От почивка. Дъъълга, почивка.

Прочетох само първа глава. Не ме привлече.
Имам и една забележка, за следващият път, в който ще пишеш нещо.
Недей, да започваш с нещо от рода на '' Казвам се еди си как, живея еди си къде, аз съм такава и такава ... '' . Това е ужасно банално, а и, тези неща като - къде живее, каква е, как изглежда, можеш да ги вмъкнеш по - нататък и по, по - интересен начин. А не, да изрецитирваш всичко, като стихотворение. По този начин, губиш интереса на читателите, или поне моя.

Описват някои от моментите, макар и не точно.
Смятам, че по този начин, можете, поне малко, да си представите нещата.
А и, изглежда по - различно.
Придават цвят, на иначе, обикновенният текст, на пръв поглед.

Вода.

4.
Да бъдеш наемен убиец, си имаше своите предимства и недостатъци.
Получаваш възможност, с която да пренаредиш и без това, объркания си живот, както и добри пари, за свършената работа.
Като бонус, към всичко това, обаче, вървеше и безплатния ти билет към Ада, предназначен специално за теб.
Бях отнела много животи и то напълно съзнателно.
Не се гордеех с това.
Понякога, дори самата аз се мразех, заради всичко, което бях направила и което, щях да направя.
Имах тежко минало зад себе си, също, толкова тежко бъдеще и куп грешки.
Знаех, че не можех да променя стореното, или това, което беше определено, затова, просто живеех в настоящето, играейки играта, която сама си избрах.
Всичко това, което смятах за толкова не правилно, беше заложено в мен, още от самото начало.
Можех да бягам от съдбата си, но не и да я измамя завинаги.
Тази вечер, щях да правя това, в което бях най - добра.

Карах към мястото, което ми беше казано.
Срещата започваше, точно в един през нощта.
Ускорих.
Не обичах да закъснявам.

Щеше да е пълно с всякакви отрепки, жадни за власт и пълни с пари.
Колкото по - голяма е плячката ти, толкова по - добре за теб.
Бях неспокойна.
В цялата работа, имаше нещо гнило.
Усещах го.
Можеше и да бях наемна убийца, но действах, само когато, нарежданията ми се нравеха.
Нямах нужда, от това, да се подчинявам и кланя на някого.
Никой от клиентите ми, не реагираше така, когато чуеше условията ми.
Той, обаче, сякаш знаеше, какво щях кажа.

Иведнъж, намразих правилата, които сама изградих.
Не биваше да се разсейвам.
Имах лошо предчувствие.

****

Кучката, нямаше да ме разочарова.
Беше прекалено взискателна.
Щеше да се появи хладнокръвно, в целият си блясък и сексапил, готова да изпълни поръчката, която и бях дал.
За целта, естествено, използвах един от подчинените си.
Не беше глупава.
Ако бях аз, щеше да ме разпознае.

Оказа се, че щеше да ми е полезна, не само в леглото.
За цел, имаше един от най - богатите и влиятелни гости, на днешното, толкова фалшиво и изискано парти.
Щеше да ми направи, наистина голяма услуга, премахвайки един от боклуците, който ме искаше мъртъв.
За жалост, не достатъчно голяма, за да и простя своеволието, което си позволи.

Седях, върху черното, кожено канапе, с чаша уиски в ръка, оглеждайки всички гости с насмешка.
Изпразних чашата си на екс и вперих очи напред.

Тогава я видях.

Черната рокля, която носеше, подчертаваше идеално, перфектните и извивки.
Косата и бе оставена, да пада свободно, на големи къдрици.
Червените и устни, бяха леко разтворени, а погледът й, изучаваше обстановката.
Беше прекрасна.
Нямаше как, да не призная очевидното.

Станах, тръгвайки с плашеща и самоуверена походка към нея, вземайки чаша вино.
За момент, видях страх в очите й, който, бе бързо замаскиран, със съблазнителна и нежна усмивка.

- Леа, слънчице, не съм очаквал, че ще те видя тук. Каква приятна изненада. - Погледът и ме обходи от горе до долу, след което се прикова в черните ми очи.
- Маркас, знаеш, че винаги съм готова да се забавлявам. Нямаше как, да пропусна такова събитие. - О, да, определено нямаше как да го пропуснеш, миличка.
- Вярвам ти, скъпа . - Подадох й, червеното вино, предназначено за нея, гледайки я изпитателно.
И двамата бяхме наясно, че нито аз й вярвах, нито тя на мен.

Забелязах, че започна да гледа през мен, отпивайки от виното.
Искаше да намери следващата си жертва и да приключи с това, възможно най - бързо.
Реших, че ще е добре, ако усложня и забавя играта.
Забравяше, че не обичах да бъда игнориран, независимо от случея.
А това, само й смъкваше по точки.

- Разбирам, че си срамежлива, но мисля, че е безмислено да се криеш. Можеше просто да ми кажеш, че си готова да ми се извиниш, както подобава.
Лицето и придоби объркан, глупав и неразбиращ вид.
След секунди се овладя.
С нежната си, бяла ръка, обхвана врътовръзката ми, заигравайки се с нея.
Очите и ме гледаха развеселено, а моите нея, надменно.

****

Този глупак си мислеше, че съм дошла, чак до тук, заради глупавото му извинение.
Колко жалка картинка.

- Хаха . Миличък, не ме разсмивай. Сигурен ли си, че все още държиш на алкохол ? Струва ми се, че си позагубил форма.
Пуснах врътовръзката му и му намигнах.
Отпих от виното, отново.
- Леа, съкровище, ще се учудиш в колко добра форма съм, не само в това, но и в леглото. Ако разкараш оръжията, които така умело си прекрила, под тази скъпа рокля, те уверявам, че дори ще ме молиш за още.

