Незабравима ваканция.

iw4eto0o · 2011-07-02 12:22:13

Дано и тази история да ви хареса, както първата ми. Постарах се доста, за да има от всичко по малко...

Любов, омраза; страст, нежност; врагове, приятели... Какво ли може да се случи по време на една обикновена семейна почивка? Възможно ли е най-добрите приятели да се превърнат във врагове, а любовта да се окаже най-прекрасното чувство, което дори не си си представял, че може да изпиташ?!

Приятно четене! Коментирайте, за да знам дали има смисъл да я продължавам!

Семейство Гибсън се приготвяха за поредната си ваканция в планината. Всяка година те организираха тази екскурзия и винаги си прекарваха чудесно. Мини ванът ги чакаше пред къщата. Джак Гибсън пъхна последния багаж в колата и извика семейството си. Всички се качиха в колата. Чакаха ги около четири часа път. Дори и в колата те знаеха как да се забавляват. Времето беше идеално и нищо не можеше да развали почивката им. Е, поне за сега. Джон пусна произволна радиостанция и прозвуча весела песен. Всички знаеха текста и запяха. Съпругата му Изабел реши да запали цигара и дори не се съобрази с останалите в колата. Джон я погледна възмутително.
- Поне отвори прозореца. – измърмори той.
- От кога цигареният дим ти пречи? – Изабел взе запалката и запали цигарата си.
- Децата са тук. Недей да им вредиш, знам че за мен не ти пука вече.
- Джон, стига. Защо се дразниш? – жената сбръчка вежди.
- Ехо... престанете. – намеси се Катрин, най-голямата им дъщеря и се приближи към предните седалки.
Родителите не казаха нищо само се спогледаха лошо. Катрин се облегна назад и отново пъхна слушалките в ушите си и усили музиката до края. Не искаше да слуша глупавите им спорове през целия път. До нея стоеше по-малката й сестра-Аманда. Тя беше на 15, а Катрин на 19. Аманда беше дребничка, но въпреки малкия си ръст беше много красива. Имаше големи пъстри очи, малко носле, черна изправена коса дълга до кръста. Беше слаба като майка си. Катрин пък беше нейната противоположност-сини очи, изписани устни, буйна руса коса. Беше и доста висока, с нормално тегло.
Между тях се беше настанил и малкият им брат-Том. Той най-много приличаше на баща си. Имаше светло кестенява коса и сини очи. По характер също много приличаше на него.
И така след няколко часа път семейството вече беше пристигнало. Всички слязоха, а Джон паркира колата в задния двор на вилата. Взе багажа и отиде при семейството си. Всички бяха много развълнувани. Влязоха в къщата, която беше огромна. Децата хукната към стаите си, за да разопаковат багажа. Джон и Изабел останаха сами в кухнята.
- Дано Ник да се е грижил добре за къщурката ни докато ни е нямало. Всичко изглежда нормално, но имам лошо предчувствие. – Изабел се огледа.
Ник Бенет беше техният съсед. Вилите им бяха почти слепени една за друга. Бяха приятели от много дълго време. Джон се правеше, че не чува жена си. Беше му писнало от нейните капризи и мърморения. Взе си една бира от хладилника и отиде на верандата. Седна на люлеещия се стол и се загледа към красивата гора. Спомни си забавните моменти когато гонеще вълци заради дъщерите си, които умираха от страх. Надяваше се и тази година да е толкова забавно.
Аманда и Катрин оправиха багажа си и отидоха на голямата тераса, от която се виждаше вилата на Ник. Аманда извади една кутия цигари, която бе скрила в суичера си. Сестра й погледна изумено към нея. От кога пуши?-помисли си тя.
- Аманда? Какво е това? – момичето посочи кутията.
- Цигари, не виждаш ли? – засмя се по-малкото момиче.
- Да, но ако нашите разберат. – започна да обяснява Катрин. Не искаше пак тя да го отнесе заради глупавата си сестра.
