Много се радвам,че ви харесва ^^ .
--

Телефонът ми звънна.Спрях се за момент да видя кой е.Беше Ирене.Сигурно се пита дали съм жива.Е,реших да й вдигна за да зане,че Рей не ме изкормил все още:
-Ало?
-Къде си,бе?!Другия час ще те изпитват!Или искаш 7-ца?-отворих широко очи.Плеснах се по челото.
-Да,идвам,идвам.
-Добре,чао.
-НЕЕЕ!Не затваряй,Ирене,изчакай ме пред входната врата аз съм до морската градина,моля те посрешни ме,искам да съм сигурна,че няма да срещна Хавиер.Ще ми счупи краката,отсече ръцете,извади вътрешностите и ще ме обеси на собствените ми черва..-поех си въздух за да продължа,но тя ме прекъсна.
-ДОБРЕ,ДОБРЕ!Боже..-след което затвори.Усмихнах се и побягнах в обратната посока.
-Хей ти!-рязко спрях и се обърнах намръщена.
-Какво подобие си ти?-след думите си направих някакво странно изражение,сякаш казвах "ИУУУУ!"
-Не виждаш ли,че съм рапър,йо?-гледах го като гръмната.-Йо?Чаткаш ли?-не помръдвах.-Йоо?-каза той правещ смешна физиономия,след което застана в нормален вид.-О,както и да е..Рей ме изпрати да те намеря.Каза,че иска да говори с теб.-прилоша ми.
-Извинявай,след Рей,не успях да приема.Страх ме е да попитам,но какво каза?
-Иска да говорите.
-Не!Да забрави,искам даи зкарам поне до 20!Беше ми,ъъ,неприятно.-след което отново побягнах.Поне успях да си поема въздух.

-Ирене,къде си?-говорих си сама.Чаках я пред училище,но я нямаше никаква.Някой ме хвана от отзад за гърдите и каза..:
-ПА!
-ААААА!Ай,Ирене!-отново я погъделичках.-Стига с глупостите си и да се качваме ама се оглеждай!Утре ще си боядисам косата и ще си направя пластична операция,както и името ще сменя!Така няма да ме познае.
-О,Катина.-каза тя и завъртя очи,дърпайки ме за ръката.-Хайде,сядай на чина да преговаряш.-така и направих.Втория звънец би.Учителката влезе,което значеше,че трябва да се боря за най-високата оценка-8!
-Катина,тук ли е?
-Да,тук съм г-жо,пред вас.-изивках за да ме чуе.Беше си ДОСТА старичка.Можех спокойно да ис прочета урока,но исках да зпаомня нещо.-Та,започвам.-отворих устя,но спрях.-Чакайте,не сте задали въпрос.
-Оу,оу,колко си умна,Катина.И така,ще ми кажеш ли какво става при..-някой отвори вратата.
-Буенас Диас!-извика Рей,а след него Феликс и Хосе.Чакай малко-РЕЙ!?!!?!!??!!!?
-Оу,кои сте вие,господа,не сте били никога в моя час?-попита г-жата сякаш някой я колеше.Те седнаха върху чиновете.
-Та ние винаги сме тук,отличниците на класа!Просто сме прекалено тихи и плахи,затован е ничувате.И сме доста ниски,както виждате,затова сме върху чиновете,дъската се вижда перфектно.-каза със сладко личице Рей,като накрая се обърна към мен и се усмихна лукаво.
-Не,госпожо,той лъже.Не е от този клас,по-голям е,не виждате ли?-тя само разтърка очи,седна и скръсти ръце.
-Продължавай.
-Моля?Няма да разказвам за оплждането пред тия!
-Тогава,драга,ти оставям 7-ца.Седни си на мястото,моля.-опитах се да кажа нещо,но не успях,затова ядосано си седнах на мястото.Като минах покрай Рей го бутнах по рамото.Седнах на чина и затворих очи.Хванах ръката на Ирене,но събрах вежди.
-Ирене,защо ръката ти е толкова груба?
-На червената шапчица ли ще си играем?Или ще отвориш очи.
-ТИ!
-По-тихо,че учителката,ще те изгони.-каза той след което се засмя.
-Виж,ако искаш ме убивай,ама..-той ме прекъсна.
-Искаш ли след даскало да хапнем нещо?