.В Хрониките на Приказния Свят.

miss_cute_kiss · 2012-05-10 04:40:23

Ето една нова история която започнах да пиша,пък дано излезе нещо.. : )

Част първа.

Нов ден,ново начало.В същност този ден си беше съвсем обикновен,но денят беше на моето ново начало.Всеки момент очаквах бежовият будилник на шкафчето ми да звънне,за да ме осведоми,че е време да стана,но аз вече бях готов.
На вън все още бе тъмно.Лампите вече не светеха,да се пита човек защо изобщо са ги сложили. Погледнах през прозореца,за да видя дали някои утринен зимен лъч не се поддаваше ,но заварих само запотен прозорец.Малките капчици се търкаляха по лъскавото стъкло и не ми позволяваха да видя какво става навън.Будилникът удари шест часа сутринта и аз се стреснах.Защото..очаквах го,но се бях замислил..Както и да е.Минах покрай тъмно синия килим и се запътих към входната врата.Знаех,че е прекалено рано за училище,но аз това и чаках.Бях гладен,трябваше да се нахраня,а парче хляб нямаше да задоволи непокорният ми стомах.Отключих вратата,после я затворих и изскочих от къщата.Затичах се по обичайната пътека покрита с камъни,чакъл и пръст,към планината.Промушвах се бързо,опитвайки да се слея със сянките на гъстите и високи дървета.Надявах се да намеря нещо за хапване.Не бях ял от седмици.В стомаха ми танцуваше суха болка,която не ме оставяше на мира.Но все пак това беше единственото човешко качество което ми бе останало,освен съчувствието което имах.
Надуших го!
Беше заек,може би сърна!? Без значение.То тичаше,следователно имаше и мускули,следователно сърце с кръв.Беше живо.Хвърлих раницата си и го погнах.Не знаех с точност къде се намираше,,но това не беше проблем.Свалих ризата и панталоните си,понеже имах добра памет щях да ги намеря на връщане.Познатите тръпки пропиха гръбнака ми.Усетих,че клетките ми пламваха,мускулите ми се напрегнаха,очите ми се разтвориха,ноктите ми се изостриха,обонянието ми също и рязката болка което прониза ставите ми.Вече не беше толкова силна.Може би и бях свикнал,а може би в момента гладът беше по-болезнен от нея.Сега знаех на къде да тръгна.Да тръгна по следите на плячката си.Представих си,как разкъсвам крехкото му телце,усещах вкуса на топлата му кръв,бавно заливаща всяка клетка от мен и крехката му плът която като захар се топи в устата ми.
Настигнах я !
Нямаше нещо живо,което можеше да ме надбяга.Аз бягах доста и в училище и в стария ми нов живот.Всичко което до сега усещах в стомаха си.Болката,гладът,стърженето,бяха заличени от вкуса на храната.
Не,аз не бях вампир или хибрид,или пък мъртъв,нито не-жив. Аз бях различен по един странен начин.

__________________________________________
Да я продължа ли?

* juст a дreaм .. * <3 · 2012-05-10 17:34:34

wow..wow..wow ПРЕКРАСНО, наистина е уникално ! !

miss_cute_kiss · 2012-05-10 17:59:04

Хе-хе радвам се,че поне на теб ти харесва.. : )

dirtymind · 2012-05-10 18:01:12

Ммм...интересно е!

the_cool_girl_97 · 2012-05-11 12:57:44

имаш мъничко грешчици, на места много обясняваш, но определено много, ама много ми хареса продължи го, поне заради мен (f) това е нещо интересно, разказваш от името на момче, това определено ми харесва!!

miss_cute_kiss · 2012-05-11 14:25:13

имаш мъничко грешчици, на места много обясняваш, но определено много, ама много ми хареса продължи го, поне заради мен (f) това е нещо интересно, разказваш от името на момче, това определено ми харесва!!

Мерси ^^^ Ще внимавам следващия път.Амм за обясняваенто...правя го защото пък преди изобщо не обяснявах..:Д

the_cool_girl_97 · 2012-05-11 14:37:55

Мерси ^^^ Ще внимавам следващия път.Амм за обясняваенто...правя го защото пък преди изобщо не обяснявах..:Д

постарай се в такъв случай да е нещо по средата, кратко и ясно, ще се справиш, а ако нещо ти е трудно, насреща съм, вечния критик

miss_cute_kiss · 2012-05-12 12:04:45

Ами...ето за тези двама-трима харесали началото..

