Някой знае ли кода за надписа в описанието на този потребител? http://vbox7.com/user:meand

Част VI

Отчаях се. Седнах на тревата и заплаках. Какво щях да правя сега? Дори не знаех къде се намирам!
- Добре, спокойно, дишай. Всичко ще се оправи, само не се паникьосвай - казах аз, ставайки от земята - сега просто трябва да намеря транспорт до Джелопен.
Изтрих сълзите си и тръгнах по улиците на селото. Навсякъде беше доста тихо и пусто. Не видях хора, а беше чудесен и слънчев ден. Минах покрай още няколко къщи.
- Май тук никой не живее - говорех си, докато оглеждах къщите
Седнах на една пейка и въздъхнах.
- Ухх, не може да стане по - лошо - не бях издумала последната дума и от нищото се появиха черни облаци. Заваля силен и пороен дъжд.
Разбрах, че няма смисъл да стоя и тръгнах към гарата. Погледнах разписанието. Беше 18:00ч., а следващият влак идваше чак в 19:00ч.
- Уфф - изсумтях и се почесах по главата - какво ще правя цял час в този запуснат град ?!
Изведнъж отнякъде се чу музика. Ослушах се, за да чуя откъде идва музиката. Станах и почнах да я следвам. Стигнах до една голяма поляна. В средата имаше завързан човек, а около него имаше много хора. Наблюдавах зад едно дърво как единият от групата излезе напред.
- Не, моля те, недей! - викаше завързания мъж
Другият мъж, който пристъпи напред беше доста странно облечен - Беше с червено наметало с жълта ивица по края, големи черни обувки и гуглата висеше над главата му. Видях как той извади един голям нож, приближи се до мъжа и приклекна. Завързания говореше нещо на неразбираем език и целия трепереше. Онзи с червеното наметало вдигна ножа във въздуха и със един замах разпори тялото на завързания. Ужасих се от гледката и още повече от крещенето на завързания. Закрих с ръка очите си. Той не спираше да вика. Това ме ужасяваше още повече. Хукнах да бягам. Надявах се да не са ме видели. Обърнах се да видя дали са след мен и точно тогава се спънах и паднах...
Отворих очи.
- Къде съм? - примигвах
Опитах се да се раздвижа, но не можех. Огледах се и видях, че съм завързана. Около мен имаше доста хора. Чу се музиката, която чух преди малко. До мен се доближи онзи с наметалото с окървавен нож в ръка. Приклекна до мен и вдигна ножа във въздуха ...
- Нееее! - пищях и си мислех, че това е края

Харесва ли ви?

