smiley_butterfly Не съм. Не съм чувала и магазина 
Бту от София съм.

Мисля, че и двете са важни. (: Последвай разума, но не забравяй и сърцето.

Хах, силни имена на списания Първото направо ме разкърти

Гердан с мустаче/инфинити ??

Радвам се, че ти харесва ^^

Първо натискаш сета, който ще записваш. *Много е важно вече да е отворен* После кликаш отново горе, но с десен бутон и ''Запиши изображението като...'' или нещо подобно. (: Ако не те пита къде да го запишеш, ще се появи в My Documents> Downloads.

Лол. Мерси, оценявам го ((:

За момента нямам приятел. Мисля, че нормалната разлика е максимум 3 години. Така мисленето на двамата, както и това колко са развити ще е равно.

Това с годините е пълна глупост. Вярно е, но само ако и двамата са пълнолетни и според мен малките момиченца го казват, за да не приемат каква глупост вършат. Големите ''батковци'', дори и с 4-5 години по-големи, не могат да излизат с малки момиченца. Или обратното. Дори разликата да не е фрапираща, детето мисли като...дете, за разлика от зрелия човек. За това си има една думичка- нарича се педофилизъм.

(:

Сякаш интересът спадна.
Все-пак ще пусна още, надявам се този път да изразите мнение
Он.Преди имах друг профил в поливор и това е от там. Възможно е да съм я пускала вече.

Не, естествено, не. И двамата сте непълнолетни, а и са само две години. Ако не мисли детинско и се харесвате, всичко е нормално (:

Он: аз предпочитам по-големи

Ще съм малко груба. Не е важно дали той те харесва, ако е...батко. Така де, всички казват любовта няма граници, но нали се сещате- един пълнолетен мъж мисли зряло, а детето е просто...дете. Не случайно пълнолетие се навършва на 18, а в щатите дори на 21. И ако поведението му се смята за педофилия, по-добре не се занимавай.
Не ми се обиждай, наистина. Просто наскоро същото се случи с една моя приятелка, и момчето което уж я пазеше, опита да я насили. Не искам да ми приемаш съвета, просто да помислиш над него. И отново, съжалявам ако съм те засегнала.
На колко точно си ти, а на колко е той?? (:

Преди време...всъщност, от 4 години си харесах едно момче. В първи клас, всички го харесваха, но не и аз. След което, просто започнах. Не знам как се случи. В началото се държеше с мен като с всички момичета. Опитваше се да ни използва, за да му купуваме закуски, да поправяме оценки и т.н. Но аз просто не се връзвах. След което той се промени...стана по-нормален. Поне с мен. Седеше пред мен на почти всички чинове (така ни беше компанията) и си говорехме често. И изведнъж се случи.
Бях 3 клас, сега съм седми. Беше просто увлечение. Сещате се, детска любов. Но после нещата се задълбочиха. Май се влюбих...Сякаш той също ме харесваше. От време на време идваха да ми изклюкарят какво си е споделил с тях, както ''Омг еди кой си те харесва''.И точно когато нещата щяха да се получат, той спря да ми говори. Оттогава, всеки път щом станем близки до известна степен, той отново се отдалечава. И ми дава напълно смесени сигнали. Един ден го питах какъв му е проблема, а той каза ''Никакъв''.Скарахме се, сега...контактуваме.
Не знам какво да направя, защо винаги когато сме на път да тръгнем, той просто се отказва? Помогнете.