Не.

И двата.

тези:
http://kaprizen.com/?img=1631541
http://kaprizen.com/?img=1631540
http://kaprizen.com/?img=1631539

Изморено.

Такам това е обещаното продължение на първата ми история. Сигурна съм, че не я помните ;д, затова ето ви линк http://kaprizen.com/forums/viewtopic.php?t=10013. Вторият сезон естествено ще е пълен с много повече интриги и заплетени случиай. И първият беше така, но сега ще ви държа повече в напрежение  .

Е... надявам се и тази част да ви хареса много, както първата!!!

Глава първа - Отново в капан

Както Брайън предполагаше, Сара се съгласи да вечеря с него. Беше много развълнувана, и в същото време тъгуваше за сестра си. Въпреки всичко, което й причини за толкова кратко време тя й беше и щеше да си остане нейна сестра. Винаги щеше да има място за нея в сърцето й. Сара обикаляше гардероба и се чудеше какво да облече. Най-накрая взе важното решение. Облече дълга черна рокля без презрамки. Върза косата си на кок и си сложи светъл грим. Пристигна пред ресторанта, отпред я чакаше нейният любим-Брайън.
-    Много си красива! – усмихна се той и я огледа добре.
-    Ти също! – отвърна Сара.
Влязоха вътре и седнаха на първата маса. Сервитьорът дойде и те поръчаха. Сара беше много гладна и нямаше търпение да й донесат поръчката. Брайън не спираше да я гледа, дъхът му спираше от нейната красота. До сега не бе виждал по-красиво момиче. Нейното сърце биеше като лудо, отново бе с момчето на мечтите си, но знаеше че този път ще е по-различно. Сервитьорът им донесе поръчката. Двамата се заеха с вечерята. Когато приключиха Брайън плати и двамата отидоха на любимото им място.
-    Това място ми действа много добре. – въздъхна Сара и погледна към океана.
-    И на мен, именно затова е нашето място. – намигна й той.
-    Беше... – отвърна с накъсани срички тя. Сякаш не искаше да го казва.
-    Все още може да е, Сара! – Брайън хвана ръцете й.
-    Какво искаш да кажеш? – направи се на глупава тя.
Момчето не можа да продължи. Нещо ги прекъсна. Беше телефонът на Сара. Получи повикване от непознат номер. Въпреки това тя вдигна.
-    Не си мисли, че си се отървала малка кучко. Кошмарът едва сега започва! – каза мъжкият глас и линията прекъсна.Сара стоеше като препарирана. Искаше да се скрие някъде и никога повече да не се покаже. Кой и защо я заплашваше? Отново ли започваха проблемите й? Лицето й стана бяло като платно.
-    Добре ли си? – Брайън се притесни.
-    Може ли да тръгваме? – гласът й трепереше, както и самата тя. Беше изплашена до смърт. Искаше й се в този момент някой да я удари и да разбере, че това е само сън.
-    Добре, ще те закарам. – каза Брайън и двамата се качиха в БМВ-то. Той натисна газтта и стигна бързо къщата на Сара. Всички лампи бяха изгасени. Тя веднага разбра, че Тайлър и малката Никол спят.
-    Вечерта беше чудесна, благодаря ти. – Сара целуна момчето по бузата и се качи в спалнята. Брайън също се прибра. Когато Сара влезе в стаята малката Никол веднага я усети и се събуди. Тя лежеше в бебешкото легло и се усмихваше. – Защо не спиш, лудетино? – прошепна Сара, не искаше да събуди съпруга си. Тя гушна малкото бебе и седна с нея на люлеещия се стол на терасата. Времето не беше толкова студен и Сара не се притесняваше да изведе дъщеричката си навън. Знаеше, че не може да се разболее. Въпреки това я наметна с тънко одеало. След няколко минути тя се унесе и заспа. Никол обаче нямаше намерение да спи и си играеше с косата на майка си.
На Тайлър му беше станало горещо и стана от леглото. Забеляза, че столът се люлее и отиде да провери какво става, неподозирайки че Сара е там. Когато я видя с бебето в ръка той се засмя тихо. Взе Никол и я остави в бебешкото легло. После хвана Сара на ръце и я сложи на тяхното легло. Прегърна я през кръста и заспа.
Сутринта Сара се събуди и стана да приготви закуската на Никол. Беше почти готова когато на вратата се позвъни. Тя отвори и сбръчка вежди. Пред нея стоеше Итън. Най-малко него би искала да види.
