Да бе! Страхотна е ! Пусни некста моля те! ??  

Аавввв напрвооо искамм ощеее от твоите рисунки!!!

П.С : Oliver Sykes?

Еми става..ама какво трябва да е това? Стихотворение ли?

Нищо.То нали за това съм го пуснала,за да ми казват къде греша да го оправя.Благодарряя!!

Мерси ^^^ Ще внимавам следващия път.Амм за обясняваенто...правя го защото пък преди изобщо не обяснявах..:Д

Хе-хе радвам се,че поне на теб ти харесва.. : )

Английски -6
Биология -5
Литература -6

Ето една нова история която започнах да пиша,пък дано излезе нещо.. : )

Част първа.

Нов ден,ново начало.В същност този ден си беше съвсем обикновен,но денят беше на моето ново начало.Всеки момент очаквах бежовият будилник на шкафчето ми да звънне,за да ме осведоми,че е време да стана,но аз вече бях готов.
   На вън все още бе тъмно.Лампите вече не светеха,да се пита човек защо изобщо са ги сложили. Погледнах през прозореца,за да видя дали някои утринен зимен лъч не се поддаваше ,но заварих само запотен прозорец.Малките капчици се търкаляха  по лъскавото стъкло и не ми позволяваха да видя какво става навън.Будилникът удари шест часа  сутринта и аз се стреснах.Защото..очаквах го,но се бях замислил..Както и да е.Минах покрай тъмно синия килим и се запътих към входната врата.Знаех,че е прекалено рано за училище,но аз това и чаках.Бях гладен,трябваше да се нахраня,а парче хляб нямаше да задоволи непокорният ми стомах.Отключих вратата,после я затворих и изскочих от къщата.Затичах се по обичайната  пътека покрита с камъни,чакъл и пръст,към планината.Промушвах се бързо,опитвайки да се слея със сянките на гъстите и високи дървета.Надявах се да намеря нещо за хапване.Не бях ял от седмици.В стомаха ми танцуваше  суха болка,която не ме оставяше на мира.Но все пак това беше единственото човешко качество което ми бе останало,освен съчувствието което имах.
Надуших го!
Беше заек,може би сърна!? Без значение.То тичаше,следователно имаше и мускули,следователно сърце с кръв.Беше живо.Хвърлих раницата си и го погнах.Не знаех с точност къде се намираше,,но това не беше проблем.Свалих ризата и панталоните си,понеже имах добра памет щях да ги намеря на връщане.Познатите тръпки пропиха гръбнака ми.Усетих,че клетките ми пламваха,мускулите ми се напрегнаха,очите ми се разтвориха,ноктите ми се изостриха,обонянието ми също и рязката болка което прониза ставите ми.Вече не беше толкова силна.Може би и бях свикнал,а може би в момента гладът беше по-болезнен от нея.Сега знаех на къде да тръгна.Да тръгна по следите на плячката си.Представих си,как разкъсвам крехкото му телце,усещах вкуса на топлата му кръв,бавно заливаща всяка клетка от мен и крехката му плът която като захар се топи в устата ми.
  Настигнах я !
Нямаше нещо живо,което можеше да ме надбяга.Аз бягах доста и в училище и в стария ми нов живот.Всичко което до сега усещах в стомаха си.Болката,гладът,стърженето,бяха заличени от вкуса на храната.
Не,аз не бях вампир или хибрид,или пък мъртъв,нито не-жив. Аз бях различен по един странен начин.

__________________________________________
Да я продължа ли?

Алекссс,случайно да се върна?   

На една страна (мида)
Настроенията ти често се люшкат между оптимизма и страха да не бъдеш наранена. Затова от теб може да се очаква всичко - ако твой приятел е в беда, веднага се впускаш в приключение, друг път - просто се свиваш в своята черупчица. А междувременно сънуваш, че се влюбваш.