Част Втора.

Храната заливаше всичко в мен и запълваше всяка една празнина.Изгаси пожара разярил се в ,,органите ми".Но един глас,който се надявах да не чувам,не и днес,ме разсея.
-Вейнти! -това беше гласът на Карл.В същност дори и в моя ,,свят" имаше някои основни закони.Първият от който гласеше: Че храната ни се полага през няколко седмици,или по-скоро до колкото можем да издържим.За да не ни забележат хората.
Обърнах се и Карл ме погледна с твърда решителност,каквато би трябвало да има.
-Колко време мина,Дакота? -попита ме той и аз възвърнах своята човешка форма,защото ми беше неприятно..Те също бяха хора в момента,така че..
-Две седмици. -отговорих.Карл кимна и с ,,глутницата" му си хванаха пътя.

Аз се върнах по обратната пътека след като приключих,за да взема нещата си.Облякох се,след което тръгнах към автобусната спирка.
-Кота! -извика ме до болка познатия глас на Джаред,който започна да ми обяснява,колко е вървял след мен и ме е викал,но аз бях надул музиката в слушалките до дупка и явно не съм го чул.
-Съжалявам. -казах само и той ме сръга в рамото.
-Братле,ям си мармалад и не си се измил хубаво..или там,каквото е. -каза той и посочи брадичката ми,аз веднага се пресегнах и го избърсах.Да,Джаред не беше много умен,но пък беше най-добрия ми приятел.Той в същност беше едно средно високо момче с пясъчно руса коса и големи зелени очи.Обичаше да заглежда мацки и да се смее на разни простотии.От няколко години беше започнал да пуши трева и доста се промени,но все пак си оставаше моят най-добър приятел.
-Джаред,Кота! -това беше пискливия момичешки глас на Кери,която тичаше след нас. -Чакайте ме! -викна тя и ние спряхме.Така,Кери беше най-забавният човек на света.Обичах я като сестра.Бях отраснал с тези маймуни и ги обичаш страшно много.Кери беше вързала буйната си кестенява коса на конска опашка.Тя имаше две наистина големи сини очи.Беше страхотен човек,много добра приятелка и наистина красиво момиче.Тя спря до нас и автобусът тъкмо пристигаше.

all_day_all_night · 2012-05-12 12:25:07

Ейй ейй хареса ми..донякъде, но самооо да те светна че частта след първа трябва да е втора

dirtymind · 2012-05-12 12:27:40

Много добре описваш нещата,продължи я,хареса ми много!

miss_cute_kiss · 2012-05-12 14:51:11

Ейй ейй хареса ми..донякъде, но самооо да те светна че частта след първа трябва да е втора

Охх да.. щото го преписвам от тетрадката и съм написала трета.Извинявам се.

miss_cute_kiss · 2012-05-20 07:55:07

Тази вечер пускам некст !

Murderer . · 2012-05-20 15:21:36

Охоо нова история ?! Интересна е , ще се следи. Некст!

miss_cute_kiss · 2012-05-20 18:12:37

Заповядайте,дано ви хареса,пък после изкажете мнения-да я продължавам или не?

Част Трета.

Нищо.Един скучен ден в училище.Дори не знам защо си мислех,че днес ще е денят.Денят на новото ми начало.Не,днес беше един обикновен ден.С Джаред през цялото време си подмятахме бележки в час по математика..пълна скука и тъпотия..За каквото се сетите.А пък после с него говорихме за яката мацка която забил,по-скоро която се опитал да забие.Ех стига де,той поне може да си забива човешки мацки..Каквито и да са,а не като мен.Дори и такъв закон има.. Можете ли да повярвате!? За Бога,нямаме право да харесваме човешки момичета,според главата на глутницата (Карл) щяли да станат някакви си аномалии..Дрънканици ако питате мен.До сега никога не съм се влюбвал,имал съм симпатии,но нищо сериозно..Може би и така е най-добре.