-    Радвам се да те видя! – засмя се той.
-    Не мога да кажа същото. – Сара понечи да затвори вратата, но той я спря.
-    Бързаш ли за някъде?
-    Имам по-важни задължения, негоднико! – изсъска Сара и трясна вратата след себе си. Тайлър се събуди и отиде право в кухнята. Веднага усети приятният аромат, който се разнасяше из цялата къща.
-    Добро утро, скъпа! – Тайлър я целуна. Тя му отвърна със същото. – Снощи беше заспала на стола и аз те пренесох.
-    Така ли? Не си спомням много, сигурно съм била изморена. – усмихна се тя и взе една курабийка от чинията. – Заслужаваш награда. – засмя се тя и я приближи към устните му.
-    Само толкова ли заслужавам? – той започна да я гъделичка.
-    Гъдел ме е. – смееше се тя. Всичко пак си беше идеално, дори беше забравила за обаждането, но не за дълго. Сара получи смс, от който настръхна.
,,Можеш да се правиш, че нищо не е станало и да си живееш щастливо живота, но аз винаги ще бъда по петите ти. Никога не го забравяй! –М.’’
Ръцете на Сара се разтрепераха. Тя изключи телефона си. Повече не можеше да търпи това, искаше й се да разбере кой я тормози и защо. За щастие днес беше доста натоварена и нямаше да има време да мисли за това. Днес беше преставянето на новата й книга. Първо отиде в салона за красота, където се погрижиха добре за нея. След това се срещна с мениджъра си. Обсъдиха подробностите около парито за вечерта и обядваха заедно. Към 15:00 Сара се прибра, за да види как е малката Никол. Поигра си с нея и си почина. Запали колата и отиде при нейна приятелка, от където взе роклята за вечерта.
Най-накрая очакваният момент настъпи. Партито беше в един от големите хотели на Ню Йорк, специално за Сара и всички ВИП гости имаше червен килим. Имаше и много журналисти. Сара беше повече от щастлива. До журанлистите се бяха насъбрали и нейни фенове. Тя раздаде няколко афтографа и влезе в хотела. Отправи се към голямата зала, където щеше да се проведе събитието. Там също имаше няколко журналиста и фотографи.
-    Госпожице Бейкър бихте ли дали подробности за връзката си с Брайън. Смятате ли, че имате бъдеще заедно? – един от журналистите беше доста нахален и не спираше да обикаля около нея.
Сара мразеше най-много въпросите за личния й живот. Но от този цялата настръхна. Много добре знаеше, че между нея и Брайън няма да се получи, още повече че той поиска да се разделят. Но тя вече беше преодоляла всичко, все пак беше минало доста време. Един от бодигардовете изгони нахалния журналист и Сара се успокои, поне за сега. Шоуто най-сетне започна. Сара отиде зад колисите, за да дооправят грима и прическата й. След като водещия я извика, тя се качи на сцената. Всички в публиката ръкопляскаха и й се възхищаваха.
-    Първо искам да благодаря на всички, че дойдоха и ме уважиха. – започна Сара. – Тази вечер е много важна за мен. От днес нататък животът ми ще е много по-различен, но не защото съм известна. Точно обратното-аз не целя това. Исках да споделя с всички хора какво съм преживяла до сега, да споделя моите болки и радости. И знам, че не съм единствената с такава съдба и много хора биха си взели поука и съвети от написаното в книгата ми...
Докато Сара изнасяше речта си не кой да е, а Итън я чакаше пред залата. Тази вечер щеше да е най-кошмарната за Сара, а може би и последната в живота й. След представянето Сара поговори със своите приятели, които бяха дошли да я видят. След това тя реши да се прибира. Беше много изморена. Вече нямаше никой пред хотела. Тя реши да почърви малко, все още имаше сили за това. Итън веднага я издебна и тръгна след нея. Тя веднага усети, че има някой зад нея. Уплаши се и сърцето и заби силно. Обърна се назад, но не можа да разпознае момчето. Забърза крачките си. Итън я настигна и запуши устните й.

Залез.

Мисля, че никой.. за сега.

