Е.. Тогава лошо.

ЧАСТ 5

- От къде има номера ти ?
- Не знам, аз ...
- Няма да вдигаш! Както каза, деня е само наш и няма да вдигаме телефоните си, нали.. Нали ? - Получавах мълчание в отговор.
- Ами щом звъни точно на мен, може да има някакъв проблем, а ? Нека вдигна и ще го пусна на високоговорител.
- Не, дай на мен. - казах аз и дръпнах телефона от ръката му. - Бианка, какво искаш ? - извиках аз и включих високоговорителя.
- Кайла ? Хора, моля помогнете ми. - Мисля, че плачеше или пък се преструва ? - Намирам се в горичката на края на квартала. Не знам какво стана, аз.. Пътувах насам и бензина ми свърши и.. Моля ви елате, после ще ви обясна. - След тези думи Бианка затвори телефона. Стреснах се.
- Видя ли, че е имало нещо. Хайде да отидем за да й помогнем. - каза Чейс и започна да се приготвя.
- Никъде няма да ходим. Преструва се.
- Добре, нека отидем и да видим дали се преструва. Стига, Кайла.
- Оффф.. - изпуфтях аз.
Нещо ми намирисваше в тази ситуация, но ще видим.. Качих се в стаята на Чейс и се облякох. Пооправих малко прическата и грима си, защото след бурната нощ не бяха в много добро състояние.
Двамата с Чейс се качихме в колата и потеглихме.
Времето бе ужасно. Мрачно, духаше силен вятър. Небето бе доста зловещо.
Всъщност живея в един от кварталите на Ню Йорк. Всъщност даже мисля, че е малко градче, а не квартал. Както и да е, та градчето в което живея се намира на около 5-10 минутки от училището ми в Ню Йорк.
През цялото време, докато пътувахме двамата с Чейс не си говорехме. Вече бяхме навлязли в гората.
- Ето я. - каза Чейс.
Бианка седеше от дясната страна на пътя. Колата беше паркирана близо до нея - черен и голям джип. Чейс спря рязко колата и слезнахме от колата.
- Бианка, какво стана ? - попита Чейс и се приближи до нея.
Леле, на крака си имаше доста гадна рана.
- Не знам, аз.. Искам да си ходя от тук. - каза тя. Целият й грим се бе разтекъл, а устните й се бяха напукали, до така степен, че от едно място бликна кръв. Гадост..
- Хайде! Ще те заведем у нас и ще те оправим. - каза Чейс и я вдигна на ръце.
А, не, не, не,не, не! Как може да я вдига на ръце ?!
Тримата се качихме в колата на Чейс и потеглихме.
- Ще пратя някой приятел да прибере колата ти. - каза Чейс.
- Благодаря. Наистина съжалявам, ако се натрапвам.
- О, да и то много.
- Кайла, млъкни. Спокойно, не ни пречиш. - каза Чейс й се усмихна.
Кръстосах ръце и се зазяпах в прозореца.

Ти не четеш ли ? Може да гласуваш само за двама.  |-(

Пет.

Не.

И двете.

Пет..

Не.

Ъъъ, не ми хареса..

Да.

Местожителство: Lawrence. - Бан.