I I Полъхът на любовта

  Въпреки че Виктория лежеше в топлото си легло, студени тръпки на копнеж играеха с тялото й.
Капките дъжд, които удряха прозореца я караха да мечтае как я докосват и намокрят косата й с вълшебността си. В ума й се въртяха две очи, две ръце и едно момче…
  Внезапно Вик отвори очи. Спомни си за предстоящото контролно по биология и че не беше научила дори и едно изречение. Но как ли можеше да учи, когато в корема й пърхаха пеперуди и човешка сянка пленяваше ума й?
  Виктория отпусна главата си и се унесе в сън…
  На сутринта тя се събуди рано.Разтърка очите си и придърпа учебника. Мирисът на неотворена книга изпълни стаята. Виктория зачете. Изреченията бяха толкова далечни за мисълта й, че се налагаше да повтаря и потретва всяко изречение. Това приятно разсейване не й беше познато.
  Вик затвори учебника и въздъхна отново. Повдигна се бавно и образът й в огледалото я накара  да се загледа в него. Забелязваше нещо странно. В очите й имаше странен блясък, а усмивката й грееше на лицето, все едно е безгрижно малко хлапе. Определено беше различна. Да… усещаше топлина до сърцето си.
  Извади униформата си за училище и с бърз, мрачен поглед я огледа. Оо, та тя беше толкова скучна с ризата и полата под коляното! Как би излязла така навън? Не!
  Виктория взе ножиците и одряза полата малко над коляното си. Измъкна от гардероба черния си колан с червени връзки, висящи по краищата. Нави ръкавите на ризата и прибави червени копчета към нея. Извади кожените си ботуши на петсантиметрово, тънко токче и небрежно спусна косата си над раменете. Огледа се в огледалото и излезе от стаята.
  Поздрави бързо майка си и тръгна към училище. Всички навън бяха облечени в скучните униформи и си предаваха вид на прилежно ученици. ,, С една дума – зубари…’’ – помисли си Виктория.
  Повървя още няколко минути и стигна училището. Огледа го. Беше триетажно, боядисано в небесно синьо, старо училище. ,, Нищо особено и страшно като за първи ден в ново училище’’ – помисли си Вик и влезе през широките, черни врати.
  Внезапно всички млъкнаха щом я видяха. Огледаха я от главата до петите, а учителите направиха странна, кисела физиономия. Виктория застина на мястото си и се опита да прочете мислите на учениците според израженията им. Но не успя – безизразните им лица не издаваха никакво чувство.
  Все пак, тя продължи да върви и не обръщаше внимание на шушуканията и погледите.
  Изведнъж тя се блъсна в едно момче.
  - Внимавай къде ходиш! – груб крясък прозвуча от него.
  Но Виктория се усмихна. Това бе същото момче, което бе срещнала до реката и същото момче, за което сърцето й туптеше цяла нощ.
  - Ами.. съжалявам. – тихо каза Вик и прехапа устните си – Не те видях.
  - Да, личи си, че не ме виждаш никога. – през смях каза момчето – Нова си тук, нали?
  - Да.Първи ден ми е. Училище не е зле. – с усмивка отвърна тя.
  - Наистина не е зле. Дано се впишеш в обстановката бързо. Какво имаш първия час?
  - История – любимия ми предмет.
  - Ооо..така ли? Аз също имам история. Да вървим към кабинета. – дружелюбно й каза той.
  Докато вървяха по дългия коридор момчето показваше на Виктория всяко хубаво и интересно местенце в училището, задаваха си въпроси и се смяха. Тя се чувстваше щастлива и сигурна в компанията му. Най – накрая стигнаха до стаята. Вик хвана дръжката и я дръпна леко към себе си. Тогава тя почувства ръката му върху нейната.
  - Чакай… - притеснително започна момчето – Съжалявам за грубото си поведение.
  - Няма проблем. И на мен ми се случва понякога. – каза Вик – Между другото казвам се Виктория.
  - Благодаря, Ви. Аз се казвам Крис. Радвам се, че изяснихме недоразумението.
  Две дълги, дълбоки усмивки обхванаха лицата им.