Дано и тази история да ви хареса, както първата ми.  Постарах се доста, за да има от всичко по малко...

Любов, омраза; страст, нежност; врагове, приятели... Какво ли може да се случи по време на една обикновена семейна почивка? Възможно ли е най-добрите приятели да се превърнат във врагове, а любовта да се окаже най-прекрасното чувство, което дори не си си представял, че може да изпиташ?!

Приятно четене! Коментирайте, за да знам дали има смисъл да я продължавам!

Семейство Гибсън се приготвяха за поредната си ваканция в планината. Всяка година те организираха тази екскурзия и винаги си прекарваха чудесно. Мини ванът ги чакаше пред къщата. Джак Гибсън пъхна последния багаж в колата и извика семейството си. Всички се качиха в колата. Чакаха ги около четири часа път. Дори и в колата те знаеха как да се забавляват. Времето беше идеално и нищо не можеше да развали почивката им. Е, поне за сега. Джон пусна произволна радиостанция и прозвуча весела песен. Всички знаеха текста и запяха. Съпругата му Изабел реши да запали цигара и дори не се съобрази с останалите в колата. Джон я погледна възмутително.
-    Поне отвори прозореца. – измърмори той.
-    От кога цигареният дим ти пречи? – Изабел взе запалката и запали цигарата си.
-    Децата са тук. Недей да им вредиш, знам че за мен не ти пука вече.
-    Джон, стига. Защо се дразниш? – жената сбръчка вежди.
-    Ехо... престанете. – намеси се Катрин, най-голямата им дъщеря и се приближи към предните седалки.
Родителите не казаха нищо само се спогледаха лошо. Катрин се облегна назад и отново пъхна слушалките в ушите си и усили музиката до края. Не искаше да слуша глупавите им спорове през целия път. До нея стоеше по-малката й сестра-Аманда. Тя беше на 15, а Катрин на 19. Аманда беше дребничка, но въпреки малкия си ръст беше много красива. Имаше големи пъстри очи, малко носле, черна изправена коса дълга до кръста. Беше слаба като майка си. Катрин пък беше нейната противоположност-сини очи, изписани устни, буйна руса коса. Беше и доста висока, с нормално тегло.
Между тях се беше настанил и малкият им брат-Том. Той най-много приличаше на баща си. Имаше светло кестенява коса и сини очи. По характер също много приличаше на него.
И така след няколко часа път семейството вече беше пристигнало. Всички слязоха, а Джон паркира колата в задния двор на вилата. Взе багажа и отиде при семейството си. Всички бяха много развълнувани. Влязоха в къщата, която беше огромна. Децата хукната към стаите си, за да разопаковат багажа. Джон и Изабел останаха сами в кухнята.
-    Дано Ник да се е грижил добре за къщурката ни докато ни е нямало. Всичко изглежда нормално, но имам лошо предчувствие. – Изабел се огледа.
Ник Бенет беше техният съсед. Вилите им бяха почти слепени една за друга. Бяха приятели от много дълго време. Джон се правеше, че не чува жена си. Беше му писнало от нейните капризи и мърморения. Взе си една бира от хладилника и отиде на верандата. Седна на люлеещия се стол и се загледа към красивата гора. Спомни си забавните моменти когато гонеще вълци заради дъщерите си, които умираха от страх. Надяваше се и тази година да е толкова забавно.
Аманда и Катрин оправиха багажа си и отидоха на голямата тераса, от която се виждаше вилата на Ник. Аманда извади една кутия цигари, която бе скрила в суичера си. Сестра й погледна изумено към нея. От кога пуши?-помисли си тя.
-    Аманда? Какво е това? – момичето посочи кутията.
-    Цигари, не виждаш ли? – засмя се по-малкото момиче.
-    Да, но ако нашите разберат. – започна да обяснява Катрин. Не искаше пак тя да го отнесе заради глупавата си сестра.
-    Ако не им кажеш, няма да разберат. – намигна й Аманда и направи няколко кръга от дима на цигарата. Катрин не й обръщаше внимание и погледна към двора на съседната къща. Там имаше две момчета. И двамата бяха само по боксерки и миеха колата на Ник. Катрин веднага я позна. Не можеше да сбърка колата му, защото много й харесваше. Само, че тя не познаваше едно от момчетата. Тя реши да се измъкне и излъга сестра си.
