Не
И за двете ?

Ощеее

От къде да си купя такава или подобна ? [img]file:///C:/Users/Presi/Desktop/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B0%20%D0%BF%D0%B0%D0%BF%D0%BA%D0%B0/%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D1%87%D0%B0%D0%BC/41f4dbd86da886631d9866e1270813626f3e2fce_large.jpg[/img]

Честит Рожден Ден !

да
Емона ?

Всичко това ми се струваше като шега. Беше невъзможно да се местят предмети. Да ме преследват духове. Полудявам ли ?  Дали просто не сънувам? Исках всичко да започне от начало- от деня в който получих ключа,но не мога  да върна времето.  Трябва да се стегна и да измисля как да го унищожа .  Излязох на улицата и  дадох ключа на първия срещнат.  Беше млад мъж. Той по пътьом  подхвърляше ключа и… ключа падна от ръцете му. Затичах към апартамента  с цел да избягам от ключ. Вече наистина полудявах. Какво да направя? На кой да кажа ? никой нямаше да ми повярва , освен Катерина , но нея вече я нямаше. Телефона ми звънна:
-Ало, кой е?- попитах плахо аз.
-Аз съм естествено, Лиз. Твоята приятелка.
-Ол, Лиз, как си ?- почувствах облекчение. Когато разбрах , че е Лизи.
- Аз съм добре! Чу ли за Катерина…мъртва е. – в гласът и се чу тъга.
-Да , чух.
-Иска ми се да и направим нещо като прощално парти, но не от онези тъжните… все пак Катерина беше много весела .-усетих плача `и без да я видя.
-Да, това е добра идея. Тя би се зарадвала. Ще участвам.
-Добре ще те чакам утре в 18.30ч. в нашата къща.
-ОК, Чао Лиз.- затворих телефона.
Не се учудих и за минута, когато пуснах телефона на масата и видях ключа. Друго ме притесняваше.  Ако утре на партито за Катерина стане нещо … ако още някой пострада ? Щеше ми се да не ходя, но Кати беше една моя много близка приятелка.  Легнах в леглото си и зачаках утрешния ден. Още  сутринта открих,  че тока е спрял.  Затътрих се бавно към кухнята направих си закуска и отново се отправих към спалнята да се облека. Облякох се и отидох да хапна. Погледнах кухненската масичка и видях, че от сутрешната ми закуска е останала само паницата. Как стана това , като аз не съм я опитала дори? Оставих закуската на страни и излязох. Разходих се до парка , където беше големия червен надпис , но него го нямаше. Странно… После минах покрай имението с  надежда и то да е изчезнало, но не беше. Така Мина целия следобед .. аз си вървях насам-натам , а злополуките естествено вървяха след мен . Две коли се опитаха да ми блъснат… Един колоездач се заби в мен. Някаква жена „по случайност” изпусна саксия с теменужки почти върху главата ми … какво ли не се случи докато не дойде време за прощалното парти на Катерина. Отидох до  вкъщи за да си облека някоя черна рокля и отново тръгвах към къщата на Лизи. Когато стигнах видях много познати лица да празнуват , макар и тъжно … Лиз ме посрещна на прага и ме отведе някъде из тълпата. Забавлявах се ( без  инциденти) . Танцувах и се смеех докато някой не извика „Май ще празнуваме две погребения”…..

Дълго време стоях без да помръдна , сякаш света бе спрял. Гледах червения надпис и си мислех : „Наистина аз съм следващата или просто някой си прави шега ?” После нещо в мен потрепна. Щом аз съм „ следващата” то значи Катерина е мъртва.  Затичах се към болницата, в която я оперираха. Попитах сестрата :
-Едно момиче – Катерина.. мъртва ли е ?
-Не операцията мина успешно. Днес нямаме никакви смъртни случаи.-каза объркано сестрата.
-Може ли да я видя?- попитах с облекчение.
-Да , но само за минута. Тя се нуждае от почивка.-каза сестрата и ме поведе към една стая.
Влязох и я видях. Лежеше все още жива.Почувствах се толкова щастлива. На лицето ми се изписа лека усмивка.До  я  видя жива бе най-хубавото нещо , което ми се е случвало откакто  посетихме имението. Седнах до нейното легло и я гледах , благодарях на бог , че е жива. За пръв път откакто баба умря се почувствах спокойна.  Вратата се отвори. Лекарят влезе, а след него и сестрата. Тя ми даде знак да изляза и аз тихо се запътих към вратата. Вървях по коридора  и чувах тишината, спокойствието , докато не го наруши паника. Лекари и сестри се бръскаха в мен , обърнах се да видя на къде отиват – към стаята на Катерина. Сестрата , която ме пусна при нея излезе , записа нещо в тефтера си и дойде до мен:
-Съжалявам , точно когато излезе сърцето и спря. Мъртва е. –каза тъжно сестрата.
Мъртва… болка прониза сърцето ми, усетих как по лицето ми се стичат две горещи сълзи, как ръцете ми отново започват да треперят.  Бях сама… душата ми беше празна, а сърцето ми бе разбито на милион парчета. Чувах как биле- лудо, но отвътре го нямаше. По лицето ми се стичаха сълзи, но не се опитвах да ги спра. Усещах само мъка и тъга. Заради мен Кати умря, тя не го заслужаваше. Изведнъж  тялото ми се  изпълни с едно друго чувство : Гняв.
Започнах да удрям , да блъскам . Хванах ключа от врата си и го хвърлих с нечовешка сила. Той излетя , незнайно на къде… Така минаха часове – удрях , блъсках , плаках , накрая се прибрах у дома. Хвърлих чантата на масата и се хвърлих на дивана.  Пуснах телевизора с цел- да забравя. Гледах някакво комедийно шоу. Огладнях и отидох до хладилника да си взема нещо за ядене.  Взех една чиния с парче торта в нея и я пуснах на масичката .  Докато постисках мъката си с торта забелязах , че ключа беше на масата:
-Но как ? Нали го хвърлих?...

ОЩЕ още      ...

Гледах безмълвно и незнаех какво да сторя.  Най- накрая повдигнах  полилея и я извадих. Вдигнах я на ръце и се забързах към колата. Вратите на имението бяха заключени. Видях че има прозорец – счупих го и извадих Кати. Качих се в колата и запалих. Нямах шофьорска книжка, но какво значение имаше- приятелката ми умираше. Някак си стигнах до болницата. Свалих я от колата и я предадох на лекарите , а една мед. Сестра дойде да ме прегледа. Забеляза , че цялата треперех и ме попита какво се е случило. Какво да `и кажа аз обаче ? – че са ме нападнали духове? Не.. та нали щеше да ме вкара в лудницата.
-По-оли-и-лея падна . – зайчах аз.
-но как ? Къде?
-у-у приятелката ми .
-странно..- не спираше да ме измъчва.
-Че кое му е странното да падне полилей?
-О, нищо …само дето аз живея срещу нея и знам че няма полилей.
-Да защото е нов! Закачихме го заедно днес…и явно не сме го направили добре , защото той падна върху нея.- едва се измъкнах.
-Добре ! А…
-Знаеш ли трябва да тръгвам. – прекъснах я аз и си тръгнах.
Неможех и минута повече да стоя в болницата – медицинската сестра не вярваше , че станалото е било „ инцидент „ , Катерина я оперираха …
Вървях и незнаех къде да отида.  Както вървях и една кола с бясна  скорост изскочи срещу мен. Някакъв мъж ме дръпна в страни. Благодарих му още в шок , макар че го очаквах. Продължих напред . Завих по алеята и продължих към парк „Фолс Горд” . Седнах на една пейка да помисля  какво да правя. Незнам кога, но едно куче се завъртя около мен – подуши ме и заигра с опашка. Незнам защо , но докато беше щастливо тутакси стана злобно и ме захапа за крака. Измъкнах се от злата му захапка и затичах .  Усетих  страшна болка в крака си и спрях . До мен имаше стена отрупана с графити. Бяха красиви .. само , че нещо ги загрозяваше- голям червен надпис. Реших да видя какво точно пише. Надписа там беше отправен към мен. Пишеше   „ Ти си следващата „….

По погледа на Катерина си личеше , че умира от желание да види имението Лейнинг не само от вън.  Тя хвана ключа и ме погледна, после посочи вратата:
-Не си го и помисляй!-казах аз
-Защо не ? Имаш завещано цяло имение – поне го разгледай.
-Какво да му гледам ? Аз го виждам какво е  старо и от вън.
-Именно ! Имението Лейнинг има хилядолетна история и е свързано с твоите пра-деди.
-Добре, но само за пет минути.-примирих се с Кати.
Взех си чантата и се качих в колата `и. Щом стигнахме имението - толкова старо , някак ми стана интересно какво ли има вътре ? Слязохме от колата  и си проправихме път през дългата  трева чак до входната врата. Извадих ключа и го мушнах в ключалката. Чух как нещо не помръднало от години се задвижва. Изведнъж вратата помръдна и се отвори широко.  Катерина леко потрепери, но това не ни спря. Поех си дълбоко дъх и влязох вътре – беше по тъмно от колкото си мислех. Кати  запали два стари фенера и ми подаде единия. Аз го вдигнах високо и огледах наоколо- всичко бе покрито с паяжини , имаше един люлеещ се стол , а на него имаше труп на жена .  Преместих положението си да огледам по-добре жената и забелязах , че около нея са наредени около шест-седем  трупа.
-Това вероятно е баба ти .-каза тихо Кати.
-Вероятно, а сигурно тези до нея са роднините `и.
-Но как са умрели те ?-попита Катерина.
-Незнам , но мисля да разбера.
-Аз ще огледам и другите стаи.-каза ми тя и тръгна по един дълъг коридор.
Разгледах по-отблизо труповете. В скута  жената намерих бележка. Тя гласеше : „ Всеки влязъл в имението на  Лейнинг е прокълнат и няма да има спокоен ден от тук нататък докато не  умре.”  Тази бележка ме обърка и тръгнах по коридора за да я покажа на Катерина , но нея я нямаше. Влязох в една стая с голямо легло огледах и се оказа че имам късмет-  Катерина беше там, но късметът бързо ме напусна: Докато я гледах пред мен здрава и някак хипнотизирана , стъкления полилей над леглото падна.
-Кати…, виках аз, но отговор нямаше….

Интересно е. Още ...

мисля че търсиш нещо такова :