Г-н Стивънсън също бе в клуба. Не знам защо, но въпреки това не го изпусках от поглед. Следях всяко едно негово движение, явно се оглеждаше наоколо за Мартин. Все пак агенцията си е пуснала пипалата навсякъде.
- Ето къде си била Алекс, къде ли не те търсихме - Мая се появи зад мен и се усмихна. - Харесва ли ти клуба?
- О да, страхотен е- отвърнах аз и пак погледнах към мястото където бе г-н Стивънсън, но него го няма. - Хей Мая, имаш ли номера на Мартин?
- Да не би да си хлътнала по него? - тя се разрови из чантата си за телефона си и ми го продиктува.
- Мерси много, аз излизам малко на свеж въздух. - и се запътих към вратата, когато се сблъсках с Мартин.
- Хей Алекс, извинявай за одеве, не знам какво ми става тези дни. - погледна ме с големите си кафяви очи и се усмихна мило.
- Няма проблем, но сега аз искам да поговорим. - дръпнах го навън. - Наистина ли имаш гадже?
- Ами не знам как да ти отговоря на въпроса, защото..
- Защото какво? Кажи ми. - погледнах го в очите. - Трябва да ми кажеш.
- Добре де, всъщност тя скъса с мен преди малко по телефона. - по погледа му си личеше, че не му се говори за това.
- О, съжалявам. - отдръпнах се леко от него, а той сведе глава надолу.
- Няма защо и без това с нея бяхме различни.  Тя винаги ми противоречеше и никога не бяхме на едно мнение.
- Ахам. Хей, какво ще кажеш да идем да си вземем нещо за ядене и да поговорим, ако искаш? - очите ми грейнаха. Сега нямаше да се налага агенцията да тръгва след гаджето му, но нещо ми подсказваше, че именно заради намесата на агенцията са скъсали.
- Става. - усмивката отново се лепна на лицето му и тръгнахме към една близка сладкарница. Минаваше 10 часа вечерта, а тя все още работеше.
- Две палачинки и два плодови шейка. - Мартин поръча и седнахме на една масичка до прозореца.  - Е Алекс, какво те доведе в този град?
- Реших малко да сменя обстановката, да се запозная с нови хора, пък и винаги съм искала да уча в чуждо езиковата гимназия. Съжалявам, че не се преместих по- рано.
- Уау, доста интересна история. - той се засмя и сервитьорката ни донесе поръчката.
- Ами да, всъщност е такава. - но той си няма ни най -малка идея колко е сложна.
- С кого живееш? - той се бе настанил удобно на стола и ме гледаше.
- Всъщност сама, нашите починаха отдавна. - очите ми се насълзиха, припомних си какво се бе случило преди 12 години.
- Съжалявам да чуя това, нека сменим темата ако искаш? - той се приближи към мен и хвана ръката ми.
- Ами да, ако е възможно- телефонът ме прекъсна, входящо обаждане от г-н Стивънсън. - Ще ме извиниш ли за минута?
- Алекс, погрижих се за приятелката му. Къде си? - този няма ли си друга работа, освен да прекъсва хората?
- На сладкарница, става ли по- късно да ти се обадя. - дори и не изчаках той да ми отвърне а затворих.
- Интересен разговор- Марто седеше и ме гледаше.
- Не чак толкова, настойникът ми ме проверява. - усмихнах му се и отпих голяма глътка от шейка.
Остатъка от вечерта премина в дълги разговори за него и гаджето му, разказа ми за живота си, както аз разказах за моя. Естествено пропуснах частта с това, че съм трениран шпионин, на който мисията му е да се вмъкне в семейството му и да вземе важни документи от баща му.
- Е предполагам, че тук трябва да си пожелаем лека нощ? - намирахме се пред апартамента ми.
- Да, за мое голямо съжаление е така. Искам преди това да ти дам нещо. - Той бръкна в джоба на дънките си и изкара един билет. - Утре имам мач, ако искаш ела да ме гледаш. - подаде ми билета  и се усмихна. Чак сега забелязах, че на лявата си буза има две сладки трапчинки.
- Определено не е за пропускане. Е лека нощ, ще се видим утре. - отвърнах аз и отключих вратата.
- Лека нощ Алекс. - чух само как стъпките му отекват по коридора. След като влязох в апартамента си изкарах телефона и се обадих на "настойникът" ми.
- Сега казвай какво стана- той не знае ли, че не е хубаво човек да бъде толкова любопитен?
- Бях с него като се обади, и мисля, че нещата потръгнаха добре. - въпреки, че говорех с него по телефона аз се усмихнах.
- Добре радвам се. - без да ми каже и нещо от сорта на "лека нощ" той ми затвори.

