ша счупа тоз телевизор!

Искам да следвам фармация. Не съм решила къде - където ме приемат, там. Нямам кой знае какви предпочитания. Но най-добре в София.

Пускам, бе
Дано да не се объркате много..

• Хм.. Марая, Мелиса .. А! Моли Франкс .. Лицето на портрета бе бледо, а долу на снимката имаше някакъв надпис. Не беше като надпис де, по-скоро като писание на някой лекар.. Не успях да го разчета. Свалих снимката, а отзад имаше текст с печатни букви.
  "намерена в пропастта Рейн, загинала в катастрофа. Спасена от този момент." Ред Алън.
  И до този момент не можех да повярвам, не исках да повярвам. Не беше сън..
  Прегърнах рамката и снимката вътре, и отново я закачих на мястото и. Слабата крушка леко осветяваше всички портрети, така, че половината лица - бяха по-светли. Хладен въздух нахлу в коридора.

  - Кол .. Бързо му скачай на тоя, че скоро ще ти го отмъкне някоя. Просто действай сега, може да е късно скоро. - подтикна ми Нора, докато дебнехме един ловец.
  Замислих се над думите и, и реших да се пробвам с Ед. Не знам защо се отдалечихме един от друг, той все още се сърдше, че съм обърнала живота му.
  - Ааааа-ааа-аааааа! - някой изпищя в тъмното.
  Беше мъж.
  "Ерик пак попадна в капан.." - помислих си и тръгнахме към шума. Беше неговия глас.
  - Пак някоя мечка го е нападнала .. - обади се Нора и разруши мисълта ми.
  Намерихме го под голямо дърво, в тъмна част на гората. Беше разкъсан като куче.
  - Не е възможно. - присви очи Нора, след като поразгледа обезобразения ни брат.
  - Виж .. отпечатъци от нокти по ръцете му. Значи е била жена. - казах с изумление.
  Въздъхнах и отидох до пещерата при Лийз.

  - Трябва да научим кой е. И да го убием. Това е заплаха за всички ни.
  - Не можем да направим нищо за момента. - възрази тя отсреща.
  - Утре може и аз да умра! Ако ти умреш .. Ако изчезнем половината? Пак ли няма нищо да стане..
  Тя замълча, а аз излязох.
  И тогава я видях..Онази непозната жена, облечена в черно наметало, с червена коса. С вещерско излъчване.. Тя ходеше към мен и ме гледаше втренчено с очите си. Просветваха в червено и ми се струваше, че всеки момент ще се нахвърлим една срещу друга.
  - Мен ли търсиш? От 8 месеца съм тук. Но никой не знаеше за съществуването ми. Излязох сред вампирите едва наскоро. Показах лицето си, и започнах да убивам както трябва.
  - Какво искаше от Ерик?
  - Ти си част на един от най-силните вампирски родове, но ще променим това.
  - Какво искаше от него?!
  - Кръвта му беше ценна..И сега съм точно колкото теб силна. Стой и гледай. - изсъска ми тя и като сянка се скри зад високото дърво пред пещерата.

  Тогава се сетих, че това е Моли. "Дали знаеше, че и Ед е сред нас? Не, те не трябва да се срещат. Ако се срещнат - го губя."
  Намерих Ед в късния следобед в коридора. Поставях нов труп, и забелязах, че продължително разглежда портретите, когато случайно се качих нагоре.
  - Кол! Тя е сред нас .. Намерих я! В този нов свят ще я срещна отново..
  - Не говори глупости. Тръгвай. Това не е тя. - възразих.

За какво да пиша, като никой няма да отговори..Ма те..

Тези ; http://photo2.ask.fm/287/677/399/165000 … o1_500.jpg
http://images4.fanpop.com/image/photos/ … 0-1815.jpg

В аск, и си качвам музика на телефона. Ти?

И да има, и да няма - все същата .. Тук съм.

Закуска: Кренвиршка
Обяд: Сандвич със сръбска наденица
Следобедна закуска : Кроасан
Вечеря : Прошуто, салата и пилешки хапки

Не
Плод?

Нормална кестенява.

Радвам се за резултатите, които си постигнала  
Браво!

И аз досега писах некст Ами скука е..