- Ако не им кажеш, няма да разберат. – намигна й Аманда и направи няколко кръга от дима на цигарата. Катрин не й обръщаше внимание и погледна към двора на съседната къща. Там имаше две момчета. И двамата бяха само по боксерки и миеха колата на Ник. Катрин веднага я позна. Не можеше да сбърка колата му, защото много й харесваше. Само, че тя не познаваше едно от момчетата. Тя реши да се измъкне и излъга сестра си.
- Ще се поразходя малко, не ми е добре. – измъкна под носа си тя и стана от стола.
- Виж Кайл си е довел приятел, хайде да се запознаем с него. – засмя се Аманда и много добре знаеше, че сестра й иска да отиде при тях. Тя изгаси цигарата си и хвана другото момиче за ръката.
- Какво правиш? – Катрин се опитваше да се измъкне от хватката й.
- Не ме прави на глупачка, Катрин. Само като видя секси момче и лигите ти потекоха. – засмя се Аманда.
- Млъквай, ти си тази която ходи след всеки срещнат. – защити се Катрин. – Не съм забравила как се натискаше на Кайл миналата година.
- Какво? Ревнуваш ли?
- Няма такова нещо. – Катрин завъртя очи и измъкна ръката си. Тръгна сама напред. Защо сестра й пак се закачаше с нея? Бързо отиде при момчетата. Дори тя самата се учуди от бързината си. Кайл се зарадва когато я видя и я вдигна високо. Тя се засмя.
- Колко си се променила!? – той я огледа от горе до долу.
- А ти си си все същия. – тя го бутна леко по рамото. Двамата много обичаха да се закачат. Бяха като брат й сестра, но само толкова. Катрин знаеше, че Аманда имаше чувства към него. Точно тогава пристигна й тя. Всички усетиха искрити, който имаше между тях двамата. Изведнъж настъпи мълчание, двамата само се гледаха.
- Няма ли да ни запознаеш с приятеля си? – попита Аманда
- А, дам... – засмя се Кайл и я погледна с огромните си кафеви очи. Той беше доста висок с добре оформено тяло, личеше си че тренира всеки ден. Косата му беше светло кафява. Имаше и няколко татуировки на ръцете. – Това е, Чарли.
- Приятно ни е, Чарли. Аз съм Аманда. – усмихна се тя и подаде ръката си.
На момчето си личеше, че не му пука много. Само се усмихна фалшиво и продължи да мие колата. Другите се почувстваха малко неловко.
- Катрин искаш ли да ти покажа новите ми дискове? – попита Кайл и остави кофата и всичко останало.
- Ами... добре. Обещал си ми от доста време, така че нямам търпение. – усмихна се тя. Двамата влязоха в къщата. Аманда усети някаква болка в сърцето. Нарочно ли я заряза? Нима Кайл не можеше да си признае, че я обича?
- Искаш ли нещо за пиене? – Кайл погледна към Катрин.
- Има ли алкохол? – тя го погледна невинно и седна на един от столовете.
- Не е ли малко рано? – зачуди се той.
- Добре, тогава искам портокалов сок.
- Извинявай, не искам да си имам проблеми с вашите. – обясняваше й Кайл докато наливаше сока.
- Няма нищо, разбирам те. – Катрин му се усмихна вяло. – Е, кога ще кажеш на сестра ми? – думите просто се изплъзнаха от устните на Катрин.
- Какво да й кажа? – повдигна вежда Кайл.
- А, нищо. Не ми обръщай внимание. – тя отпи от чашата и се опита да смени темата. – Телевизорът нов ли е?
- Катрин, какво трябва да й казвам? – Кайл хвана ръката й.
- Трябва да тръгвам извинявай. – измъкна тя и тръгна към вратата. Почувства се много глупаво. Защо й беше да казва тези неща? Оплеска всичко, глупачка, помисли си тя и се засмя на себе си. Не че й беше много смешно. Катрин хвана сестра си за ръката и се прибраха. Аманда забеляза, че тя е притеснена.
- Катрин, всичко наред ли е? – попита я тя. Но Катрин беше замислена и въобще не чуваше сестра си. – Ехо... – по-малкото момиче я побутна и Катрин почти не падна.
- Каза ли нещо?
- Забрави, няма значение. – усмихна се Аманда и се качи в стаята си. Катрин отиде в двора. Искаше да си поиграе малко с кучето. То беше доста голямо и я събори на земята. Катрин започна да се смее. Тя се беше съсредоточила върху него. Усети, че някой приближава към тях, но виждаше кой.
- Искаш ли помощ? – попита я някой.

famouss__girll · 2011-07-02 13:01:00

Много ми хареса А може ли линк към първата ти история ?