~ ~ ~ * ~ ~ ~

Събудих се в 05:23 часа. Пак сънувах сцената от преди 12 години. Този кошмар ме преследваше където и да отидех. Нямаше отърваване.
Станах и си направих едно дълго кафе и излязох на терасата. Духаше лек вятър за това се наметнах с едно одеяло и седнах на един стол. Гледката която се очертаваше пред очите ми беше невероятна. Все още беше тъмно и уличното осветление светеше. Нямаше жива душа по улиците. Опитвам се да си спомня кога за последно съм била свидетел на такава гледка, но не се сещам. Било е доста отдавна.
- Красива гледка нали? - изведнъж някой се появи зад мен. И да искам не мога да забравя тоя глас.
- Не трябва ли да спиш по това време? Или поне да си в твоя апартамент? - започнах да се заяждам с човека, но въпреки това не наруших спокойствието си.
- Може би, но в твоя е по- забавно Алекс. - г-н Стивънсън седна на стола до мен и се усмихна.
- Може ли да ви задам един въпрос г-н Стивънсън?
- Моля те, наричай ме Джери. - той се усмихваше, някак глуповато.
- Добре, Джери.. от колко години работиш за агенцията? - гледах го в очите.
- Точно 32години. Още помня първия си ден. Бях на 9 и бях доста объркано дете. Бях свидетел на убийство и ме отведоха в агенцията. - Джери се замечта, а аз отвърнах пак поглед към глухите улици.

- следва продължение -

Малко е късичко, но обещавам следващото да е по- дълго!

Той излезе и ме остави сама. Не знаех какво да правя, за това грабнах телефона си и набрах един от познатите номера.
- Кажи Алекс, какво има? - гласът на жената от другата страна на слушалката се впи в ушите ми като отрова.
- Има малък проблем и мисля, че трябва да знаете за него. Мартин, има гадже. - с треперещ глас изрекох тези думи.
- Да разбирам, спокойно ние ще се погрижим за нея. - тонът с който жената изрече тези думи ми се стори леко злобен.
- Но нали няма да я убиете, та това момиче има семейство и приятели. - Цялото м тяло трепереше, а от очите ми се стичаха сълзи. Припомних си случката от преди 12 години как маскираните мъже убиха моето семейство.
- Не ставай глупава Алекс, винаги щом има проблем ние го ликвидираме, или забрави на какво те научих през тези години? - жената изсъска думите в ухото ми и затвори. Господи какво направих. Поставих живота на едно невинно момиче в опасност. Аз забърках тази каша и аз трябва да я оправя.
Преди да изляза от тоалетната и да потърся Мартин за да му кажа, че гаджето му е в опасност трябваше да се пооправя малко, гримът ми се беше размазал. Изкарах една мокра кърпичка от чантата си и го изтрих. Когато излязох от тоалетната силната музика и миризмата на цигари ми се забиха в главата. Бях забравила, че сме в клуба. Проправих си път измежду многото танцуващи двойки и започнах да се оглеждам за Мартин, но него го нямаше. Къде по дяволите се загуби това момче? И тогава го видях..

