Изкушавам се да я публикувам във Фейс, ама ще си разваля репутацията ...   
Иначе песничката е направо върха ... щом толкова съм се запалила по нея ...
виках снощи на нея колкото глас имах ... 

По мойта кожа те усещам, сега съм твоя мислиш ли ми нещо ...
изкрещи, че ме искаш като луд, че не даваш да пипна никой друг ... 

I don't wanna study, I just wanna party ...      (d) 

Ще взема да си сложа клечки кибрит на очите, та да ги държат отворени...

Много тъжно така ...
изглежда ми трябва нова любов за която да има какво да пиша ... 

Надявам се да Ви хареса!

• Тя стоеше сама, потънала в мрака.
  Гледаше към малката светлина.
  Тя, побеляла от мъки, жена ...
  стоеше и само как неговото име шептеше.
  Само как думите с болка мълвеше.

  Окачена на стената нечия снимка държеше.
  Сърцето и се свиваше, болката й я убиваше.
  Сама, побеляла от старост жена ...
  Само стоеше и тихо ридаеше.
  А неговото име само как мълвеше.

  Да, тя изстрадала жена.
  На плещите си носила греха.
  Тя, онази красавица, загубила младостта.
  Тя, онази побеляла от старост жена.
  Тя заменила радостта с тъга.

  Сега тя стоеше сама, пребледняла ...
  загубила младостта и сякаш тя не бе достатъчна.
  Любовта и нея я нямаше ...
  Очи затваря тя радостна за това,
  че отива там дето ще я чака любовта.

Какво правите? 

Благодаря Ви, отново! 

Благодаря Ви! 

Благодаря Ви! 

• Не, това любов не е.
  Да обичаш с очи ...
  а не със сърце.
  Не, това любов не е.
  Безразличие до болка
  показано е.
  Сърцето да обича ...
  наказано е.
  Не, любов това не е.
  Да ме докосваш с ръце,
  но да не ме обичаш със сърце.
  Не любов това не е.
  Да ме галиш с очи,
  устата ти нежни думи да реди.

  
  

  Но смисъл да няма,
  щом с очи, а не със сърце обичаш ти.

Оставям останалото на вас!

• Да, не съм родена във време в което, когато счупиш нещо да го поправиш, а във времето в което, когато счупиш нещо и го захвърляш заменяйки го с ново, с нещо по- добро, но в един момент осъзнаваш, че дори и да е най- доброто и най- перфектното, то никога няма да бъде като старото, никога няма да ти връща онези чувства, които си изпитвала, никога. Макар и да не съм живяла в него време, ми се иска да бях.
  В старите филми показват това, което в новите отдавна липсва. 
  Сега просто захвърляме старото, мислейки, че новото е по- добро, но дори и да е така, то не е същото, не е това с което сме свикнали и това, което сме обичали.
  Дори да боли трябва да се научим да поправяме нещата, вместо да ги изхвърляме, защото в началото не го осъзнаваме, но когато го направим- съжаляваме.
  Единственото непоправимо нещо, и единственото нещо, което не можем да поправим е здравето си, за това нека поне се опитваме да събираме пръснатия пъзел, колкото и трудно да е, вместо да купим нов, който няма да е същия и който няма да ни даде същата радост, когато сме сглобявали стария. Защото дори и перфектен, никога няма да бъде същия.
  За това предпочитам да се върна назад във времето, в което не съм живяла за да мога да запазя, онова, което дори и да не е било най- перфектното и най- доброто ме е правило щастлива и ми е давало чувства, които с никое друго не съм изпитвала, което ме е наранявало както никое друго, което ме е обичало както никое друго.