Ох и двата.

Не.
Зелена?

Сок.
Ма..

Десет. ^^

Да. 
karz?

Не.
Сметка?

Не мога!Просто не можах да не напиша следващата и последна част!Мъчително е,съжелявам.
Поне частта ще е максимално дълга.

--
Мълчах и оправях всичко.Започнах от стаята си-изхвърлих всички бутилки-празни и полупълни.Започнах да чистя,въпреки,че бе прекалено късно-все пак бях дева.Но сега това нямаше значение-бях като в шок.По принцип слушам музика или си тананикам когато съм сама или чистя,но този път не върших нито едното,ни другото.

Преди това.

След думите на Веска,Виктор сякаш се опомни.Веднага след това побягна,към вратата.Не го последвах,никой не го последва.Може би и в това бе грешката ми.Етка побърза да ме гушне,а Вальо се качи горе и незнам как успя,но изгаси музиката някак си.Чуха се ругатни и псувни по негов адрес.Веска ме пусна и се качи горе-крещеше нещо,но аз не я слушах.След малко всички,включително и Симона,слязоха по стълбите,без да ме погледнат,като накрая ми казаха само едно безчувствено "чао,Радостке."
-Раше?Добре ли си?-попита ме Ети и постави ръката си на рамото ми.Аз само й се усмихнах.-Да помогна ли?-кимнях,което значеше "не".-Добре.
-Хей.Ра-Валентин бе прекъснат от Весела-видях как му направи знак с ръце да мълчи без да се обажда.-Е,до скоро.-гледах в земята и чух само затварянето на вратата.След секунди слязох и заключих като избухнах в плах.Не спирах да плача-страхувах се от Виктор,много.Затова бях и заключила вратата."Какво да правя?" говорих си сама.

След като изчистих цялата къща блестеше.Оставаше ми да измия чиниите-през това време отворих всички възможни тераси ,за да не мирише на алкохол,пот и парфюми.
Най-после успях да си легна след още един бърз душ.Погледнах часът-бе 04:59,но мислих за нищо-просто заспах веднага след като усетих уханието на чистите завивки.
Бях събудена от досадния телефон."10:45,супер.Пет часа-много,здрав сън."помислих си:
-Радосткеее!Върнах се!-майка ми знаеше,че спя по това време-много обичаше да ме събужда.
-Да,много ми лиспваше!-изкрещях аз,защото знаех,че това ще ме пита.След минута вече беше в стаята ми.
-Виж,взех си бански.-майка ми се завъртя.
-Браво.-засмях се.-Майко,наистина..трябва да напълнееш-все едно си болна от анорексия!С какво ще пълниш горната част?-пошегувах се.
-Ще взема назаем от теб.-каза тя и ме ощипа,пф.
-А,аз защото съм Преслава!Както ида е,махай се,защото ми се спи.-завих се през глава.
-Добре.-пак ме ощипа,но този път по задните ми части,които не бяха покрити с чаршафа.
Затворих очи.Мамка му,някой звънеше.Виктор!?Веднага се разсъних.Незнаех дали да вдигна.Мелодията на крякането от телефона ми наистина започна да ме дразни и вигнах-ама,че рефлекс!
-Извинявай,извинявай,извинявай-махнах телефона за малко от ухото си.-Изивнявай,извинявай.
-Спри,де!-казах аз.-Защо ми звъниш?
-Защото ми разказаха какво съм ти сторил.Бях пиян,разбери ме.-гласът му се снижи.
-И дрогиран!-допълних аз с нетърпение.
-Да,ама няма значение..Незнаех.-прекъснах го.
-Винаги ли ще правиш така?С мен?Мислех,че поне малко се контролираш.-от дръгата страна няколко души се смееха-приятелите му.Той бе включил високоговорителя!След кратко мълчание казах-Майната ти!-затоврих му.След това телефона ми не звънна.След час,след два..вече бях навън и нарочно ходих на местята,които той често посещаваше,но уви-не бе там.Най-после телефона звънна:
-Вдигни,но се дръж хладно.-каза Весето.Кимнах и се засмях,но усмивката ми бързо изчезна когато чух от другата страна гласът на един негов приятел.Очите ми се разшириха.Бавно затворих и поставих телефона в спортната чантичка.-Какво?Кажи ми,какво ти каза?Скъсахте ли,че така пребледня?Алоо?-задаваше въпросите еидн след един.Бяхме на булеварда и аз избухнах в плач.
-О,той е заминал за Испания!За Испания,без да ми каже!Затова ми звънна днес,за да се сдобрим и да се разделим с добро.А аз..леле,кавко направих!-Весела не знаеше какво да каже.-Моля те, кажи нещо!Успокой ме,де.-плакох с глас,а хората,които минаваха покрай нас се обръщаха назад и ни гледаха,по-точно мен.
Минаха дни..седмици..почти месец.Аз си бях същата на външен вид,но сърцето ми бе празно.Имах дупка,която никога нямаше да се запълни.А последните ми думи бяха "Майната ти.".Не можех да навърша 18 и да замина за Испания,защото той щеше отдавна да е мъртъв.Бях се примирила,въпреки,че всяка вечер оглеждах стаята си и мислех за всичките ни моменти прекарани заедно.