Assiie · 2011-07-02 13:05:02

xаресва ми .. ще чакам некст

Lidka2 · 2011-07-02 13:55:32

некстт |-( 8-|

ivet955 · 2011-07-02 14:29:02

Хубаво е!

happy girl · 2011-07-02 20:14:07

Страшно еее!! Продължи го

Heroine queen · 2011-07-03 06:04:37

Некст (arrow)

Страшно е

malwii · 2011-07-03 06:06:31

Уоу много е хубаво

kotenceto_998 · 2011-07-03 16:46:56

Уоу много е хубаво

xnekfonikfox · 2011-07-03 19:32:34

Некст (arrow)
Страшно е

iw4eto0o · 2011-07-03 20:06:26

Благодаря ви за коментарите, радвам се че ви харесва.

Кучето лежеше върху нея, а тя извъртя поглед нагоре. О, боже!, отново си помисли тя. Това е той-Чарли. Прекрасният и неповторим, Чарли. Тя го огледа добре, сякаш го събличаше с погледа си. Той имаше тъмно кестенява коса, огромни много красиви сини очи, все още беше само по боксерки и-и-и погледът на Катрин беше съсредоточен върху добре оформените му плочки. Имаше невроятно секси тяло. Тя остана безмълвна. Не знаеше какво да каже. Сякаш времето беше спряло.Накрая тя се престраши.
- Да, не бих отказала. – засмя се тя и подаде ръката си. Кучето се затича на някъде. Чарли хвана ръката й. Тя се спъна в нещо и залитна. Телата им бяха почти опрени едно до друго. Сърцето й започна да бие като лудо. Тя се осъзна и се дръпна от него. – Благодаря! – измъкна тя и седна на верандата.
- Ти беше, Катрин нали? – погледна я той.
- Мхм.. – продължи да се държи като хлапачка тя. Започна да върти пръстите си от нерви. Чарли хвана ръцете й.
- Добре ли си?
- Разбира се. – почти не изкрещя тя и пусна ръцете му. Въпреки, че й се искаше да са на друго място. – Е... от къде познаваш Кайл?
- Познаваме се от колежа. – намигна й момчето.
- Ясно. – каза Катрин и стана от стола. Спъна се пак в нещо. Беше една от играчките на малкия Том. Усмихна се неловко и влезе в къщата. Беше време за обяд. Джон беше поканил семейството на Ник в тяхната вила. Изабел приготви масата.
- Деца, слизайте. Ще обядваме. – провикна се тя. След няколко секунди децата седнаха по местата си.
На вратата се позвъни. Джон отвори, съседът му Ник и семейството му бяха дошли. Той ги покани в къщата. Всички се настаниха на масата. Когато сестрите видяха момчетата останаха като препарирани. И двете започнаха да оправят прическите си и да се споглеждат.
- Трябваше да ни предупредят. – прошепна Катрин на сестра си.
- Стига мръкна. – изсъска по-малкото момиче и я ритна леко по крака. Двете се усмихваха неловко през цялото време. Всички се заеха с обяда.
- Много е вкусно! – отбеляза Кайл.
- Радвам се, че ви харесва. – усмихна се Изабел и продължи да се храни.
Когато приключиха момичетата отидоха да помогнат на майка си в кухнята. През цялото време мълчаха. И двете бяха замислени, майка им усети това.
- Всичко наред ли е момичета? – погледна ги въпросително тя.
- Защо реши, че има нещо? – попита я Аманда.
- Не знам, държите се странно. Случило ли се е нещо.
- Не мамо, стига си разпитвала. – изнерви се Катрин и излезе навън. Отново отиде при кучето, сякаш само то можеше да я разбере. Тя го галеше, а то се беше свило до краката й. Катрин се загледа напред. Към нея се приближаваше Кайл.
- Много е сладка! – отбеляза Кайл и също погали кучето. Момичето просто си стоеше до него и не казваше нищо. Но те обичаха мълчанието. Имаха чувството, че се разбират само с поглед. Все пак се познаваха от доста време. Нямаха нужда от излишни думи.
- Какво ще правим довечера? – погледна го Катрин.
