Много яки и полезни н неща      

Ето и моят проблем.Преди една година се запознах с едно прекрасно момче.Той е син на колежка на майка ми.Такам,ем,влюбих се в него от пръв поглед и първоначално си мислех,че и той ме харесва.Първите две седмици не си говорехме,но после аз се усмелих и го заговорих.Започнахме да си общуваме,да се опознаваме и се влюбих още повече в него.Цяла зима сме били сяка вечер заедно,просто се засичахме,но беше повече от прекрасно.Но после той започна да се държи с мен странно,спря да ми се усмихва с тази негова невероятна усмивка,спря да ме поздравява,подминаваше ме....ее,важното е,че после явно му е станало гадно,защото сам започна да ме търси и сичко си е както преди...ее,почти всичко.Проблема е,че не знам дали и той изпитва същото като мен,показвал ми е,че вероятно е така.Как?! Изпуска разни неща когато сме заедно,спъва се,защото гледа мен вместо пътя си,бута се тук-там и сякви такива,но не се държи иначе като човек,който би трябвало да ме харесва.Всички ми казаха говори с него и му кажи каквото мислиш...ее,да правила съм го преди с друго момче,мога да говоря и колкото и да съм притеснена,да му го кажа...НО този път е различно.Ние сме донякъде приятели и ако той не ме харесва сичко ще се промени.Няма да гледа на мен по същия начин,ще си има едно наум и просто....няма да е същото...а ако знам,че ме харесва,веднага бих му казала,но според мен е 50-50 какво да правя?

На моменти 

Повече отговори А:
Знаете прекрасно, че ревността е проява на собственическо чувство. И въпреки това понякога не можете да се сдържите. Имайте предвид, че ако постоянно обвинявате силната си половинка в изневяра, без да имате повод, най-накрая това ще ви сполети.

Нина е много хубава с тази рокля