Тъкмо се прибрах,когато реших да седна да почета малко от смотаната литература която ми възложиха,но телефонът ми звънна.Разбира се,беше Джаред. Винаги намираше най-добрия момент в който да звънне.
-Братле,хайде на лов за малко мацки. -каза той.
-Хайде не. -казах му,защото не ми се излизаше в това ужасно време.Киша.. нали знаете онова между сняг и пясък..Ужасно е..
Окей брато,ти оставаш без гадже. -каза той и затвори.Хвърлих телефона възможно най-далеч,а той се удари в един шкаф и се разглоби.
-Притрябвали са ми момичета. -казах разгневен и се зачетох в глупавата книга.В такива моменти се ядосвах на себе си.Защото съм роден в такова семейство с такава кръв..Сещате се,на косматко.. О,ама няма никакъв проблем да ви разкажа в същност какво съм аз и защо съм....такова.

~smiley___face~ · 2012-05-20 18:14:12

Малко кратичко, но е уникално!! <333 Още!

dirtymind · 2012-05-20 18:39:19

Много яко,следващото да е по-дълго!

privaтe Love · 2012-05-20 18:46:20

Чак сега попаднах на тази история и определено много ми харесва!Самата атмосфера е някак пленителна,продължавай да го пишеш!

miss_cute_kiss · 2012-05-29 14:06:15

След дълго обмисляне,реших да заложа всичко само на тази история.

Всичко започва от родословното ми дърво. Тоест вината е на родителите,на родителите,на родителите,на родителите ми.Нали се сещате,от онези стари Индианци,които живеят на племена и разни такива простотии? Е,бащата на баща ми,произлиза от някакво наистина старо индианско племе..Не си спомням името.Както и да е,освен това всяко трето дете от рода се пада с такава поличба и това се падна на мен.Винаги съм знаел,че нямам късмет,но това не ми се услаждаше,цялото ти семейство от нормални,умни хора,а ти да си някакъв невиждан....изрод.Да се върна на темата,аз бях нещо много интересно и ако ме хванеха в някой приют с мен щеше да е свършено. Да,точно така,приют.Точно като този за кучетата,тоест точно такъв.Аз не съм някой помяр,аз съм чистокръвен.Тоест съм наполовина човек,наполовина куче,но не и върколак.Има разлика между зоомаг и върколак,ще ви кажа каква е.Зоомагът или зооморфът сам решава кога да промени човешката си форма в кучешка,а върколакът е принуден да се променя заради магнитното влияние на луната върху клетките на прокълнатия.Това беше единствената причина за която бях извадил някакъв мизерен късмет.Понякога зоомагът има нужда да тича,за да изразходва енергия,както при хората,но тогава е различно,щом някой от нас се измори,или е ранен,няма сила,човешката му форма се възвръща,ето защо беше нужно да ядем.Обаче Карл не смяташе така.Ние с него бяхме доста различни,но предполагам и сами сте забелязали това.
Нещо прещрака в наполовина човешкото ми сърце и аз се изправих от дивана,обух се наново и облякох дебелото зимно яке,което между другото ненавиждах.Тръшнах вратата и тръгнах по същата кишава пътека.Не,нямаше да се храня,просто,както споменах понякога имаме нужда да тичаме.Вървях още малко нагоре,след което свалих дрехите си и се приготвих да се поразтъпча.
Отново същото усещане като днес сутринта.
Усетих студения сняг през кучешките си пали,вече не ми се струваше толкова студен.Започнах да крача бавно,защото докато набереш инерция,понякога беше възможно да преплетеш краката си и да се препънеш,не е толкова лесно,колкото изглежда.Бавно забързвах темпото и накрая вече спринтирах.Оглеждах се трескаво,сякаш търсех някой във вече непрогледния мрак.Но не вярваш ли,забелязах силует.Първо реших,че е сърна и мислех да я погна,но се спрях,заради проклетия закон.Все пак тръгнах след него,а то се разбяга още по-бързо.С всяка изминала секунда се приближавах към него,докато не разбрах,че е човек.Видях дълга червена мантия която се носеше след бягащия човек.Но аз не спрях да тичам,когато вече бях наистина приближен,човекът започна да пищи,по което разбрах,че е момиче.
-Моля те,остави ме! Аз минавам напряко през гората! -викна тя.Все още бях все пак достатъчно далече за да възвърна човешката си форма,но не успях.Върху заледената повърхност се подхлъзнах и полетях напред.Момичето се изплаши и се сви в единият ъгъл,а аз полетях право към един отрязан дънер, в който се блъснах и затворих очи.