- Нямам представа. – той поклати глава и прати смс на Чарли. Той пристигна веднага. Катрин го огледа добре. Забеляза, че се е облякъл доста официално, дори й стана смешно. Къде ли пък щеше да ходи? Ризата му беше намачкана и разкопчана достатъчно, за да забележи плочките му. Очите й бяха съсредоточени само върху това. – Хайде казвай, къде предлагаш да отидем? – Кайл погледна приятеля си?
- Може да отидем в града... – Чарли ги погледна въпросително.
- Съгласна съм. – усмихна се Катрин.
- Аманда дали ще дойде с нас, т.е. вашите дали ще я пуснат? – на Кайл много му се искаше да се забавлява с Аманда. Също така искаше да й признае чувствата си и усещаше, че тази вечер ще е идеалният момент.
- Не знам, все ми е тая. – Катрин се усмихна вяло.
Вечерта дойде бързо. Катрин вече се беше приготвила. Момчетата се качиха в колата и изчакаха сестрите да дойдат.
- Ти и тази Аманда... – започна Чарли. -...май сте имали нещо?
- От къде ти хрумна? – повдина вежда Кайл и сложи ръцете си на волана.
- Усетих нещо, но забрави. – засмя се другото момче.
От къщата излезе само Катрин. Веселото изражение на Кайл бързо се изпари. Стана му ясно, че нищо няма да се получи, не и тази вечер. Катрин се качи в колата с усмивка на уста.
- Къде е сестра ти? – Кайл се обърна назад и погледна Катрин.
- Не пожела да дойде. – осведоми го Катрин.
- Тръгваме ли? – Чарли започна да се изнервя.
Кайл запали колата. Градът беше близо и стигнаха за около 15 минути. Влязоха в първия клуб, който видяха. Не познаваха много добре града, но и не им пукаше особено къде ще се забавляват. Дори и на Катрин, тя би влязла и в стриптийз клуб. Седнаха на бара и си поръчаха по една текила. Чарли погледна към билярдната маса.
- На кой му се играе билярд? – попита ги той.
- На мен. – засмя се Катрин. Тя помъкна чашата със себе си и се заеха с играта. Тя знаеше, че не я бива много в това, но искаше да се забавлява. Поръча си още доста от текилата.
- Сигурна ли си, че знаеш как се играе? – засмя се Чарли и отиде до нея.
- Подиграваш ли ми се? – тя започна да мятка пръста си пред лицето му и залитна леко.
- Ей, ей май попрекали с пиенето. – той я хвана леко.
- А, не съм... ти не се тревожи за мен... – Катрин го погледна съблазнително и го целуна страстно. В момента въобще не знаеше какви ги върши и правеше каквото си поиска.
- Щом казваш. – засмя се Чарли и й показа как се играе. Катрин флиртуваше с него през цялото време с него. Хвърляше му страстни погледи, намекваше му за разни неща. Дори разкопча докрай ризата му.
- Всичко наред ли е, хора? – към тях се присъедини и Кайл.
- Разбира се, както виждаш. – усмихна се Катрин и продължи да играе. Някой пусна доста ‘еротична’ песен и Катрин тръгна към един от пилоните. Започна да танцува като луда. Всички мъже гледаха само нея. Дори и Чарли.
- Тя колко изпи? – Кайл погледна строго приятеля си.
- От къде да знам. Да не съм й бавачка? – възмути се момчето.
- Да си вървим. – отсече Кайл и отиде при Катрин. Тя го дръпна към себе си и започна да танцува около него. Понечи да разкопчае дънките му, но той хвана ръката й. – Катрин, стига. Тръгваме си. – той я погледна ядосано.
- Какво бебето се уплаши? – засмя се тя и сключи ръце около врата му.
- Не биваше да пиеш.
Катрин едва го виждаше. Всичко пред нея беше замъглено, виеше й се свят, стана й лошо. Искаше да повърне. Докато се усети вече беше изгубила съзнание. Кайл бързо я хвана й я сложи внимателно на билярдната маса.
- Катрин, отвори очи! – той започна да й удря леки шамарчета. Тя не беше на същото мнение. Не искаше да се събуди.

xnekfonikfox · 2011-07-03 20:20:22

Ощеее..

happy girl · 2011-07-03 21:51:39

Чакам следващата чааст (h)

Heroine queen · 2011-07-04 05:57:24

Уникално e.
Нямам търпение за следващата част.

- cloud · 2011-07-04 09:37:58

Ощеее..

kotenceto_998 · 2011-07-04 10:09:34

Уникално e.
Нямам търпение за следващата част.

iw4eto0o · 2011-07-16 14:53:28

Съжалявам за закъснението, но нямах нет.

И-и-и следващата част ... ^^

- Чарли, тръгваме си. Помогни ми да я пренесем в колата. – Кайл си мислеше, че приятелят му е зад него, но той вече се беше прицелил доста добре върху една мацка. Нямаше намерение да си тръгва, въобще не го интересуваше че Катрин е мъртво пияна.
- Токова ли съм тежка, че не можеш сам да ме пренесеш? – Катрин едва отвори очи и го попита провлачено. Имаше чувството, че ще повърне всеки момент. Очите на Кайл заблестяха от щастие, поне се успокои малко.
- Не е смешно, Катрин. Защо пи толкова?
- Какво само две чашки. – тя размаха два пръста пред него и после ръката й падна като перце на билярдната маса. – Защо лежа тук? – тя погледната масата въпросително.
- Тръгваме си! – ядоса се Кайл и я подхвана леко под едното си рамо. Тя само се кикотеше и се оглеждаше за Чарли. Най-накарая го улови с поглед и сърцето й заби бързо, когато го видя с друго момиче. До преди пет минути се целуваше с нея, а сега я заряза. Идиот, помисли си тя.
Качиха се в колата, Чарли усети че ги няма и побърза да ги настигне. Катрин лежеше на задната седалка и си тананикаше някаква песен. Кайл само поклащаше от време на време глава. За десет минути стигнаха до вилите. Кайл пак подхвана Катрин, а тя беше втренчила поглед в него. За нейно щастие родителите й бяха отишли във вилата на Кайл. Той я качи в стаята й, и я сложи на леглото.
- Остани! – прошепна тя и хвана ръката му.
- Трябва да поспиш, сутринта ще дойда да те видя. – усмихна се приятелски той и понечи да си тръгва. Катрин дръпна леко ръката му и той седна до нея на леглото.
- Имам нужда от приятел. – очите й се насълзиха без причина, а може би не съвсем.
- Ще остана докато заспиш. – той примигна с очи и леко обгърна врата й с ръката си. Наистина нямаше намерение да се застоява много тук. Тази вечер трябваше да говори с Аманда, да й признае чувствата си. Макар че от една страна и той самият не знаеше какво чувства. Дали пък нямаше да сбърка? Започна да се колебае.
- Едва ли ще заспя. – измърмори Катрин и хукна към банята. Наведе глава над тоалетната и повръщаше като луда. – Майчице! – изуми се тя и наплиска лицето си със студена вода. Погледна се в огледалото, лицето й беше бяло като платно.
- Добре ли си? – Кайл видя, че вратата е леко отворена и влезе вътре.
- Не съм сигурна. – обърна се тя и го погледна. Тя забеляза загрижеността в очите му. Изведнъж сърцето й заби толкова силно, че й се струваше че и Кайл го чува. Познаваха се от деца, в главата й нахлуха стари спомени. Как двамата се гонеха из големия двор и се пръскаха със студена вода. Нормално ли беше да изпитва нещо към него? Може би – да. Но Аманда беше влюбена в него, нямаше да причини на сестра си. НИКОГА! Катрин се приближаваше бавно към него, а той стоеше като препариран. – Аз... ъ-ъ-ъ... такова... – гласът на Катрин трепереше.
- Какво има?
Тя не каза нищо повече и се приближи още повече към него. Погледна в красивите му очи и сякаш можеше да надникне в неговия свят, да разбере какво си мисли в момента. Тя надигна леко пръстите на краката си и допря устните си до неговите. Да, Катрин го целуна! Това беше най-хубавата целувка през живота й. Но дали се отнасяше същото за него? В първия момент Кайл се отдръпна, но после отвърна на целувката й. Хареса му! Нима беше готов да забрави Аманда и да се отдаде на нова любвна игра? И двамата се озоваха на леглото. Катрин свали потника на Кайл, а той направи същото и с нейните дрехи. Това между тях беше нещо като гоненица. Сякаш и двамата дълбоко в себе си изпитваха нещо един към друг, но нямаха смелост да си го признаят. Станаха едно цяло, усещането беше приятно. Това щеше да промени живота им тотално. Нищо вече нямаше да е същото както преди. Вече си бяха достатъчно близки, дори прекалено много. И двамата изпитваха невероятно чувство, което не можеше да се опише с думи.

