Next! Nеxt! Next!!!    

Днес, днес, днес!    

Още!?!  А, само една забележка. Забелязах, че след всяко "по" пишеш тире. Както едно момиче преди мен (не си спомням кой) ти каза, че тире се пише само ако е степен. Тоест по - красив, по - добър и т. н. То, обаче го пишеш по - стълбите, по - пижама (например, де) и това не е степен. Защото не можеш да кажеш най - пижама, докато най - красив - можеш . схващаш ли . В смисъл исках да ти го кажа, пък ти ако искаш го поправяй... О, и един комплимент - харесва ми!  :p

Интересно  Nехt!!     

I likе!  :p Некст, моля!

От няколко дена не съм пускала некст, за което се извинявам  Днес вечерта го пускам!     Мерси за положителните коментари, радвам се,че ви харесва ;-)))

Седма част - приятно четене : ))))

VII част

Стреснато отворих очи и се надигнах рязко. С бързи движения си заопипвах врата. След като установих, че нямам и драскотина там, въздъхнах облекчено. След това огледах помещението, установявайки, че всичко това е било просто шантав сън. Навън бе светло. Стените в стаята ми, изведнъж, бяха станали чисти. Нямаше нито боя, нито отпечатъци, нито нищо. Кога ли бяха влезна ли? Какво ли бяха направили? Питах се аз.
-    За бога, колко е часа! – креснах аз. Бях спала малко. Часа бе едва 14: 30 ч. Още беше рано за да са приключили с цялата цапаница. Все пак станах и се погледнах в огледалото на тоалетката ми. Косата ми бе навсякъде, но не и в нормално положение на главата ми. Роклята ми се бе набръчкала още повече. Дръпнах я леко надолу. Хванах косата си с някакъв ластик, освобождавайки лицето си от нея. Намазах се с малко крем за лице и спуснах отново косата си. С четката я разреших. Доколкото можех, де. След това отново със същия ластик я вързах на висока и прелестна конска опашка.
Отворих плъзгащата се врата на гардероба и извадих едни рози пантофки. Сещате се, тези за на вън. Обух ги и излязох от стаята, оставяйки леглото и тоалетката си в пълна кочина.
-    Е? – попитах аз. – До къде стигнахте? – Седях подпряла се на рамката на вратата. Апартамента изглеждаше доста по – добре. Беше по – чисто, нямаше кутии от цигари, или пък празни бутилки. Прозорците, стъклената маса, намираща се в кухнята, и стените блестяха! За първи път виждах толкова чист апартамента си. Лицето ми грейна.
-    Е… Ние май приключихме. – каза жената, която ме бе поздравила на вратата. След това се обърна към мен. – Госпожице…
-    Шиен. – допълних. Мразех да ми говорят на фамилия. Шиен Морте. Мразех това име.
-    Да. Точно така. Госпожице Шиен. – очите й заблестяха. Беше красива! – Свършихме! – рече възторжено момичето. – Надявам се, сте доволни от услугите ни?!
-    О, да! – възкликнах. – Не можах да повярвам, че това е моя апартамент. Няма нито едно петънце! – забелязах. Обърнах се с лице към всички. – Е, - извадих една голяма пачка пари от джоба си. – колко трябва да ви платя?
След като дадох парите на момичето, ги изпарих до вратата. Пожелах им успешен ден и всичко най – хубаво. Не, това не беше в мой стил, но те наистина ми допаднах. Бяха мили, а и не познах апартамента си. Толкова беше… Перфектен! Да, това беше точната дума. Перфектен!
Отидох в хола. Погледнах стенния часовник, намиращ се над камината. О, да. И камина изглеждаше като нова. Е, не я палех често. Всъщност не я палех изобщо. Е, поне беше чиста.
Часа вече беше три без десет.
Имаше нещо… Трябваше да си спомня за нещо, но то просто не идваше в ума ми. Знаех, че е трябвало да запомня нещо, но не можех да си спомня. Явно не е толкова важно, казах си аз. Взех цигарите, които бях поставени върху камината и запалих една.
Сетих се как Бен правеше кръгчета с устата си, докато изкарваше дима оттам. Хм… Бен. За първи път ми пукаше толкова за момче. Смятах да го забравя.
Издишах няколко стотин кръгчета, но не се получи. Най – накрая, когато му хванах цаката, телефона се чу от стаята ми. Изсумтях и се запътих към стаята. Знаех, че звъни Джеси. Моята… Да речем най – добра приятелка. Беше готина. С черна коса, стигаща малко под раменете й, дълбоки кафяво – златисти очи, мека бяла кожа и тук – там имаше лунички. Беше сравнително сладка.
Стигнах до стаята. Точно когато отворих вратата телефона спря да звъни. Бях стигнала края на цигарата и затова потърсих черния пепелник с очи. Най – накрая го видях скрит под многото глупости на тоалетката. Прибрах всички ластичета и шнолки, държейки телефона в едната си ръка, а цигарата още се намираше в устата ми. Набутах цигарата в пепелника и отворих капака на розовия телефон.
Джеси, Джеси, Джеси, мислех си аз.
-    А! – промълвих на висок глас. След това едвам разбираемо си измрънках под носа. – Ето те.
Набрах номера и реших докато чакам да си взема цигарите. Взех ги. Запалих още една и тогава Джеси дигна.

да... и на мен ми хареса!!  

Next!! <333      (х)