- следва продължение. -

Ех какво пък, сигурно са решили да не ме безпокоят.  Реших да се приготвя за клуба. Не знам защо, но се надявах и Мартин да е там.  Все пак трябва да си свърша мисията, но пък и той не е за изпускане. Господи какво ми става, ако агенцията разбере, че наистина го харесвам могат да го убият или да му причинят нещо, но пък щом го харесвам ще ми е по- лесно да вляза в роля. След един час ровене в гардероба, смяна на няколко тоалета и няколко прически най - накрая съм готова. Обух си едни светло сини дънки, бял потник, бели сандали с цветя и една малка бяла чанта, а косата ми е пусната. На излизане от стаята се погледнах в огледалото и това което видях ме стресна. Но след по- малко от броени секунди се обърнах с лице към човека който седеше в стаята ми.
- Алекс Делован? - гласът му бе груб, самият той изглеждаше някак страшно. Беше облечен в черно, само посивялата му вече коса се набиваше на очи.
- Кой сте вие, и какво правите в апартамента ми? - бях готова да му скоча и само с две движения да сложа край на живота му, все пак за това бях тренирана в агенцията.
- Успокой се, Алекс. Аз съм г-н Стивънсън твой наблюдател през тази мисия, агенцията ме прати. - мажат тръгна към мен и се усмихна. Аз отвърнах на усмивката му и се успокоих малко.
- Извинете ме, но имам среща с приятели и мисля, че момчето с което трябва да се сближа е там, е аз тръгвам. Ако желаете ще и изпратя до вратата? - тръгнах да излизам от стаята и г-н Стивънсън ме последва.
- Надявам се да изпълниш мисията безгрешно Алекс, все пак имаш доста потенциал за да стигнеш до някое по- горно ниво.
- Не трябва да се съмнявате в мен, сега моля да ме извините, защото ме очакват. - усмихнах се на мъжа и излязох от сградата в която се намираше апартамента ми. Поех ктм централната улица на града откъдето взех едно такси и след по -малко от 15минути стигнах до клуба. Мая и още 2 момичета от класа вече се бяха наредили на опашката и аз отидох при тях.
- Еха Алекс, доста си  се издокарала- каза Мая като ме погледна от главата до петите.
- Същото може да се каже и за вас. Е ще влизаме ли или чакаме още някой?
- Ами всъщност да, чакаме и момчетата. - Мая се усмихна и се огледа на бързо за тях. - А ето ги, сега вече можем да влизаме. Първоначално не видях Мартин, но когато влязохме в клуба някой ме дръпна за ръката. Дойдоха ми много изненади за този ден, но видях че е Мартин и се оставих да ме отведе на някъде.
- Сега вече можем да поговорим- каза той.
- За какво, не разбирам? И защо сме в тоалетните? - гледах го объркано, но сърцето ми бушуваше.
- Ох стига де Алекс, знаеш защо. - Само като го изрече и аз замръзнах. Бях готова да му изпея всичко за агенцията, за мисията, за абсолютно всичко, но той ме изпревари.
- Знам, че ме харесваш. Все пак кой би могъл да ми устой? - Да му устоя? Той започва да се вкарва във филми.
- Това, че си футболист не означава нищо, и защо по- дяволите си помисли, че те харесвам? - мисля, че прекалих с това, защото започнах да му повишавам глас.
- Добре де, успокой се. Моя грешка. - Той ме погледна в очите - Сега след като ми го каза се чувствам по- добре. Все пак имам гадже.
- Имаш гадже? - гласът ми този път едвам се чуваше. Не мога да повярвам, сега ще ми е още по- трудно да изпълня задачата си. Никой не ми беше казал, че той има гадже. Но пък и се почувствах тъжно. Сърцето ми като че ли спря за един миг.

- следва продължение -

Забавната сладурана.

Обичаш да държиш хората под напрежение, нали??

- Ощее.  

харесва ми 

авв.. супер историйка 

Сините ти очи,
като въглени ме изгарят.
Сините ти очи
рана в сърцето ми отварят.
Сините ти очи
с чувства изпълнени.
Сините ти очи
от несподелена любов погубени.

Сините ти очи
на мен не принадлежат.
Сините ти очи
за нея продължават да тъжат.

- посветено на 13.

Честит Рожден Ден, всичко най- най!!

0ще..! 

Някоя за разархивиране, например: WinZIP / WinRAR.

Не знам какво да кажа.. о.0
още?