Красиво е, излъчва истински наранени чувства, облива ме със предишни спомени.От мен имаш да, стихчето е уникално. 

Не.
Албена?

Некста ще го пусна вечерта, можеби към 21:00 часа. Сега е 15:55.

Матмоазел, некст моля ви! ^^     

Заемам се. :   

АКО СТЕ ЗА НЕКСТ ПУСКАМ ВСЕКИ НЕКСТ НА СЛЕДНИЯ ДЕН, ДОКАТО НЕ СВЪРША!

История. Казвайте да продължавам, или не?

Глава първа

Беше утрин.Аз се събудих, зарадвана от светлите лъчи на слънцето, които се втурваха към лицето ми.Бях обикновенна тийнейджърка и бях на 16.Имах дълга, къдрава и буйна кестенява коса, вързана на конкса опашка.Очите ми бяха кристално сини, и когато се заглеждах в огледалото, потъвах в тях, в тяхните спомени, минало и мечтите ми.Бях слаба, красива, с нормална талия.Бях висока.
Облякох си къси панталонки и бяло блузонче с бухалче.Сресах косата си и я оставих разпусната да гали леко тялото ми.
Чу се силен вик. Беше майка ми.
- Меган, хайде идвай да заскусваш скъпа! Трябва да ти съобщим нещо.
- Идвам де..
Слязох долу. С нетърпение чаках новината.
- Мег, мила, ние с баща ти искахме да ти кажем, че се местим в LA.
- КАКВО ?! Това някаква шегичка ли е?!
- Не - отвърна баща ми.
- На вас пука ли ви за мен?! Пука ли ви за училището, за приятелите, за всички спомени тук? Абсолютно не!
- Меги, ние ...
- Не ми говори, татко!
- Меги, разбирам те.. - намеси се мама - ще дойда да ти помогна за багажа.
- Не, мерси, не ми трябваш! - троснато отвърнах.
Разярено започнах да прескачам стъпалата и стигнах до стаята си и треснах вратата, че чак гланца ми падна от масичката. Направо нямах думи за това. Първата ми работа беше да зънна на Хелън, най-добрата ми приятелка.
- Хелън, среща пред кафенето до вас в 14:00. Сега е 10:00 часа.
- Защ.. - не продължа натам, защото веднага затворих телефона.
Слязох до долу и попитах;
- Е, кога заминаваме...
- Утре.
- Ок. Може ли днес да се видя със Хелена?
- Може. Сега ли излизаш?
- Да.
- Гледай 23:30 да си тук.
- Добре .. Пф... и те щели часове да ми определях - измрънках си под носа.
Веднага започнах да справям багажа си за утрешния ужасен ден. Аз нямах приятели, Хелена беше единствената. Не бях от богаташите, но с семейството ми живеехме прекрасно. Имах каквото пожелая. Събрах целия гардероб, като 3 куфара отидоха за дрехите, един за обувките, две дамски чанти за гримове, очила, аксесоари, парфюми и такива подобни. Към 12:00 часа бях готова. Реших малко да разпусна и отидох на шопинг. КУпих си много красиви неща. Към 13:30 тръгнах за срещата с Хелена.
Срещтнахме се на кафето. Поръчахме си сладоледи и кафета. Беше май месец и беше ужасна жега. Докато хапвах сладоледа казах;
- След малко мозъкът ми ще замръзне.
- И при мен. Така де, за какво искаше да говорим?
Замълчах, сърцето ме болеше да и кажа.

Търпя критики и всякакви подобни, не се засягам от мнения. И СЪЖАЛЯВАМ ЗА ГРЕШКИТЕ, АКО ИМА!
[/b]

При нас жива птица не се показва, пък вие щъркели тука.

Некст!      

Просто ще кажат "Дано да си прекарате добре.Забавлявайте се". Познавам си родителите.

Пожелавам ти да си жива, здрава, все така мила. Да ти минава по вода!

Коя песен е най-новата? Скоро излезе. Подксазка - K _ _ y P _ _ _ y - P _ _ t o_ m_ то все едно я казвам, ама искам да видя кой ще спечели. За награда желаната снимка за аватар с надпис на името ви в точните 160 пиксела. Успех.
П.П - Първия коментирал, с точното име на песента печели. Останалите 2 коментара.. Ми пожелание.. Също и не съм сигурна, че песента е нова, но да пусна нещо за забавление.

некст