Не знам колко точно време е минало,но усетих колко студено му става и как ще замръзна ако не отворя очи.
Бавно отворих замръзналите си клепачи,тялото ми беше премръзнало отвън,но отвътре горях.Видях само две огромни сини очи и усетих нежна ръка която също бе ледена по бузата си.Момент,бузата ми? Стреснах се и се изправих.Огледах първо себе си,бях по дънки,без тениската и якето и.....и бях човек.Момичето се отдръпна.Изглеждаше пленително красива.Кожата и бе бяла,а косите руси,очите и сини,бузите поруменели.Рубиненочервената и мантия се беше намокрила в края,но на фона на бялата и кожа и натрупалия сняг,беше като мак в бяло поле.Момичето забеляза,че съм я зяпнал и попита .
-Добре ли си? -гласът и беше звънлив,сякаш имаше ехо в гората,но в същност говореше нормално.Кимнах и и се изправих. -Ти не си големия лош вълк нали? -попита момичето,след което аз се засмях,но тя беше изключително сериозна.Поклатих отрицателно глава.
-На къде отиваш през гората? -попитах я подозрително,това приличаше на нещо много,много познато.
-Към баба си,но реших да мина от тук напряко,но една жена каза да внимавам на влизане в гората,защото имало вълци и когато ти ме подгони,аз загубих пътя. -изплака тя.Боже,беше прелестна.
-Не се тревожи,къде трябва да излезеш? -попитах я сякаш не бях аз.<Стегни се Дакота!> казах си на ум.Тя посочи края на гората.
-Добре,ще те заведа до там и после,ще си тръгна,ако обещаеш да не кажеш на никого за това което видя. -казах и и тя кимна.
-Няма на кого да кажа освен на Баба си. -каза момичето и я поведох към края на гората.
През целия път не казахме нито думичка.
-Добре,чао. -казах и,когато стигнахме края.
-Благодаря мило момче. -каза тя. -Пак ще се срещнем. -<Дали?> замислих се.

Сетне с пълни сили тръгнах към дома си.

Стигнах навреме.Татко,мама и сестра ми вече си бяха у дома.
-Закъсняваш,Кота. -каза баща ми и се засмя.Разбирах се добре с него,но пък с майка ми..
-Дакота,пак закъсняваш.Сега за наказание,ще се занимаваш с Емили,докато вечерята стане готова. -каза тя. Събух мокрите обувки и ги оставих в антрето.
-Батко,батко. -искам да ми прочетеш приказка. -дотича Еми.Тя беше моята малка,шестгодишна утеха от всичко.
-Добре Ем. -казах и отидохме в нейната стая,настанихме се на килима и.
-Коя приказка ще четем? -попитах я и очите и светнаха.
-Червената шапчица. -каза тя и ми подаде книжката.Погледнах я и погледа ми се застоя там.Момичето от гората.Беше същата,ето на какво ми напомняше онова момиче там.Тя приличаше на Червената Шапчица.
Зсмях се.
-Хайде бате. -каза Ем.
-Добре,започвам. -казах и и започнах да чета от приказката,докато накрая Емили не заспа,а аз останах да мисля за всичко останало.

kathieee_ · 2012-05-30 21:01:29

Сега забелязвам историята ти.. Невероятна е .. Пленителна .. Цялата история е уникална .. Сякаш се пренесох в друг свят докато я четях .. Всичко беше пред очите ми .. Все едно сам там .. ПРОДЪЛЖИ я ..

dirtymind · 2012-05-31 04:49:09

НЕКСТ,страхотно е!<3

miss_cute_kiss · 2012-05-31 09:53:47

Добре,благодаря днес може би ще пусна некст,ако имам време. ^^ x3

rumito-todorowa2000 · 2012-05-31 13:22:19

НЕКСТ,страхотно е!<3

miss_cute_kiss · 2012-05-31 17:47:53

Ето некста.Реших да започна да слагам заглавия и на частите.

Част Пета.

Невижданият Свят.