По - скоро е някаква моя измислица. ;д Иначе благодаря

Част III

Събудих се от страшно главоболие. Погледнах часа. Беше 01:00ч. Имах чувството, че главата ми ще избухне. Надигнах се и отидох в банята, за да потърся нещо против главоболие. Както в много къщи, нашето огледало се отваряше и служеше за шкафче. Отворих го и взех един аспирин. Когато затворих огледалото, пред мен се отрази не моето отражение, а на един от мъжете. Лицето му не се виждаше, защото беше облечен като смъртта - със черно наметало и гуглата висеше от главата му. Дъхът ми секна и пристъпих бавно назад. Изведнъж нещо се заби в крака ми. Погледнах надолу и видях, че съм настъпила счупено стъкло. Извадих го и когато отново погледнах към огледалото, отражението беше изчезнало и сега виждах само себе си. Пристъпвах бавно назад без да отделям поглед от огледалото. Излязох от банята и отидох в стаята си. Седнах на леглото, изпих аспирина и се замислих. Мислех, че отражението е било просто халюцинация, заради силното главоболие. Не след дълго главата спря да ме боли, затова си легнах и заспах.
Сутринта беше както всяка обикновена сутрин. Нямаше нищо необичайно. Станах, отидох в банята, измих си зъбите и слязох долу. Отново нямаше никого. Странно днес е неделя, а нашите не са вкъщи. Не ми направи кой знае какво впечатление, затова отидох до пощенската кутия. Отворих я, взех писмата и почнах да ги разглеждам.
- Сметки, сметки, сметки, списания и .. о какво е това ? - имаше някаква странна намачкана хартия. Разгърнах я и там пишеше "Семейството ти ..." Това пък какво трябваше да означава?
Реших да звънна на Бела, за да видя какво става с нея.
- Ало?
- Хей, Бела, аз съм
- Коя си ти?
- Най-добрата ти приятелка
- Съжалявам, но сте объркали номера. Моята най-добра приятелка почина при катастрофа.
- Какво? Не, жива съм.
Чух я как плаче.
- Знаете ли, не знам кой или коя сте, но не е приятно да се шегувате така с мен!
Затвори телефона.
Какво й става? Не си спомням да е имало катастрофа.. Взех телефона и набрах сестра си. Тя живееше в друг град, със съпруга си и детето си.
- Да?
- Оливия, здравей, как си?
- Кой се обажда?
- Сестра ти.
- Сестра ми загина при катастрофа. Не е възможно да е тя.
- Какво? И ти ли?
- Вижте, не знам коя сте, но ако още един път се избъзикате със сестра ми, ще го загазите, ясно ли е?
Затворих телефона и зарових ръце в косата си. Станах и отидох да попитам съседката, дали знае нещо за нашите.
Почуках. Тя отвори вратата и се усмихна. Беше много мила жена.
- Здравей, девойче. Кого търсиш?
- Г-н и г-жа Андерсън. Те живеят тук, но ги няма. Случайно да знаете къде са?
- О, те се изнесоха. Сега живеят някъде на север от града.
- Какво? Н-н-но защо?
- Не можеха да понесат, че дъщеря им загина, затова решиха да се махнат.
- Нека позная - дъщеря им е загинала при катастрофа, нали?
- Всъщност да.
Изби ме на плач. Свлякох се на земята и заплаках.
- Някакъв проблем ли има? - попита тя и ме хвана за ръката
- Вие знаете ли коя съм? - надигнах глава
- Ами не мисля, че те познавам. Съжалявам.
Въздъхнах, надигнах се и си тръгнах. Защо не казах на нашите за случката, когато все още ме знаеха??!!! Обвинявах се. Изпаднах в истерия и отново се свлякох на земята. Нямах сили да се надигна. Просто стоях на тротоара и плачех.

Е какво мислите? Дали не избързвам със събитията? И да пускам ли следваща?

Част II

Вече е 07:00 ч. Стоях втренчена в тавана без да мигна. Снощи не можах да спя .. сънувах кошмар след кошмар, и всички бяха свързани със случката от снощи.
Станах от леглото и слязох долу в кухнята. Хапнах 2-3 лъжички зърнена закуска и излязох да се поразходя. Вървях по улицата и видях Бела (най-добрата ми приятелка).
- Хей здравей - усмихнах й се аз
- Познаваме ли се ? - погледна учудено
- Какво? Ти сериозно ли? Та ние сме най-добри приятелки!
- Съжалявам, но явно си се припознала - продължи да върви
Хмм .. това беше странно. Продължих по пътя си. Реших да видя Джак (най-добрият ми приятел). Той работеше в един магазин. Пристъпих вътре.
- Здравейте, какво ще желаете? - попита той
- Стига, Джак, не ме ласкай
- Откъде знаете името ми?
- А ти не знаеш ли моето?
- Не, мис. Не Ви познавам.
- Ти шегуваш ли се?
- Вижте, мис, ако няма да купувате нищо, по - добре напуснете. Има и други клиенти.
Сълза се стече от окото ми. Тръгнах си от там.
Продължих да вървя. По пътя срещнах доста приятели, но сякаш не знаеха коя съм. Почувствах се изоставена, но след това се сетих, че една моя приятелка днес има рожден ден. Имах покана и реших да отида. Прибрах се, преоблякох се и излязох да купя подарък. Взех й едно много красиво колие. Тръгнах към къщата й. Стигнах точно навреме. Обикновено влизах без да чукам, затова и този път не направих изключение и направо нахълтах вътре. Отворих вратата и всички ме погледнаха със странен поглед. Стана малко неловко.
- Извинявай, но коя си ти? - попита Джесика, която излизаше от кухнята
- И ти ли не ме помниш вече ?
- Да те помня? Та аз никога не съм се запознавала с теб.
- Какво? - наведох глава и просто си тръгнах
Реших да се прибера .. просто нямаше смисъл да съм навън, след като никой не ме помни.
Влязох вкъщи, но нямаше никого. Сигурно бяха на работа. Качих се в стаята си и седнах на леглото. Извадих няколко стари албума и почнах да ги преглеждам. Беше още 17:00ч., но на мен страшно ми се доспа. Прозях се 1-2 пъти и реших да полегна. Отпуснах се на леглото, затворих очи и просто задремах.

Здравейте. Това е новата ми история. От доста дни я обмислям и накрая реших да я пусна тук. Малко е необичайна, но това я прави оригинална. (: Hope u like it!(sun)

Част I

Беше около 01:00 ч. Прибирах се от тайно парти и бях леко замаяна. Навсякъде около мен беше тъмно. На тази улица нямаше улични лампи, затова светех с телефона си. Краката ме боляха от толкова танци. Изведнъж се чуха гласове. Не знаех, че наоколо има някой толкова късно. Последвах гласовете и скоро се озовах зад едни храсти. Надникнах и видях двама мъже, облечени в черно (като Смъртта) да копаят дупка. Гледката, която очите ми съзряха ме ужаси! До тях лежеше момче (не можех да определя на колко е, но беше най - малко на 15-16). То беше с лепенка на устата, с вързани ръце и крака. Мъжете го хванаха и го сложиха в дупката. Започнаха да я запълват с пръст. Момчето викаше колкото може да вика човек с лепенка на устата. Бях ужасена! Не знам по каква причина, но единият от мъжете погледна насам. Видя ме и побутна другия. Скочих и хукнах да бягам с всички сили! Не знаех накъде бягам, просто бягах и се надявах да не ме настигнат. По едно време се спънах и се отъркалях по един хълм. Спрях се до един голям храст и веднага скочих в него. Изчаках минута-две и когато вече се уверих, че не са след мен, си отдъхнах. Не можех да повярвам какво видях! Подадох глава от храста, огледах се и станах. Тръгнах към улицата. Надявах се скоро да намеря дома си.
След половин час път, най - сетне се озовах пред нас. Влязох и тихо се качих в стаята си. Вече бях на безопасно място. Махнах малките клечки от косата си и седнах на компютъра. Реших да проверя имейлите си. Почти всички бяха от приятели, освен един, който беше от непознат. Нямаше име. Отворих съобщението, а там пишеше "Ти си следваща". Избледнях. Не знаех от кого е, нито откъде е изпратено. Отначало си помислих, че е шега, но после като се замислих разбрах, че не е. Сълза се стече по окото ми. Искаше ми се това да е сън, но не беше. Станах и се хвърлих на леглото. Зарових глава във възглавницата и избухнах в плач ...

Е какво мислите? Да пусна ли некст или не?

Достатъчно здравословен
Наслаждаваш се на пороците си, но никога не прекрачваш границата. Начинът ти на живот е достатъчно здравословен, затова заслужаваш да разпускаш с чаша (или три) шампанско от време на време. И много добре знаеш, че ако го правиш всяка вечер, това няма да доведе до нищо добро. Продължавай в този дух, прекрасно момиче!

Според мен си доста малка за секс .. не го прави, защото на момичета под 16 години, които са правили секс им поставят доста гадни прякори. По-добре изчакай 1-2 години, и поговори с гаджето си.

Успех. : ))

Аз съм си го правила .. течността е спирт. Може и ракия.

Яко. ^^

Само че ако има рима ще е още по-добро.

Мм добре .. ще я направя по-цветна.