Благодаря...  (f)

Моливът хващам и мисля сега
има ли нужда от тези слова?
Ти ли не знаеш колко съм чакала,
как от болка със зъби съм тракала.

Поседнах, помислих, пописах...
дали поне веднъж ти липсвах?
И главата беше ли свел,
когато ридание в пръстите ми ти беше сплел?

И плаках, болеше и чаках.
Душата кървеше,
сърцето едвам туптеше
и пламък мечтите гореше.

И смачках  листа хартия,
счупих моливът - горкия.
И линеят там пурпурни спомени два -
за една обич и за една мечта..

Объркана..

Здравейте. Пиша Ви защото мислих, мислих над това и не можах да реша сама.... май ми е нужна малко помощ.
Значи, преди година с едно момче се запознахме в нета (знам колко тъпо звучи).
Излизали сме 10-20 пъти, тъй като сме от различни градове (на 80 км сме един от друг) и с времето се привързах супер много към него. Мислех си в началото, че е чисто приятелски, но след последните ни 2-3 срещи усещам нещо съвсем друго... С нетърпение чакам да се прибера и да му пиша, а в дните преди да идва... не мога да спя.  Знам, че звучи смахнато, и че това за градовете е много тъпо, но се случи...  Та въпроса ми е - да му кажа ли? Като цяло не сме говорили за това, мисля, че той ме приема само като приятелка, но не знам... напоследък му подхвърлях туй онуй... всички други се усетиха само той не.  Чудя се, защото ако му кажа, може би ще изглеждам жалка ;/ и тъй като винаги ме е знаел като `недостъпната` и донякъде `лошата`;д (дълга история, нищо конкретно с НАС), а пък и ще прецакам приятелството ни... Ох, ох... Не знам.  Объркана съм и аз вече не знам какво се случва, само знам, че го обичам.... Какво да правя?  Аз съм на 17, той също.. Почнахме да се виждаме преди 3 месеца.. от тогава се виждахме точно 19 пъти ( броих си ги туко що) ;д не знам дали има смисъл да пробвам или не.. Нуждая се от съветите ви!

+1

не.
зелена?

Измислица.
Обичаш котките?

8
пилешки хапки?

1887 ;р