Емили спеше толкова дълбоко,аз станах от пода,оставих книжката с приказката на земята и излязох от стаята.
-Какво стана? -попита майка ми след като слязох.
-Емили заспа. -свих рамене и започнах да обувам обувките си за трети пореден път.
-Хей,хей,хей, къде отиваш? -попита баща ми.
-Навън. -казах и треснах входната врата преди да продължи да ме разпитва.Понякога ми се искаше да намеря едно кътче на което да ходя само аз.Без досадни ,,приятели",които в същност не са ми истински приятели,без досадни родители и без любовни афери.Нали знаете..когато си мислите,че сте забравили някой...Това е като афта в устата.Тя излиза,започваш да я дъвчеш,но става болезнено,след което спираш да я дъвчеш,афтата минава,но после изведнъж пак започваш да я дъвчеш и става фал. Няма значение.Отново тръгнах към планинската борова гора.Обичах да ходя там,но понякога имаше адски досадни туристи които снимаха и разглеждаха...Се едно можеш да видиш нещо интересно в кората на дърво.Нищо.Корите им приличаха на гадни,огромни,пъпчиви тролове.Засмях се с глас докато бавно изкачваш снеговитите пътеки към планината. Когато внезапно ми хрумна една идея.
-Да! Това ми трябва,място с тролове. -засмях се,но въпреки всичко ми се струваше интересно.Да бъдеш смел рицар,който се бие с тролове и гоблини,и какви ли не същества...Хм в живота ми имаше достатъчно черна магия. Повървях още малко оглеждайки се трескаво,не знам защо и поспрях.В същност,като се замисля в това средно статистическо градче,нямаше нищо магическо освен пет-шест зоомага.
Но нали винаги хората казват ,,Не съди книгата по корицата." -Дори и ако страниците и са скъсани ли? Тогава какво да я правя,да лепя година,след година малките късчета от листа ли? О,няма да стане.
Седнах на един камък,който изненадващо беше сух и затворих очи.

Представих си боровата гора през пролетта.Зеленината която се лееше от това място беше неописуема.Може би за това туристите обичаха да идват тук и да снимат.Тревата-вече прокарала през влажната земя,слънцето топли мокрите растения,дърветата пеят песните на горските духове.Наистина беше красиво...Ох,пак заговорих като момиче.
Джаред казва,че ако не престана да говоря толкова ,,поетично" какво казва той и слага кавички,никоя мацка няма да си падне по мен.Е,той обаче не знае,че аз точно това целях.Отне ми четири години за да изградя този нов имидж.Защото преди бях доста надут и алчен.Бях егоист и лицемер,и имах голямо его,докато един ден не се превърнах в Чубака с четири крака..Беше неприятно да гледам как ,,приятелите ми" излизат с момичета и се забавляват,а ти не можеш да си го позволяваш..Но няма значение,свиква се.

Изправих се и тръгнах още по-нагоре към реката,която вероятно бе замръзнала.Това беше голямо решение за мен.Не съм ходил там от...тези четири години.
Понякога,преди сядах на перваза на прозореца нощем и мечтаех да съм рицар,който да спасява красиви принцеси в плен...Да се бия срещу тролове и срещу измислени същества..Бях мечтател,а сега съм...просто аз.
Почти бях стигнал.Спрях на последното завойче на пътеката,с надеждата да размисля и да се върна,но не се получи.Продължих.Откри се гледка която не бях виждал никога.Реката все още не бе замръзнала и малките вълни се плискаха в тромавото и неравно корито.Водата беше кристална,сякаш някой чупеше кристали на малки парчета.На фона на снежната картина,това беше повече от магическо.Приближих се,но телефонът ми иззвъня. Беше майка ми.
-Дакота,хайде прибирай се вече,Софи и Анна вече се прибраха,ще вечеряме без теб,ако не дойдеш до десет минути. -каза тя и затвори.Софи и Анна бяха двете ми по-големи сестри.Те бяха същински Лигли,с главно Л. Л-И-Г-Л-И. Искаха всичко и го получаваха по Дяволите.Те и Емили имаха цялото внимание на нашите.Понякога (винаги) съм се чувствал невидим,или недооценен.Нали знаете,когато никой не ви обръща внимание.

