• '' Лилии .. ставай, осем без пет е. ''

Ако мислиш, че наистина ще се притесниш много, го питай по скайп, иначе е по - добре според мен, да му го кажеш очи в очи.

• Портокали, дъвки и тетрадка.

• 

  VIV

Кучката си въобразяваше, че може да се заглежда и флиртува със смотаното сервитьорче в мое присъствие. Хвърляше му примамливи погледи и надежи, а той естествено не можеше, да устои на сладката й измамност. Проследих с крайно раздразнен поглед, как наля още вино в чашата й, преструвайки се на галантен рицар с одежди. Щях да извия глупавият му врат, ако скоро не разкараше жалката си личност от погледа ми, както и очите си от пищното деколте на Леа. Поклони се, дарявайки я с мазната си усмивка й се оттегли, оставяйки я да точи лиги след него. Имах чувството, че вместо кръв във вените ми вмомента, течеше лава. Щях да съборя всичко с един замах от масата, да я блъсна върху нея и да й покажа как изглеждаше истинският мъж, ако обстановката не бе толкова деликатна, славата която си бях изградил – също.

- Ахх .. – подпря с ръка лицето си, прехапвайки устни, загледана в жалкият плъх с бутилката вино, чиято глава щях скоро да напъхам и удавя в нея.
- Разочароваш ме, скъпа. Не съм очаквал, че ще се захласваш по девствени копелета. – Прекъснах, най – вероятно перверзните й мисли, които вмомента изникваха в оглупялата й глава, дразнейки я с хладнокравиният си, фалшив тон.
- Ревност ли долавям в очите ти, Маркас ? – Впери, вече по – сериозният си поглед в мен, облягайки се бавно на облегалката на стола.
- Просто съм загрижен за теб, миличка. Ако си търсиш компания за вечерта, смятам, че заслужаваш много по – добра стока от този плъх по който се заглеждаш. – Отпих от силното си питие, усмихвайки й се, сякаш й казвах, че нямам нищо против аз да съм този, който ще разхлади страстите й.
- Не ставай мекошав. Не виждам място за притеснения. – отпи от виното си. - Сигурна съм, че всяка друга стока е по – добра от твоята.

Засмях се неподправено, наистина развеселен от думите й. Мислеше си, че срамежливото сервитьорче е нещо повече от мен. Какво разочарование ще бъде за нея, когато забележи огромната разлика между двама ни в която и да е област.
Очите й ме изучаваха любопитно и леко изплашено, чудейки се, защо глупавият и опит за обида не проработи. Вече трябваше да е разбрала, че не съм никоя от предишните й играчки, които не страват и половин цент. Бях непобедим в леглото, непокист, с голямо его и власт, който не приемаше ‘ не ‘ , за отговор.
Станах от дървеният стол и с тежка походка се приближих към скованата й особа. Подадох ръката си към нея и я изгледах предизвикателно.

- Един танц ? Настоявам. – Очите й ме изучаваха изпитателно, връщайки се ту на лицето ми, ту на ръката ми. Изпитваше несигурност. Не обичаше неизвестното, особено когато то се вмъкваше в нейната територия, но аз не бях от хората, които щяха да взенат впредвит мнението й. След секунди размишляване се овладя, усмихвайки ми се чаровно, готова да чуе правилата на играта.
Изправи се внимателно, приглаждайки леко и почти незабелижимо черната си пола, заставайки пред мен в цялата си прелест. Положи малката си, нежна ръка върху моята самоуверено, оставяйки се на истинктите си и моите стъпки. Поведох я към дансинга, пълен със заблудени двойки, които танцуваха монотнно на бавната музика, която звучеше вмомента. Не харесвах всички тези влюбени двойки. Бяха толкова фалшиви във собствените си самозалъгвания за вярата в любовта, че чак изглеждаха жалки.
С плавни, едновременни и бързи движения, застанахме един срещу друг по средата на пространството из между всички двойки. Поставих рязко ръка върху изящната й талия, придърпвайки я към мен. Изправи стойката си, поставяйки ръката си на рамото ми, след което вплетохме свободните си ръце и затанцувахме плавно.

- Не знаех, че можеш да танцуваш. - Усмихнах и се момчешки.
- О, мога. И то не само в тази поза, скъпа. - Присви очи, показвайки ми, че отговораът ми не й се понрави.
- Какво стана с Алберто ? Надявам се, че не си забравил за отговорите, които ми обеща. - Изстреля рязко въпроса си с любопитен поглед.
- Нека кажем просто, че не го биваше нито за приятел, нито за двоен играч. - завъртяхме се бавно в такт.
- Искам точни отговори, Маркас. - втренчи сериозният си поглед в мен.
- Сладурче, сама каза, колко измамен и подъл съм. Съмняваш ли се, че бих те разочаровал и този път ? - бавната музика изведнъж затихна, спирайки танците, но не и ситуацията в която пропадахме бавно, но сигурно. Отделихме се един от друг,  продължавайки жизнено важният за нея разговор.
- Значи няма да получа повече отговори, така ли ? - нова песен изпълни въздуха. Танго. Дори и нотите се подчиняваха на характерите ни.
- Ако това те интересува - ще оцелее, не бъди толкова .. как беше ? - направих изкуствена и замислени физиономия. - А, да. Мекушава. - смигнах й, притискайки тялото й към моето за пореден път тази вечер, понасяйки ни в ритама на танца.

