня! Винаги много съм харесвала този стил на музика!