След около три минути бях у дома.Заварих ги на масата.
-Измий си ръцете,а после сложи Емили в леглото. -нареди баща ми.
-Но,аз кога ще се нахраня? -попитах ги и двамата,защото очевадно бе,че бяха ядосани.
-После. -каза майка ми.Направо беше бясна.
-Окей.Хайде Ем. -казах и,като забравих за ръцете.Емили скокна от масата и тръгна с мен нагоре.Нея я обичах най-много (макар и почти никога да не го казвах),защото тя беше още малка,в нея все още живееше магия.
-Кота? -попита ме с тъничкото си гласче.
-Какво? -отвърнах и.
-Ще ми допрочетеш ли книжката?
-Разбира се.Лягай. -завих я и отворих на дадената страница.
-,,Големият лош вълк,никога не е бил лош с Червената Шапчица.Той беше мило момче,но понякога се чувстваше сам.Но той ще я срещне пак и това ще се промени." -спях до тук.
-Какво? -казах през зъби.Това беше странно и го нямаше в приказката.
-Какво четеш батко? -попита Емили.
-Това което пише.Ето виж. -поддадох и книжката,но сребърните букви,на които пишеше тази глупост,сега бяха заменени само със обикновените черни печатани букви.
-Полудяваш бате. Добре,не ми чети.Само ми изгаси лампата,аз ще заспя. -каза Емили и аз направих това което каза тя.
-Лека нощ.
-Лека Ем. -затворих вратата и се почувствах странно.<Що за глупост беше това?> Помислих си,но едно малко гласче,което не бях чувал от четири години ми подсказа съвсем тихо <Не ти ли се струва вълшебно и пълно с приключения?> Хванах главата си с две ръце,разтърках очите си и слязох надолу за да хапна.

Наместих се в леглото си и се опитах да заспя.Сребърната светлина която луната хвърляше през щорите ме унесе.

privaтe Love · 2012-05-31 21:20:45

Бъркам ли или си сменила името?
Аз къде ли не рових,за да си намеря некста Както и да е,още!

miss_cute_kiss · 2012-06-01 14:48:53

Бъркам ли или си сменила името?
Аз къде ли не рових,за да си намеря некста Както и да е,още!

Да,смених го.. онова нещо не ми харесваше не ми харесваше.

Благодаря ^^

#1 2012-05-10 04:40:23

Re: .В Хрониките на Приказния Свят.

#2 2012-05-10 17:34:34

Re: .В Хрониките на Приказния Свят.

#3 2012-05-10 17:59:04

Re: .В Хрониките на Приказния Свят.

#4 2012-05-10 18:01:12

Re: .В Хрониките на Приказния Свят.

#5 2012-05-11 12:57:44

Re: .В Хрониките на Приказния Свят.

#6 2012-05-11 14:25:13

Re: .В Хрониките на Приказния Свят.

#7 2012-05-11 14:37:55

Re: .В Хрониките на Приказния Свят.

#8 2012-05-12 12:04:45

Re: .В Хрониките на Приказния Свят.

#9 2012-05-12 12:25:07

Re: .В Хрониките на Приказния Свят.

#10 2012-05-12 12:27:40

Re: .В Хрониките на Приказния Свят.

#11 2012-05-12 14:51:11

Re: .В Хрониките на Приказния Свят.

#12 2012-05-20 07:55:07

Re: .В Хрониките на Приказния Свят.

#13 2012-05-20 15:21:36

Re: .В Хрониките на Приказния Свят.

#14 2012-05-20 18:12:37

Re: .В Хрониките на Приказния Свят.

#15 2012-05-20 18:14:12

Re: .В Хрониките на Приказния Свят.

#16 2012-05-20 18:39:19

Re: .В Хрониките на Приказния Свят.

#17 2012-05-20 18:46:20

Re: .В Хрониките на Приказния Свят.

#18 2012-05-29 14:06:15

Re: .В Хрониките на Приказния Свят.

#19 2012-05-30 21:01:29

Re: .В Хрониките на Приказния Свят.

#20 2012-05-31 04:49:09

Re: .В Хрониките на Приказния Свят.

#21 2012-05-31 09:53:47

Re: .В Хрониките на Приказния Свят.

#22 2012-05-31 13:22:19

Re: .В Хрониките на Приказния Свят.

#23 2012-05-31 17:47:53

Re: .В Хрониките на Приказния Свят.

#24 2012-05-31 21:20:45

Re: .В Хрониките на Приказния Свят.

#25 2012-06-01 14:48:53

Re: .В Хрониките на Приказния Свят.

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook