Един приятел ни запозна.

Започнах да пиша историйка.Надявам се,че на някой ще му хареса.

Казвам се Мая.Не съм много висока,имам тъмна коса и тъмни очи. Живея в едно малко градче в северозападната част на България. Когато бях на 17 живеех в апартамент с родителите ми.Те са много добри хора.Казват се Мария и Димитър.Тогава имах приятел на име Дани..Бяхме вече почти година заедно.Давах му цялата си любов.Друго момче не съществуваше за мен.И въпреки че в последните месеци нещо не вървеше между нас-постоянно се карахме,вече не бяхме така неразделни като преди, аз се вълнувах от предстоящата ни годишнина. Бяхме решили да прекараме деня на годишнината ни само двамата-целият ден и цялата вечер.
В деня,когато навършвахме година от връзката ни,решихме да се разходим в гората до градчето ни.В нея има водопад,на който тогава все още не бях ходила.Беше ми много интересно да го видя.Пътят до водопада беше стръмен и труден за изкачване.Едва успявах да се изкача по огромните камъни и стръмните пътеки...Но моето момче беше там и ми помагаше,подаваше ми ръка,когато се затруднявах..Като стигнахме при водопада пред нас се откри прекрасна гледка-водопадът,един дълбок вир,в който падаше водата,големи камъни,дървета,храсти..Просто невероятно. Природата,чистият въздух и любимият човек до мен можеха да ме накарат да забравя всичко останало.Нямаше какво повече да искам. Прегръщахме се и се целувахме с Дани.Наслаждавах се на всяка минута.И така реших да го попитам какво ще правим,довечера,къде ще ходим.Все пак това си е нашият ден.
-Слънце,какво ще правим довечера?
-Ами,забравих да ти кажа.Ще трябва да излизам с моите хора довечера.Бях забравил,а им обещах.Съжалявам.
-Какво?-попитах учудено аз.-Та нали това е нашият ден?Нали ми обеща да си с мен?Как можеш?
-Ако искаш ела с мен?-каза Дани.
-Не искам да идвам с теб.Довечера трябваше да сме само двамата,а ти провали всичко.
    За миг всичко се развали.Вече не бях щастлива.Какво по дяволите ми говори той.Цялото хубаво настроение си отиде.
-Ох,другият месец обещавам,че цял ден и цяла нощ ще сме заедно.-говореше ми той.
-Да бе,другият месец .. .
-Ох, Мая,спри да мрънкаш!Какво толкова?Ден като ден.Не мога да се видя с приятели,така ли?-започна да ми се кара той.
-Значи за теб е все едно и предпочиташ днес да си с тях...Отивай тогава!
-Спри се вече.Ще те оставя тук накрая.Започваш да ме дразниш.-крещеше ми той.
-Значи те дразня?Хубаво.-сопнах се аз.
-Хайде чао тогава!-каза той и си тръгна.
Заряза ме на водопада.Защо прави това.Започнах да плача.Не исках да се караме точно днес.Не знаех какво му става.Започнах да тичам по камъните и да викам:
-Даниии,Даниии.Дани,върни се.Моля те!
Но той не се върна,нито ми отговори.Затичах се и се спънах в един камък.Паднах във водата на вира.Беше доста дълбок, а аз не можех да плувам. Изплаших се.Започнах да викам за помощ,но нямаше никoй наоколо.Опитвах да плувам.Мърдах с крака и ръце,но нищо не се получаваше.Усетих как започвам да потъвам.Потъвах и гледах през водата.. Не можех да дишам. Усещах как губя съзнание..

Ами ако знаеш какво харесва или от какво има нужда,можеш да му го подариш.Другото,което ми идва в главата е... Можеш да отидеш в някое фото студио и да поръчаш да ти направят нещо с ваша снимка-може да е снимка в рамка,чаша,тениска и дори възглавница..