-    Ще се поразходя малко, не ми е добре. – измъкна под носа си тя и стана от стола.
-    Виж Кайл си е довел приятел, хайде да се запознаем с него. – засмя се Аманда и много добре знаеше, че сестра й иска да отиде при тях. Тя изгаси цигарата си и хвана другото момиче за ръката.
-    Какво правиш? – Катрин се опитваше да се измъкне от хватката й.
-    Не ме прави на глупачка, Катрин. Само като видя секси момче и лигите ти потекоха. – засмя се Аманда.
-    Млъквай, ти си тази която ходи след всеки срещнат. – защити се Катрин. – Не съм забравила как се натискаше на Кайл миналата година.
-    Какво? Ревнуваш ли?
-    Няма такова нещо. – Катрин завъртя очи и измъкна ръката си. Тръгна сама напред. Защо сестра й пак се закачаше с нея? Бързо отиде при момчетата. Дори тя самата се учуди от бързината си. Кайл се зарадва когато я видя и я вдигна високо. Тя се засмя.
-    Колко си се променила!? – той я огледа от горе до долу.
-    А ти си си все същия. – тя го бутна леко по рамото. Двамата много обичаха да се закачат. Бяха като брат й сестра, но само толкова. Катрин знаеше, че Аманда имаше чувства към него. Точно тогава пристигна й тя. Всички усетиха искрити, който имаше между тях двамата. Изведнъж настъпи мълчание, двамата само се гледаха.
-    Няма ли да ни запознаеш с приятеля си? – попита Аманда
-    А, дам... – засмя се Кайл и я погледна с огромните си кафеви очи. Той беше доста висок с добре оформено тяло, личеше си че тренира всеки ден. Косата му беше светло кафява. Имаше и няколко татуировки на ръцете. – Това е, Чарли.
-    Приятно ни е, Чарли. Аз съм Аманда. – усмихна се тя и подаде ръката си.
На момчето си личеше, че не му пука много. Само се усмихна фалшиво и продължи да мие колата. Другите се почувстваха малко неловко.
-    Катрин искаш ли да ти покажа новите ми дискове? – попита Кайл и остави кофата и всичко останало.
-    Ами... добре. Обещал си ми от доста време, така че нямам търпение. – усмихна се тя. Двамата влязоха в къщата. Аманда усети някаква болка в сърцето. Нарочно ли я заряза? Нима Кайл не можеше да си признае, че я обича?
-    Искаш ли нещо за пиене? – Кайл погледна към Катрин.
-    Има ли алкохол? – тя го погледна невинно и седна на един от столовете.
-    Не е ли малко рано? – зачуди се той.
-    Добре, тогава искам портокалов сок.
-    Извинявай, не искам да си имам проблеми с вашите. – обясняваше й Кайл докато наливаше сока.
-    Няма нищо, разбирам те. – Катрин му се усмихна вяло. – Е, кога ще кажеш на сестра ми? – думите просто се изплъзнаха от устните на Катрин.
-    Какво да й кажа? – повдигна вежда Кайл.
-    А, нищо. Не ми обръщай внимание. – тя отпи от чашата и се опита да смени темата. – Телевизорът нов ли е?
-    Катрин, какво трябва да й казвам? – Кайл хвана ръката й.
-    Трябва да тръгвам извинявай. – измъкна тя и тръгна към вратата. Почувства се много глупаво. Защо й беше да казва тези неща? Оплеска всичко, глупачка, помисли си тя и се засмя на себе си. Не че й беше много смешно. Катрин хвана сестра си за ръката и се прибраха. Аманда забеляза, че тя е притеснена.
-    Катрин, всичко наред ли е? – попита я тя. Но Катрин беше замислена и въобще не чуваше сестра си. – Ехо... – по-малкото момиче я побутна и Катрин почти не падна.
-    Каза ли нещо?
-    Забрави, няма значение. – усмихна се Аманда и се качи в стаята си. Катрин отиде в двора. Искаше да си поиграе малко с кучето. То беше доста голямо и я събори на земята. Катрин започна да се смее. Тя се беше съсредоточила върху него. Усети, че някой приближава към тях, но виждаше кой.
-    Искаш ли помощ? – попита я някой.

2х1оо%.

Да.

Не.

Бяла?

Десет.