Сутринта настъпи бързо. Слънцето проникваше през прозрачните завеси в стаята на Катрин. Алармата на телефона й, ги събуди. И двамата станаха светкавично, сякаш бяха готови да избягат от нещо, нещо което ги преследваше. Спогледаха се бързо и Кайл се облече, а Катрин отиде в банята. Но беше заключено, имаше някой.
- Искам да вляза! – изкрещя тя и започна да лопа по вратата. Главата я болеше доста. Нямаше представа, че две минути след като отвори очи ще види сестра си. Аманда излезе от банята нацупена. Не й каза нищо само си отиде в стаята. – Благодаря, сестричке. – иронизира Катрин и влезе в банята.
Кайл слезе долу и беше готов да си тръгва, но някой го спря точно на вратата. Беше бащата на Катрин.
- Кайл, не знаех че си тук. Ще закусиш ли с нас? – усмихна се Джон и го потупа по рамото.
- Аз само... дойдох да видя Катрин. – каза провлачено той и отвори вратата.
- Остани, вашите няма да избягат. – засмя се възрастния мъж и го подкани към кухнята. Изабел вече беше приготвила закуската и из цялата къща се носеше приятен аромат. Аманда слезе и се настани до Кайл, гледайки го влюбено. На него му идваше да потъне в дън земя. Нямаше смелост да я погледне в очите. И Катрин също се присъедини към тях. Вече всички бяха около масата. Беше настъпило гробно мълчание.
- Да не сте си глътнали езиците? – повдигна вежди Изабел и огледа добре и тримата. Катрин не каза нищо наливаше си мълчаливо кафе, Кайл си играеше с ножа.
- Че какво имаме да си кажем? – ядоса се Аманда.
- Е... какво правихте снощи. – попита заинтригувано Джон. Катрин за малко не се задави с кафето. Само облещи очи, сърцето й забърза ритъма си. Изабел я изгледа странно и я потупа леко по гърба.
- Катрин, внимавай, дъще. – тя поклати глава и се зае със закуската си.
- Аз си четох романа. – измънка Катрин и се усмихна фалшиво. Джон избухна в смях. От кога дъщеря му четеше книги?
- Моля? Ще повториш ли какво каза? – продължи да се кикоти той. – Четяла си романа!
- Казвам истината.
- Сигурно ти е бил много интересен и затова издаваше странни звуци. – засмя се и сестра й. Катрин стоеше като препарирана. Божичко, дали е разбрала какво е станало, помисли си тя.
- Трябва ли да се заяждаш? – намеси се Кайл и изгледа злобно Аманда. Тя не можеше да повярва. Това той ли беше? Как смееше да й говори така?
- Какъв ти е проблема?
- Деца, стига. – ядоса се Джон. – Днес отиваме на поход, задължително е за всички. – той съсредоточи погледа си върху Аманда. Знаеше, че дъщеря му не си пада по тези неща. Трябваше да я накара да се промени, независимо дали тя иска или не. Не можеше повече да води този начин на живот. Разбира се той знаеше за цигарите и алкохола и повече не можеше да стои със скръстени ръце.
- Аз си тръгвам. – усмихна се вяло Кайл и тръгна към вратата. Катрин изпи кафето си и го настигна. Трябваше да изяснят това, което се случи снощи.
- Трябва да поговорим.
- Това, което стана снощи между нас не означаваше нищо. Да сме наясно, нали? – в гласът му се усети нотка на презрение. Очите на Катрин се насълзиха, сърцето й заби силно.
- Защо го направи? – беше готова да избуне в сълзи.
- Не искам да говоря затова, ясно? – бързо каза той и излезе.
- Кайл? – провикна се Джон и го настигна. – Ще дойдете с нас, предупреди вашите.
- Те сигурно са организирали друга програма. – усмихна се Кайл и се прибра.
След около един час всички бяха приготвили необходимото за похода. Джон беше убедил приятеля си да отидат с тях. И така всички тръгнаха към гората. Аманда беше пъхнала слушалките в ушите си и не й пукаше за нищо. Катрин вървеше най-отзад и случката от снощи не излизаше от ума й. Беше замислена и въобще не знаеше къде стъпва. Изведнъж забеляза пред себе си огромна змия. Остана вцепенена на място и ококорила очи. Дъхът й секна. Цялата трепреше и умираше от страх. Докато се усети нададе писък и всички се обърнаха към нея.

