яко е

...Тъкмо щеше да ме целуне...и край.Поредният сън след който никой не би искал да се събуди,и не само след него.Знаех колко е трудно да станеш особено в понеделник сутринта-училището ще те чака.Станах от леглото и потърках очите си,после се запътих към банята.Измих зъбите и лицето си,в огледалото изглеждаше толкова чисто,но и толкова сънено.Измих го пак за да не заспя в някой час (веднъж за малко да се случи).След всички подготовки и прически бях вече енергична и красива за новия ден.Излязох и заключих вратата,след това слязох по стълбите и зачаках автобуса.Очевидно бях слязла твърде рано,беше ми студено и мръзнех,но не исках да се връщам в случай,че закъснея.Задуха силен вятър,който за малко да развали прическата ми,но в опити да я предпазя тя се разроши още поваче,направих гримаса и се опитах да я оправя,но нямах огледало-как тогава?Погледнах часовника си и разбрах,че съм изпуснала автобуса.Изправих се и с новите си ботуши на токчета започнах да тичам,защото закъснея ли за теста-ще ме скъсат.Беше толкова трудно,затова си ги свалих.Обух кецовете от екипа ми,представете си готина стилна рокля и бижута с кецове-просто не се връзва.След поне 10мин. тичане спрях за почивка,бях толкова уморена,че не можех да дишам,и тогава като изненада заваля дъжд.Погледнах към небето и разбрах,че ще има буря.Спиралата ми се размаза и се разтече по напудреното ми лице.Изглеждах толкова нелепо,че не смеех да се огледам във витрините на близкия магазин.След като си отпочинах пак се разтичах,слава богу накрая стигнах,влязох в клас и спрях на вратата докато другите вече бяха започнали теста.Усещах как едвам здържат смеха си...Умрях от срам...

Дано ви хареса,ако е така ще пусна и продължение
за мен е важно да чуя мнението ви

Не го прави на такъв филм .Винаги има причина да се откажеш от ''любимия''.Едва ли са толкова вкюбени,че да избягат и да се оженят .Айде без толкова преовиличаваня.

може би се страхува от мнението на другите

бих искала парите    

Ти пък много знаеш.Много ясно,че е кош |-(

аз съм на 13 и не съм се целувала с никой,но много искам

Стига със спаменето.Модераторът ще заключи темата.

KOШ.Има си тема за това |-(  |-)

знам,нека я заключат

Беше тъмно.Уморените ми крака крачеха с дребни стъпки.Беше ме страх,но болката бе по-силна.Спрях,вече не можех да вървя,силите ми бяха на привършване.Легнах бавно на земята мислейки си за най-голямата грешка,която съм правила някога.Паветата бяха студени и кални,а от арката под която бях легнала капеха шумни капки от отминалия дъждец.Дишах тежко и опитах да кажа ''помощ'' ,но толкова бях уморена,че от устните ми излизаше само топла въздишка.Опитах да остана будна до сутринта,но очите ми се затваряха и не можаха да останат отворени вече.
СУТРИН
Събудих се усещайки как слънцето пронизва очите ми с топла светлина.За пръв път се почувствах щастлива от много време.Изправих се с широка усмивка.Роклята ми бе изсъхнала,а косата ми летеше в синхром с вятъра.Очите ми заблестяха и от тях капна бистра солена сълза.Чух мелодия,която ми беше много позната.Погледнах към чантата си-телефонът ми звънеше.Беше Алекса-моята по-голяма сестра.Рзбрах колко ми е ядосана.Вдигнах:
-Холи,добре ли си?Много се разтревожих.Не мога да лъжа мама поваче.
-Добре съм!Доста е странно,но нищо ми няма.Казах ти,че Том няма да ми навреди.
-Не ми говори.Аз си държа на своето и знам,че не трябва да го виждаш.
-Но той каза,че ме харесва.
-Той няма бъдеще и няма да се виждаш с него.
-Ти няма да ми кажеш.Вече съм на 17.
-Не мисли,че е много!Ще ме слушаш докато не станеш на 21.-И с тази разгневена реплика разговорът завърши.Аз взех чантата си от земята и прибрах разпилените си вещи,които покриваха земята.Запътих се към къщата си докато не се скрих зад един магазин за хранителни стоки.Затворих очи и наведох главата си.Том бе там и аз за нищо на света не исках да го виждам,защото никой от смейството ми не го одобряваше.Знаех,че наистина не е редно да се виждам с него,но толкова много го харесвах.Тези мисли,се редяха в главата ми докато той не изскочи пред очите ми.Каза ми съвсем спокойно:
-Здравей,Холи.Снощи беше забавно.
-Да,вероятно.-казах аз с поглед към земята,просто нямах сила да го погледна в очите и да го отрежа.
-Ще се видим ли утре на кафе?
-Да,с удоволствие!-тези думи просто излязоха от устата ми без да искам знаейки,че трябва да прекратя това докато е време.
-Към 08:00ч. утре на обичайното място?
-С удоволствие.-казах толкова бързо,че не успях да премисля думите си.Том отмина и аз започнах да се разкайвам и обвинявам,че го заблуждавам така.Точно тогава сестра ми нагласена като за среща ме пресрещна и ме погледна с такъв неудобрителен поглед,че замалко да се разплача от неудобство.Какво да правя като тя вече знае?Не мога да го излъжа.

Дано ви хареса

Никой модератор не е на линия.Ще пратя ЛС