Нещастник.
Сигурна бях, че двата пистолета, намиращи се под роклята ми, не биха се забелязали от никой.
Грешка.

****

Беше устата и прецизна в думите си.
Предизвикваше ме.
Имаше късмет, че днес бях в добро настроение.
В противен случай, щеше да си изпати и то пред всички, без дори да ми мигне окото.

- Маркас, ще трябва да те разочаровам, но не съм впечатлена от услугите, които ми предлагаш. Може да се пробваш, с някоя от скъпо, платените ти курви.

Край!
Хванах я рязко за свободната й ръка, опирайки я към мусколестото си тяло.
Дяволска усмивка, се появи на лицето ми.
Усещах, че се страхува.

- Заслужаваш, да те претисна в стената и да те изчукам, пред погледите на всички, знаеш ли ? - Бях бесен, но гласът ми издаваше единствено, предупреждение и спокойстиве.
Не исках, да привличам излишни погледи.
Отпуснах захвата си, около малката и китка, пускайки я рязко.
Видях, как ме изгаря с поглед.
Мразеше ме.

Погледнах я с насмешка.
Вътрешно не издържаше, бях сигурен.

Погледът и рязко се промени.
Изглеждаше развеселена, гледайки ме така, сякаш бе готова да ме разсъблече и да ми се нахвърли.
Още сега и още тук.
Не бих отказал, в интерес на истината.

****

Внимавай, какво си пожелаваш, Маркас.
Искаше задоволителен отовор ?
Е, щеше да си го получи.

- Мм .. - облизах устни, мъркайки сладко. - Надявам се, да не ме разочароваш, когато решиш да превърнеш жалките си думи в реалност.

Излях виното си, право върху него.
Да ти е сладко! 

- Упс .. колко съм непохватна. - Обърнах му гръб и с наперена походка, тръгнах към първоначалната си цел.
Загубих достатъчно време, с този глупак.

****

Проклета кучка.
Щях да я разкъсам.

___________________________
Виждам, че в сравнение с произведенията на останалите потребители, това което пиша, не се чете, особенно много.
Реших, да пускам глави по - рядко, тъй като явно, няма смисъл да бързам.

На 14.

С приятелка.

Ще тръгвам за училище. : /

3.
Седях, загледана в нищото и пиех, сутринната си чаша кафе.
Бях изморена.
Копелето, бе решило, че преди да влезе в бара, който никога повече, нямаше да посетя и допълнително, да развали настроение ми, щеше да е страхотно, ако прецака и колата ми.
Да вървя, пеша, до луксозният ми апартамен, с обувки на висок ток, въобще не ми се отрази добре.
Щях да взема, черният му Мустанг и да отпраша с него, без дори да разбере, но знаех, че човек като него, щеше да застрахова колата си, слагайки й проследяващо устройство.
Не биваше да рискувам. 

Мразех този, кучи син.
Жалко, че нямах достатъчно късмет, за да го убия, още първият път.
Изненада ме.
Не бях очаквала, толкова голямо спокойствие и опит, от негова страна.
Признавам си, в онзи момент, гледайки свирепият му поглед, си помислих, че наистина ще ме убие.
Когато избягах, реших, да прекратя сделката с наемника ми.
Колкото по - хлъднокръвен и безгрижен на пръв поглед, беше някой от тях, толкова
по - опасен, беше вдействителност.
А Маркас, идеално се вписваше в това описание.

Истината бе, че се познавах прекалено добре и знаех, че колкото и опасен да е, нямаше просто така, да се скрия.
Негодникът ми дължеше нова кола, все пак.

Изпих и последната глътка кафе и реших, че един топъл душ, ще ме отпусне и освежи.

****

Бях сугурен, че сладката ми убийца, е била очарована от изненадата, която я очакваше отвън, миналата вечер.
Обичах, да я виждам разгневена и безпомощна.
Тези качества, не и бяха в природата, точно заради това, постоянно я провокирах и предизвиквах.
Изглеждаше толкова сладка, с ангелското си лице, но знаех, че е мръсница от класа.
Харесвах я.
Между нас, имаше химия, но животите, които си дължахме, все още оставаха.

Само след ден, съдбите ни, отново, щяха да се пресекът.
Щях да я накарам, да работи за мен, без дори да го осъзнава.
Малките условия, които имаше към клиентите си, допълнително ме улесняваха.
Бях информиран за нея, още преди да се опита да ме убие.
Работеше без имена и лица.
Колко благородно.

Трябваше да я убия, много отдавна, но играта с нея, така ме забавляваше.
Имаше нещо различно, в малката вещица и точно заради това, щеше да получи покана, за утрешното събиране.

****

Излязох, обвивайки, черна хавлия, около мокрото си тяло.
Застанах пред огледалото, което бе закачено на бежовата стена и се огледах в него.
След секунди, извърнах глава рязко, а очите ми се приковаха в мобилният ми телефон, който стоеше, на стъклената маса от ляво.
Погледнах екрана.
Непознат номер.
Поколебах се за миг, но вдигнах.

- Да ?
- Имам задача за теб. - чух, непознат за мен глас.
Замълчах за секунди.
- Слушам.

Вчера, имах друга идея за тази глава, но комп. ми заби и всичко, което бях написала, изчезна.
Знам, че искате повече диалог, но в тази глава, е нещо, като разяснение, за следващата и нямаше, как да стане.
В следващата, обаче, ще има повече реплики, определено.
Ще бъде и по - дълга.
Тази, също беше планирана, да е по - дълга, но съм я написала за 30 минути, понеже, съм втора смяна и трябва, и да се глася за училище.
Благодаря за коментарите.

Втора смяна. - 1;30.

Вглабявам се в собестевените си мисли.

Двадесет и осем.