Iv4eto_L0ve · 2011-07-16 15:06:50

Уникалноо

TwilightGirl90 · 2011-07-16 18:07:02

Прочетох всички части на един дъх и много ми харесаха. Още?

iw4eto0o · 2011-07-16 18:29:02

Некст..

Всички се засмяха, всъщност змията не беше чак толкова голяма и дори не беше от отровните. Катрин цялата трепереше и гледаше подигравателните погледи на близките си. Чарли отиде при нея и изрита силно змията настрани.
- Кукличке, спокойно всичко е наред. – той се опита да я утеши, но напразно. Катрин го изгледа накръв. В сърцето й се пормъкна чувство на омраза към него.
- Махай се. – тя го изблъска толкова силно, че дори той се изненада от силата, която притежава тя. Катрин продължи напред със забързани крачки.
Останалите я последваха и си говореха помежду си. Кайл се чувстваше виовен, не трябваше да й говори така. Усещаше, че тя иска да изкрещи и да си изкара яда на някого. Той отиде при нея.
- Ей... съжалявам за днес. Просто това снощи... беше неочаквано. – устните му се свиха. – Можеш да ми се развикаш, заслужавам си го.
- Щом не е означавало нищо защо говорим още? – тя извъртя очи към него. От погледа му разбра, че изпитва вина.
Стигнаха езерето край, което щяха да направят пикник. Мъжете запалиха огън, а жените приготвиха обяд. Малкия Том си играеше край езерото и ловеше разни летящи насекоми. Или поне се опитваше. Катрин се усамоти и седна на беседката, която беше на няколко метра от къмпинга.
- Може ли да седна? – някой хвана рамото й. Тя се обърна, беше Кайл. Този път му се усмихна и кимна в знак на съгласие. Отдръпна се малко от него, не искаше Аманда да разбере погрешно това, което се случваше там.
- Има ли нещо? – повдигна вежди Катрин.
- Всъщност... да. – започна Кайл. Настани се удобно и продължи. – Ще те питам нещо, но обещай че няма да се ядосваш.
- Слушам те.
- Катрин... искаш ли... – мърмореше си той. – Ти... тоест ние... – Чарли се присъедини към тях в най-неподхдящия момент. Типично за неговото нахалство той седна при тях и се усмихна.
- За какво си говорехте?
Кайл само изръмжа и отиде при останалите. Катрин не отделяше поглед от него. Беше й любопитно какво щеше да й каже. Май беше нещо важно. Вечерта настъпи и Изабел беше приготвила вкусна вечеря, както винаги. Всички седнаха около огъня. След вечерята възрастните си легнаха в палатките.
- Искате ли да си разказваме истории? – предложи Чарли.
- Това да не ти е детската градина. – изкикоти се Аманда и запали една цигара.
- От кога пушиш? – изуми се Кайл. Беше му странно да я види с това... нещо в ръката.
- Не ти влиза в работата. – подразни се тя и се загледа настрани. Чарли започна да разказва страшни истории, от които момичетата настръхваха. От храстите се чу някакъв шум. Катрин се уплаши още повече.
- Мечка-а-а! – изпищя тя и без да се осъзнае се вкопчи в Кайл. Всички се засмяха,, без Аманда разбира се. Тя я гледаше отмъстително.
- Няма никакви мечки, Катрин. – осведоми я Чарли. – А и да се появи някоя, няма страшно. Ние ще те пазим.
- Само нея ли? – Аманда каза бавно всяка дума и стана. – Лека нощ.
На Чарли му стана скучно и той също си легна. Кайл и Катрин отново останаха сами, идеалният момент за...
- Ще излезеш ли с мен? – изстреля Кайл и замръзна на едно място. Катрин го гледаше ококорено. Сякаш наистина си беше глътанала езика.
- Аз... не знам... чуваш ли се какво ме питаш?
- Да и съм сериозен. – той хвана ръцете й. Катрин все едно сънуваше, какво щеше да прави сега. Дали Кайл беше влюбен в нея? Ами Аманда нали имаше чувства към нея? Беше в капан. Мълча около пет минути и най-накрая проговори:
- Да. – каза тя без да се осъзнае. Но той беше толкова добър и мил с нея. Познаваха се достатъчно добре, за да имат сериозна връзка. Проблемът беше, че другите щяха да страдат от това. Кайл се наведе към нея и устните им се сляха. В този момент Аманда беше решила да излезе от палатката, защото й беше горещо, но... ги видя. Сърцето й се разби на малки парченца. Прирба се бързо вътре и заплака тихо. Какво стори сестра й с нея? Тоест вече не й беше сестра. Предателка, помисли си тя.
[/b]

