40  г

Ще хапна нещо.

Здравейте.

" Детската мечта "
Когато видиш сълзи да се стичат по лицето на дете, това е защото детската любов е чиста и невинна. Когато едно дете се бори за това, което обича значи любовта му е по-силна от страха.
Когато бях малък аз обичах да мечтая. Стоях дълго пред прозореца и гледах луната. Чудех се, какво е да си астронавт. Мечтаех си някога да бъда в космоса. Да стъпя на луната и да почувствам, какво е да си върху нея. След като се изморявах да я гледам аз си лягах, завивах се през  глава и си казвах "Някой ден...". Правех това всяка вечер без никой да разбере.
Когато като малък бях тъжен отивах на едно красиво и тихо място. Място, където нямаше никой. Сядах до езерото и се вглеждах в собственото си отражение, а после си казвах "Аз съм по силен от тъгата". Хвърлях камъни във водата, разхождах се, а понякога дори плачех.
Когато бях малък мислех, че всичко е прекалено лесно. Мислех си, че всяка мечта става реалност стига да я искаш достатъчно силно, но дори не осъзнавах, каква сила ти трябва, за да сбъднеш мечтите си. Като всяко дете аз се забавлявах, отделях от времето си и виждах красивите неща в света. Понякога не ме разбираха. Наричаха ме "Странникът". Тогава се чувствах зле. Но тези думи не ме нараняваха истински.
Един ден получих най-красивото нещо в живота си. Получих един незаменим подарък. Той беше моето малко четирикрако приятелче, с което можех да споделя всичко. Много обичах да го разхождам. Показах му моето тайно място. Мястото с езерото. После заедно с него гледахме луната. Аз го попитах, какво си пожелава той докато я гледа, а той просто ме погледна и не каза нищо. Заедно си легнахме в леглото, аз го завих и го прегърнах.
Когато на другата сутрин се събудих не чувствах топлината му. Станах изплашен. Огледах се наоколо, а него го нямаше. С насълзени очи отидох при мама. Попитах я къде е той, а тя ме погледна с тъжен поглед и ме погали по косата. Не знаех, какво е станало. Тръгнах да го търся по улицата. Виках го, изричах името му, но той не се появяваше. Потърсих го и на нашето тайно място. С насълзени очи аз тичах и го търсих. Краката ми не искаха да спират, въпреки че съзнанието ми им казваше да спрат. Докато бягах не забелязах камъка пред мен, в който се спънах и паднах в пръстта. Когато вдигнах лице от земята то цялото беше в пръст, но сълзите продължаваха да текат от него. Те капеха на земята. Тогава аз разбрах, че не съм по-силен от тъгата. Осъзнах, какво е да ти липсва най-добрият приятел и най-вече научих, че не можеш да имаш всичко, което желаеш.
Вечерта отново бях застанал на прозореца. Луната отново осветяваше тъмната улица, а моят поглед бе насочен към голямото кълбо над мен. Още няколко сълзи закапаха по лицето ми. Тази вечер аз си пожелах да получа само едно единствено нещо - поисках да получа отново приятеля си. Въпреки че той не можеше да говори аз знаех, че ме разбира. Моят най-добър приятел никога не ме наричаше "Странникът", страдаше, когато страдах и аз, беше винаги до мен, когато имах нужда и най-вече ми беше истински приятел. След като изказах желанието си избърсах сълзите от лицето ми и облегнах глава на възглавницата. Изведнъж отвън чух лай. Това беше познатия звук. Звукът на приятелството. Но сега той изглеждаше тъжен, безпомощен и изплашен. Бързо дръпнах завивките и станах от леглото. Побързах да си обуя обувките. Завързах ги, както ме бе научила мама. Когато излязох навън видях как един чичко беше вързал моят приятел, а в ръката си държеше пръчка. Зениците ми се разшириха. Тръпки побиха цялото ми тяло. За първи път се чувствах уплашен. Страхувах се за приятел. Отидох до чичкото и го попитах, какво ще прави, а той ми отговори просто, че ще покаже на това същество с кой си има работа. Когато замахна с пръчката по лицето ми отново потекоха сълзи. Аз изтичах напред, хванах приятеля си и след миг усетих болката върху крака си. Въпреки че много ме болеше аз не извиках. Само се усмихнах, докато сълзите капеха по лицето ми, а в прегръдките ми стоеше той. Гледаше ме тъжно, сякаш чувстваше моята болка. Обърнах се и се усмихнах на човека, който ме гледаше и не разбираше. Той ме попита защо съм го направил, а аз му казах "Да обичаш значи да се жертваш, за това което те прави истински щастлив."

Автор: Илиян К.

    оо

С една съученичка нямаме търпение да излезе. Тя обожава Джони Деп, а и аз смятам, че е доста добър актьор. 

Добро утро! 

Добър вечер!

Издразних се и го промених още веднъж.

Десет.

Книга.

И двата.