****

Тази вечер щеше да бъде дълга и определено нямаше да завърши красиво, предусещах го.
Бяхме започнали зле, значи щяхме и да завършим така. 
- След като не си възнамерявал да ми дадеш отговорите, които исках, за какво тогава е всичко това ? - Да, Маркас не беше човек, който действаше необмислено, нито пък аз.
- За нищо, миличка. Не може ли просто да прекарваме времето си заедно ? - Погледна ме миловидно, подигравайки ми се. Задник.
- О, моляти се, Маркас. Вярваш ли си ? - Надигнах перфектно оформената си вежда, придавайки повече ирония на цялата визуалност.
- Добре, скъпа! Умната ти главица ме разкри. - направихме две бързи стъпки в такт с музиката.
- Искам да работиш за мен по един случай. - Както и предполагах. Копелето винаги мислеше първо за собствените си нужди и чак тогава, ако имаш късмет и то голям, може да се съобрази, и с твоите.
- А, ако откажа ? - Гласът ми се сниши. Знаех, че и двата отговора, които можех да използвам нямаше да ме доведът до хубаво, но кой все пак беше по - правилният ?
- Нямаш избор, слънце. Ако откажеш, избягаш, или ме изиграеш по какъвто и да е начин, ще те намеря и ще те принудя насила, да си предложиш услугите. - направихме крачка назад и две напред, водейки се по - музиката, която сякаш определяше емоциите ни. Бях взела оръжие със себе си и ако се наложеше, щях да го използвам. Нямах си на идея какво се въртеше в главата му, нито какво се очакваше да направя, ако приемех.
- Ти си един гаден, кучи син! - Погледна ме арогантно и с ловко движение, обхващайки кръста ми, наклони тялото ми надолу като част от танца. Изправи ме рязко, притискайки ме към себе си. Обхван с другата си ръка кракът ми, плъзгайки я еротично. Набра полата ми и рязко извади ножа, който бях скрила. Чудесно. Вече освен жертва, бях и обезоражена.
- Скъпа, наистина обичаш да криеш там оръжията си. - Погледнах го с присвити очи и престорена усмивка. Нещастник.
Заби ножа с острието надолу към земята, пускайки крака ми и повеждайки ни отново в страстният танц. Не откъсвахме погледите си, нито за секунда. Знаех, че някъде там, из панталоните му, или сакото се намираше нещо остро, или изтрелващо куршуми, затова трябваше да измисля по деликатен и естествен начин за измъкване.
Обвих кракът си около неговия от външната страна, притискайки тялото си в неговото и приближавайки устните ни, точно когато песента свърши.
- Добре, Маркас. - Прошепнах нежно в ухото му, сякаш показвайки му, че съм готова да се предам на шибаните му условия.
- Знаех си, че има все пак, някакъв ум в главата ти, сладурче. -  Доволна усмивка изгря на лицето му. Някакъв ум, а ? Скапано копеле.
Усмихнах му се небрежно, извъртайки леко поглед от който се долавяше премирие, но не и пълно съгласие. Ако бях прекалено спокойна, щеше да разобличи малкият ми фарс. Исках да изглеждам така, сякаш се съгласям, защото се срахувам.
Опрях ръце на гърдите му обиграно, накланяйки се към него, давайки му прекрасната гледка към гардите ми. Трябваше да го разсея с нещо. Какво по - добро лекарство от това за Маркас.
- Идвам след малко. Трябва да пооправя гримат си. - прошепнах му тихо и с елегантна и хладнокръвна походка се отдалечих от него.

****

Щях да я изчукам на всяко едно място във шибаният й апартамен, а след това бавно и болезнено, щях да накарам малкото и сърчице да спре ритама си.
Проклета, коварна кучка. Ако се случеше нещо на колата ми, последствията щяха да са двойно по жестоки.
Седях и пиех уискито си нервно, докато чаках Майкъл да проследи къде точно бе откарала колата ми онази мръсница, за да успея да я проследя заедно с нея и да я разкъсам.

- Приятел, не мога да повярвам, че си оставил хладнокръвна, секси убийца, да отиде и да си пооправи грима.
- Млъкни и се възползвай максимално от компютърните си умения.

• 
  Не му мисли толкова. Просто направи това, което смяташ за най - добре.
  Нали сама каза, че си разбирала реакциите на момчетата, какво мислели и тн. ?
  Ако си сигурна, че е така, а не, че просто се самозалъгваш значи ще направиш това, което трябва.
  А, ако не си, остави всичко на течението и не се бъркай във животите на другите, за да не прецакаш сама всички още повече.

• Много ми хареса.

• Kristiniа DеBarge - Goodbyе.

На колко сте и тримата ?
След като приятелката ти няма никакви чувства към момчето, което харесваш и след като ти си сигурна, че е искрена, просто действай. Макарче, ако момчето наистина обича приятелката ти ( в което честно казано се съмнявам. ), мисля, че няма да ти е лесно. По - скоро, ако приятелката ти го отреже открито, може да стане нещо, но ти ще играеш като втора цигулка, която ще го утешава и заради това, той ще те захареса. Ако имаш достойнство, обаче, това няма да ти се понрави много според мен, а ако нямаш - играй по тези правила. Но, все пак, може да стане и обратното. Когато той разбере, че тя няма чувства към него, може да се привлече към нея още повече. Знаеш, много често искаме това, което не можем да имаме.

• Byz - Dо yоu wanna fuck ? 

• Не.

• Кола, само че на шофьорското място да има и някой, който умее да кара.

• 
  Плакат на Кандис Акола.
  Шнола.
  Телефон.
  Гланц за устни.
  Коректор.
  Черен молив.
  Триъгълник.
  Два молива.
  Два химикала.
  Кристали за коса.
  Четки за рисуване.
  Водни бои.
  Три тетрадки голям формат.
  Учебник.
  И някакви хвърчащи листи.