TwilightGirl90 · 2011-07-16 18:35:45

Хареса ми, но като пишеш недей да пишеш съкращения като „Т.е“, защото по принцип в литературата се пише „Тоест“.

iw4eto0o · 2011-07-16 18:38:05

Мерси, поправих го.

sun rise · 2011-07-17 10:41:26

много е хубаво чакам продължението

Heroine queen · 2011-07-17 14:09:48

А супер.

Вече си бях помислила, че няма да я продължаваш.

selly · 2011-07-17 20:42:26

многоо хубавоо чакам продължение

#1 2011-07-02 12:22:13

Re: Незабравима ваканция.

#2 2011-07-02 13:01:00

Re: Незабравима ваканция.

#3 2011-07-02 13:05:02

Re: Незабравима ваканция.

#4 2011-07-02 13:55:32

Re: Незабравима ваканция.

#5 2011-07-02 14:29:02

Re: Незабравима ваканция.

#6 2011-07-02 20:14:07

Re: Незабравима ваканция.

#7 2011-07-03 06:04:37

Re: Незабравима ваканция.

#8 2011-07-03 06:06:31

Re: Незабравима ваканция.

#9 2011-07-03 16:46:56

Re: Незабравима ваканция.

#10 2011-07-03 19:32:34

Re: Незабравима ваканция.

#11 2011-07-03 20:06:26

Re: Незабравима ваканция.

#12 2011-07-03 20:20:22

Re: Незабравима ваканция.

#13 2011-07-03 21:51:39

Re: Незабравима ваканция.

#14 2011-07-04 05:57:24

Re: Незабравима ваканция.

#15 2011-07-04 09:37:58

Re: Незабравима ваканция.

#16 2011-07-04 10:09:34

Re: Незабравима ваканция.

#17 2011-07-16 14:53:28

Re: Незабравима ваканция.

#18 2011-07-16 15:06:50

Re: Незабравима ваканция.

#19 2011-07-16 18:07:02

Re: Незабравима ваканция.

#20 2011-07-16 18:29:02

Re: Незабравима ваканция.

#21 2011-07-16 18:35:45

Re: Незабравима ваканция.

#22 2011-07-16 18:38:05

Re: Незабравима ваканция.

#23 2011-07-17 10:41:26

Re: Незабравима ваканция.

#24 2011-07-17 14:09:48

Re: Незабравима ваканция.

#25 2011-07-17 20:42:26

Re: Незабравима ваканция.

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook