Благодаря ви^^

Писах го преди година:

Размислите на една котка, или нещо повече

„Снегът” блестеше пред очите ми. Не блестеше, а сияеше. Защо в кавички? Защото невежите хора под „сняг” разбират замръзнала вода, а това чудо на природата е толкова повече… Лапичките ми оставяха следи върху нежната бяла покривка. Тя бе тъй красива, но тъй мокра. Не я харесвах особено, макар, че и се възхищавах. Аз бях котето Писана. Писана,какво глупаво име! Пак невежите хора бяха накарали моята малка стопанка да ме нарече така. Но щом това бе нейното решение, то аз го уважавах.
Какво е „сняг”? Нещо, което всяко живо същество, освен човека, разбира и чувства. Има толкова легенди,че това са малки толкова свети организми,че сияят в белия цвят на чистотата. Други легенди гласят, че това е мястото,където душите слизат от рая, за да си починат. При всички случай, така нареченият „сняг” не е просто замръзнала вода.
Някога се възхищавам на хората. Те откриват толкова много неща, които никой друг вид не знае, а не могат да разберат други, които са толкова очевидни. Просто са невероятни! Искат да са най-напреднали, а се избиват за малките хартийки в джобовете си! Не могат да разбират нашия животински език, но искат ние да можем! Те не знаят, че всяко действие, е повлияно от важни за природата майка последствия. Не знаят, че когато навредят на някой или нещо друго, те вредят лично на себе си по морален начин.
Но има и други хора. Те се опитват да разберат какво става около тях не чрез науката. Тези хора са запазили детското в себе си, а това е ключът към разбирането с природния свят. Той е толкова сложно устроен. Когато се родят, малките бебета на хората знаят и разбират всичко, което става около тях, но не могат да го кажат с думи на себеподобните си. Пробват да направят това със знаци, но глупавите хора не могат да ги разберат. Наричат тези знаци първа думичка и така нататък. С порастването си детето знае и разбира все по малко.
И пак преди да измине поредната минута от краткият ми живот в тялото на това животно, което бях се попитах: „На къде отива светът?”

-Какво четеш? - Питаше тайнственият глас.
Мая се обърна и го видя. Него. Момчето, което искаше да срещне. С него се чувстваше някак неспокойна, но завършена и защитена. "Глупости!-помисли си тя-Та аз дори не го познавам!".Реши, че трябва да отговори на въпроса, въпреки, че той беше зададен преди около минута. Вместо това обаче зададе нов:
-Познавам ли те?
-Нямаш идея колко добре- каза той загадъчно-Аз съм Аш. Ти си Мая. Беше ми приятно да се запознаем.А сега... Би ли ми казала защо те сънувах?
Ето и въпроса... Ми не я интересуваше откъде момчето знаеше името и. Интересуваше я последното казано. Тя го попита как така я е сънувал а той съвсем искрено отговори, че я е видял, говорил е с нея и тя самата му е казала името си и интересите си. Момичето не вярваше. Аш я убеждаваше като говореше за уебсайта и, приятелите и от България и още много други. Беше невероятно, беше странно и по свой начин романтично за двамата. Аш  беше красиво момче с кестенява разрошена коса, чаровна усмивка и сладки лунички. Мая вече се влюбваше истински в него. И той остана възхитен от нея.
"Може би това е началото на нова любов" - написа момичето в сайта си след като се прибра...

Няма защо : ))

Този откъс е малко по-дълъг, но и по-съдържателен. Дано ви хареса*

...Алекс не можеше да повярва. Мислеше си, че е било просто шега. Но за нещастие далеч не бе така...
  Мая отново минаваше по самотните улици на центъра, този път в различна посока. Тя въобще не си и помисляше да отива в новата къща, която беше тъй подтискаща. Не, тя се запътваше към голямата библиотека. Поне там може би щеше да се разтовари от насъбралите се чувства. Може би пък щеше да го срещне отново. Ми отиваше по-скоро заради втората причина. "Да го видя в библиотеката е по-вероятно от това да го видя вкъщи, нали?"-мислеше си тя по пътя.
  Ето, че вече наближаваше величествената сграда. В онзи момент тя беше единственото и укритие от жестокия свят.
  Вътре беше топло и уютно. Във въздуха се носеше приятният аромат на канела, напомнящ и за вечер, в която цялото семейство се събира и празнува Коледа. Мирисът на хартията от старите книги я омайваше така хубаво. Тя за миг забравяше проблемите и позволяваше щастието да я обладае изцяло. Ми се чувстваше защитена от всичко.
  Тя взе книга от високия рафт до себе си и се зачете. Знаеше точно коя е книгата и до коя страница е стигнала.
  Точно тогава тя чу шепот...

доста честичко

I adore SPAM - само това изречение води до БАН...

не
8?

За съжаление не мога да помогна ; (

Ами... След малко ; )

Всички са много хубави... Очудва ме също  и броя на снимките 

Нямам думи ^.^