сори на глобол съм

мразя всички    

аз съм на 13 и по рождение съм слаба,но сега имам доста ''тлъстини'' и незнам  какво да направя да се махнат.опитвам да внимавам да не ям чипсове и бързи храни,но въпреки това всеки месец натдавам 1 кило.пробвам коремни преси и тичане всеки ден от месец и не помагат.какво да правя (makeup)  (makeup)

ама защо  

хора не разбирам какво стана.направих стихче озаглавено ''смях'' и всички ме обвиниха,че не е мое.уверявам ви че е мое.качих го за да получа мнение дали съм се справила.не знам какво печеля да чета коментари за чужд текст.но не за това пиша.пиша защото темата ми изчезна и не мога да си я намерия.моля ви кжете какво ви накара да мислите че не е мое.
пс:(не мога пак да ви го напиша защото единствения текст на компа ми беше там-преписвах директно от моята тетрадка) |-(  |-(

мое е заклевам се

чакам те да дойдеш,
както ти ми каза,
но ти не идваш-
защо ме наказа?
Моите лъжи
бяха грешки
знам колко ти тежи,
но моля те прости
всяка нощ сънувам
как идваш при мен,
а през деня си мечтая
да те срещна в този ден.
Никога няма да угасне
тази надежда.
Въпреки,че мразиш
някой да ти нарежда,
ще ти кажа ела при мен
и това ще стане в този ден!

Събуждайки се, Алисън усети как слънчевите лъчи преминават през стъклото и бавно будят очите й. Тя стана за да дръпне пердето с една мисъл-да се наспи, но въпреки това тя бързо се разсъни. Тя се огледа и изведнж чу телефонът да звъни. Придвижи се през полу светлата стая търсейки телефона си покрит от купчина дрехи и обувки. Не бяха нейни, затова се опита да си спомни какво се бе случило предната вечер. Тя дигна телефона с надеждата, че някой ще й каже какво е станало, но не беше така-майка й се обажда за да й пожелае добро утро подсещайки я, че се връща всеки момент и й носи подарък. Алисън се усети, че е правила парти за своя далечна приятелка.Тя знае, че няма време да чисти бъркотията. Тя изтича в банята за да се измия, но там видя момиче лежащо на пода. Това бе най-добрата й приятелка-челси. Тя се изправи бавно като чели и тя не си е доспала казвайки, че е време да се прибира, но Али я спря и я помоли за помощ.челс отказа и изтича бързо. Беше си забравила обувките, но Алисън нямаша намерение да я подсеща.Тя се облече и отрепетира речта за пред майка си. В този момент тя отключи и прекрачи прага. Тъкмо Али да почне да съжалява, майка й възкликна ''партито май е минало добре''.Момичето се обърка...Майка й продължи ''радвам се че партито за братовчетка ти което организира е било успешно''.Ублекчена, Алисън покани майка си и забрави за утешителната реч. следва продължение

бравооо