Не.
Кафява?

2х100 %

Не.

Не.

Не.

2х100 %

~III~

Александър лепна една самодоволна усмивка, като захапа левия край на устните си и затвори очи.
- Хм. г-ца недостъпна каза .. извинявай миличка, но никой не те пита къде ще спиш и с кого, моя си вече.
- Аъгх. - измрънка Роузи, тя беше тотално забита в земята. Не можеше да обели и думичка, нито пък да отдели поглед от очите му, те бяха толкова красиви, също така бяха изпълнени с такава страст и власт. А през това Сю се опитваше да завърже някакъв разговор с Мат.
- А-ъм.. Мат, чудех се .. ти и Алекс оттук ли сте, Меддисън Скуер (така се казваше градът) ?
- Ами не. Не живеем тук, но Алекс е идвал преди 2 години и може да ни разходи и запознае с градът, пък и би трябвало да е опознал добре това място. - рече Мат, кимвайки на Алекс към вратата. Алекс хвана Роузи за ръката и каза;
- Да тръгвамее , тук е невероятно, има абсолютно всичко и ще ви хареса ! сигурен съм ! - уверен пристъпи, хвана Роузи за ръката и я придърпа към вратата, готов да ги разведе наоколо. Сю се провикна за Фокси и то дотича при нея. Тя му сложи каишката и го държеше с дясната си ръка, а с лявата Мат я беше хванал и повел към вратата. Щом двойките излязоха, ахнаха. Бяха въодушевени от пъстрите цветове на есента. Докато вървяха към парка Фокси се дърпаше постоянно, той не спираше да се върти насам- натам, явно много му хареса мястото, но по едно време въртенето му стана, като стрела на купидон. Той оплете Сю и Мат с синджирата си и те от толкова мърдане и опити да се разплетът паднаха на земята. Сю беше върху Мат. Тя цялата се изчерви, и разбира се Сашко (Александър) изръси;
- Хей хей, това е парк, недейте така, тук има малки котрета - каза той и се засмя и Роузи по него.
- Ей Роузи, може ли да те наричам Ро, на кратко ? - попита Александър.
- Разбира се ! звучи сладко, дори малко прилича като има на папагал, хихи - рече Ро и се засмя тихичко.
Ро и Сашко, разплетоха Мат и Сю и им помогнаха да се изправят. Фокси връхлетя Алекс, за да си играе с него докато той беше в гръб и го строполи в купчина листа. Всички се спогледаха и избухнаха в смях.

Аз пък имам много по тялото. И на мен са ми минавали с номера "Това ти е чара .. дрън дрън" за разлика от твоите, моите не са ми по рождение, ами от слънцето, до колкото разбрах .. и са по- големички тка .. и аз също се притеснявам, но успявам да ги прикривам с определен стил дрехи .. хем стои готино, хем се чувствам добре ^^ Иначе относно твоя проблем, слагай фон дьо тен .. или недей, защото вредиш на кожата си .. пък и не си мисли най- лошото .. ако намериш добри приятели, за тях това няма да има значение как изглеждаш, а какъв си.

~II~

Опулени, двете приятелки последваха пудинга, който се местеше към спалнята. И като пристъпиха прага, дъхът им секна. Не можеха да повярват на очите си, стаята беше огромна с две легла които бяха с размерите за двама, и разбира се на тях бяха двама адски сладури, които през цялото време дърпали конците, за да откраднат пудинга от момичетата, както и да ги примамят към тях. Сюзън се изчерви, а колкото до Роузи, тя беше готова да ги разцелува и да се запознае с тях, но едното момче погледна към братовчед си и тръгна към Роузи;
- Йо, аз съм Александър ! - каза той подавайки ръката си към нея и прокарвайки другата си ръка през косата си.
-Аз съм Роузи, приятно ми е . - рече тя примамливо, оглеждайки го от глава до пети и подавайки ръката си към неговата.
Той беше секси, беше с черна не много дълга, но не и много къса коса, очите му бяха сини, а под определено ъгълче огрявани от слънцето, ставаха сиви. Беше облечен в черни дънки, бяла леко разкопчана риза със развлечена (отпусната) вратовръзка ии кецовее, оо да не забравяме и колана с шиповете.
Колкото до другото момче, то беше по прибрано и имаше чар, на който не можеше Сюзън да устои. Той беше облечен в тъмно сини дънки, карирана бяло/синя риза и по отпусната вратовръзка.Имаше големи кафяви очи, а косата му бе черна. За да не остане по назад и той тръгна към Сюзън, за да се запознае с нея, прозореца се отвори от силния вятър и косите му се разпиляха из лицето, застана пред нея, подаде ръка към нея и рече;
- Здравей, аз съм Мат. - усмихвайки се .
- З-здравей, аз съм Сюзън. - Измърмори тя тихичко, придържайки роклята си надолу, за да не се наддигне от вятъра, който нахлу в стаята им.
Когато всички се запознаха, Александър допълни;
- Така, такааам .. вече се запознахме и най- вероятно ще бъдем в една стая и четиримата, поради недостига на други стаи. - каза той.
Сюзън трепна, тя беше потресена: - Какк така ??? защоо ? , та то има само две легла .. ?
- Е и, ще спим по двойки , пу за мен си е Роузи - изрече с пълен глас.
- Готин !  Аз ще си спя сама на леглото, просто няма да се разберем така, ясно ? - промълви тя, намигвайки му. Ясно и беше, че копнееше за него, но знаеше, че първото впечатление е най- важно.

Първоначално е скучно, но натам ще стане по интересно : )) Надявам се, че ви е допаднала тази част.

пуфф. -50.[/b]

Не.
Пролет ?

На 14 ; )