#76 Re: Архив » Никога не съм .. » 2013-07-19 20:40:29

Аз съм.
Никога не съм бягала от нас.

#80 Re: Архив » Избери име. » 2013-07-19 20:35:45

Калинка.
Полина/Теодора?

#84 Re: Форумни игрички » Задай своя въпрос на следващия. » 2013-07-19 20:33:04

Тъмнозелени.
Без какво не излизаш от вас?

#88 Re: Лично творчество » Историята на една анорексичка. » 2013-07-19 15:00:30

Добро е, хареса ми. Ще има ли продължение?

#95 Re: Архив » Факт или измислица? » 2013-07-19 14:47:32

Измислица.
Религиозен/на си?

#96 Re: Архив » Задай своя въпрос на следващия. » 2013-07-19 14:41:18

1,69.
Какъв е твоят начин на успокоение?

#98 Re: Лично творчество » Remember me... » 2013-07-19 13:50:59

  • Крис:

    На вратата се почука. Побързах да отворя.
    - Здравей! - викнах малко по-силно, отколкото беше нужно. - Влизай.
    Ема прекрачи прага. Загледах се в перфектните ѝ задни части.
    - Къде да се събуя? - попита тя, обръщайки се към мен.
    Аз вече бях извърнал поглед към гърдите ѝ. Изглежда тя го забеляза, защото скръсти ръце пред тях. Направих се, че не съм гледал там.
    - Ъм, ето тук. - посочих зелената постелка с изтъркан надпис "Welcome".
    Ема махна маратонките си и ги хвърли върху постелката. Огледа се и каза:
    - Не изглежда особено разхвърляно...
    Примигнах два пъти, опитвайки се да измисля извинение за части от секундата.
    - Не искаш ли нещо за пиене? - попитах, надявайки се да забрави защо я бях поканил.
    Тя се усмихна.
    - Да, може.
    Запъти се към кухнята, сякаш си беше у дома. Аз все още стоях с ръка върху бравата на вратата. Хвърлих един последен поглед към задните ѝ части и я последвах.
    Отворих хладилника и без да извръщам глава назад, попитах:
    - Какво желаеш? Има сок, вода, бира и малко уиски.
    - Малко вода, ако обичаш.
    Взех една чаша, сипвайки вътре ледено студена вода. Подадох чашата на Ема и проследих с поглед как устните ѝ нежно я докосват. Колкото и идиотско да звучи, наистина се почувствах омагьосан.

#99 Re: Лично творчество » Идеална или по-малко. » 2013-07-19 13:38:48

  • Вече бях на една улица разстояние от университета. Телефонът ми иззвъня, бях получила съобщение. Погледнах го и с досада установих, че СМС-ът беше от мобилния ми оператор. Тогава някой се блъсна в мен. Вдигнах поглед. Беше онова момче от метрото.
    - Хей, внимавай малко! - казах. - Следиш ли ме или какво?!
    - Ъ-ъ, не, а-а-аз просто...
    Въздъхнах.
    - Както и да е.
    Продължих по пътя си, като усещах, че ме гледа. Но не се обърнах. Пресякох улицата и вече крачех към големите порти на сградата.
    - Добро утро, г-н Караар! - поздравих индийския учител по математика.
    Той ми кимна и продължи по пътя си.
    Влязох. Тръснах ръка и погледнах часовника си. Часът беше точно 06:56. Все още беше рано. Лекциите започваха в 07:45 ч. Влетях в стаята, сякаш някой ме гонеше. Седнах на бюрото си и разтоварих чантата си. Издишах тежко. В стаята бях само аз, другите вероятно още спяха.

    ***************

    Часът започна. Госпожа Трейд влезе, допряла учебници до гърдите си. Отиде до своето бюро и ги остави там. Обърна се отново към вратата и помаха с ръка. В стаята влезе някакво момиче. Леко мургаво, с червена коса, сплетена на плитка тип рибена кост. То се обърна към всички нас и се изчерви. По погледа на учителката, разбрах, че е ученичката е нова. Г-жа Трейд прошепна нещо на новото момиче и то отиде на последното бюро от моята редица. Проследих с поглед как оглежда останалите, а когато мина покрай мен, усетих сладникав аромат, вероятно от нейния парфюм.

#100 Re: Кош » Обърнат нокът » 2013-07-18 08:08:08

Оправих се вече, успяха да ми наместят нокътя. Благодаря за мнението. smile

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook