Чувала съм, че филма не е хубав.
Аз лично, не бих го гледала - само постера ме втрещява и плаши. А пък филма ..

Заглавие: „Вината в нашите звезди“
Автор: Джон Грийн
Лична оценка: 10/10
Личен коментар: Никога не бях чувала за Джон Грийн. Забелязах обаче, че излизането на негова книга на български предизвика малък фурор у мнозина. Признавам, грешката е моя, защото след прочита на „Вината в нашите звезди”, аз вече съм част от ентусиазираната тълпа, чакаща с нетърпение следващата му творба на български. „Вината в нашите звезди” ме привлече от самото си начало. Цялата творба е изпълнена с такива скъпоценни камъни, разхвърляни сред белите, сивите и буреносно черните облаци, надвиснали над историята. Това е малка книжка с голямо сърце; много увлекателна и остроумна. Чете се на един дъх, въпреки че е пълна с „гранати” – съдби, които всеки момент ще бъдат взривени от смъртта. В нея темите са все от „онези сериозните” – неподбиращата болест, неизбежната скръб, смехотворната и безполезна утеха… През моите очи обаче нищо не можа да понижи духа или да отнеме чувството за хумор на романа. Мисля, че на читателите е спестен драматизмът, които подобни истории предполагат. Искреността е достатъчна.

Тази книга въплъщава най-оригиналната си метафора – за цигарата, която си остава незапалена. „Поставяш нещо смъртоносно между зъбите си, но не му даваш властта да те убие” – казва Огъстъс. Джон Грийн е написал „Вината в нашите звезди” смъртоносно, но в същото време не ѝ е дал властта да ни сломи.