Бърбън

Светът се срина под краката ми. Всичко беше пълна мъгла. Не можех да си поема въздух. В главата ми оттекваха само един думи- "Днес беше открито тялото на Раян Макензи". След това всичко стана мрачно.

Събудих се легнала на леглото в стаята си. Майка ми седеше на един стол до мен.
-О, скъпа толкова съжелявам. -каза тъжно тя.
-Ти.. ти знаеш ?- прошепнах едвам.
-Знам, мила. Знам, че напоследък се сближихте. Наистина никой не е знаел, че ще стане така. Успокой се.
-Да се успокоя ?- троснах се аз- Казваш ми да се успокоя, след като преди няколко часа рабрах, че момчето, което харесвах и което ме харесваше е мъртво. Казваш ми да се успокоя като виждаш, че всички около мен умират ?! Не издържам вече, всичко около мен се руши. - развиках се.
-Мила ..
-Махай се , махай се !- креснах още по-слино- Искам да съм сама и без това вече нищо не ми остана.
Майка ми излезе разплакана от стаята. Чуствах се смазана не можех да повярвам, че Раян е мъртъв. След онзи хубав ден на плажа или поне по-голямата част от него,още повече започнах да си падам по него. Как можеше да се осъмня така и да си помисля, че ме е зарязал. От тази перелина гняв, нямах възможност да видя реалноста. И тя, както винаги ме застигна със пълен замах.

Във 6;30

Надя

Не помня.

Изкараха ме извън всякакви нерви !!!!!!           

Не знам.

Банан

Зяпах си татуса.
(не е истинки, все още)