-Ало?-бе непознат номер,но реших да вдигна.
-Аз съм.
-В-Виктор?-едвам изрекох името му,докато устата ми бе пълна с пуканки.Набързо преглътнах и отново повторих името му.-Аз..извинявай,незнаех..Толкова ми липсваш..-бях прекъсната от гласът му.
-Знам,радост моя.-очите ми се напълниха със сълзи.
-Моля те,втърни се.-по гласът ми разбра,че плача.
-Плачеш,нали?-гласът му бе тих.
-Аз..да.Моля те,втрни се.Моля те,обичам те,не мога да те загубя,не искам да съм сама..-вече не здържах сълзите си.Когато стигнаха до устните ми усетих колко са солени и горчиви-това още повече ме разплака.
-Ако можех..Но,тук родителите ми си имат страхотна работа,лекарствата са по-добри и ми помагат наистина.В България,освен ГМО друго има ли?-засмя се.
-Да!Аз съм в България!
-Ти не си модифициран организъм.-отново се засмя.
-Липсва ми и смехът ти.И сърцето и тялото ти и всичко останало.-почувствах облекчение,че го чувам.Можех да излея душата си,точно на правилния човек.
  Говорихме още дълго време.Обясни ми,защо са занимали.Къщата им се дава под наем,но не се продава.Странно-болката в гърдите ми изчезваше малко,по-малко.И до ден днешен ние общуваме по телефона и по скайп.Разказваме си как е минал денят ни,какво сме правили и т.н.Но,знам,че скоро няма да го чувам и по телефона-той ще е мъртъв,въпреки,че е победител.Молех се всяка вечер,той да оздравее-тогава щяхме може би след години,да сме отново заедно.Да погледна красивите му очи и да целуна челото му.Въпреки мечтите ми,знаех каква бе реалността-той щеше да си отиде от този свят и аз нямаше да съм до него.А си мислех,още преди да бях научила за болестта му,че ще стоим на някоя пейка и ще гледаме хората,минаващи забързани по улицата и небето обсипано с звезди.Романтично,нали?Заклех се,че няма да се омъжа,дори и да срещна друга любов-обещанието към Виктор си е обещание.Но дори и да има други,сърцето ми оставаше,там където е той.Въпреки,че бях щастлива за кратко с него,знаех,че до дълбока старост,аз ще гледам сама,изгревът и залезът на слънцето...

--
Виктор-Победител.

Как можа на най-интересното да спреш?!

След най-много седмица,вече писах в "Моя Виктор" ,че спирам всички истории за малко.

Да.
Газирана вода?

Не.
Бели чорапки?

Ако има такава тема кош.

--

Кола?