Невидим.. 

Предговор

Тя стоеше в средата на килията и по изражението на лицето й можеше да се забележи нещо наистина важно за обърканите й мисли – кристални сълзи.
Слепоочията й трептяха и тя извиваше устни от натиска. Беше свила краката до гърдите си и ги обгръщаше с ръце. Хладни тръпки лазеха по дължината на тялото й.
  Изведнъж отвори очи. В черните й, нервни очи грееше пламък на невинност и доброта. Те обхванаха бедната стая обградена в решетки. Беше малка на вид, с олющени стени, от които капеха капки вода. Те се стичаха бавно и мъчително надолу, докато не достигнеха пода.
  Виктория се изправи и отметна черната си, гъста коса. Отиде до ъгъла на килията, после се обърна и започна да се разхожда. Тези стени я задушаваха, свиваха нервно тупкащото й сърце и безвиновната й душа.
Плътните й, кърваво - червени устни прошепнаха нещо, което нощта грабна и запази в тайна за себе си.

        Странна тръпка.

Рано сутринта Виктория се излежаваше в мекото си легло. Лекия, копринен плат завивка очертаваше извивките на тялото й. Вятърът полюшваше клоните на дъба под прозореца на стаята й.
  Изведнъж вратата се отвори. В стаята влезе майка й, с усмивка на лице и весела искра в очите.
- Миличка, – радостно извика майка й – Честит 14-ти рожден ден!
  Сънят на Виктория се прекъсна. Тя бавно отвори очи и промълви няколко думи за благодарност.
- Хайде ставай! Партито в твоя чест ще започне след 2 часа и трябва да изглеждаш безупречно. – леко натъртено каза г-жа Брейк.
  Виктория стреснато се повдигна, погледна майка си с изпитателен поглед и присви устни.
- Знаеш, че никога не съм харесвала такива събирания. – безразлично каза тя.
- Но Вик…
- Мамо, - прекъсна я Виктория. – това е моят 14-ти рожден ден. Не го проваляй, моля те!
  Госпожа Брейк затвори очи и си пое въздух, за да запълни дробовете си. Кимна в съгласие и излезе тихо от стаята.
  Щом Вик остана сама се загледа през прозореца, изправи се, погледна изражението си и усмивка засия на бялото й лице. Взе четката, позната на косата й и разреса едрите с къдрици, стигащи до кръста й.
  В този момент телефонът, запратен в ъгъла звънна. Вик се насочи в тази посока, разрови купчина дрехи и взе телефонът в ръка.
- Да? – бързо проговори Виктория.
- Хей, рожденичке! – весел глас се обади от другата страна. – Готова ли си?
- Готова? За какво? – учудено попита Вик.
- Как така за какво?! За купона.
- По дяволите… няма ли някой, който не знае за тъпия купон? Е, няма да има никакво парти.
- Но…
- Благодаря, че се обади. – прекъсна я Вик.
  Кейт беше една от малкото приятелки, които имаше Виктория. Понякога обаче дразнещо чувство се зареждаше вътре в нея щом контактуваше с Кейт.
  Отново мобилният беше запратен в ъгъла. Вик отиде до гардероба и измъкна черен клин. Последва го тениска с нотички и черни надписи.
  След като се облече потърси кожената си верижка, която прилягаше перфектно на нежната й шия. Замечтания й, тъжен поглед се украси от тънък слой спирала, докосваща се до крехките й мигли.
  Щом беше готова, хвърли бърз поглед на стаята си и излезе. С всяка своя стъпка Вик се доближаваше до кухнята и приятен аромат се носеше от там. Да..Виктория видя голяма, хубава торта с шоколадова глазура – любимата й. Тя обаче не обърна внимание на това и каза на майка си, че излиза, за да не я чака.
Виктория открехна и слънчевите лъчи докоснаха кожата й. Затвори очи и вдъхна аромата на свободата. Направи няколко крачки, обърна се към вратата, от която беше излязла и сякаш очите й се насълзиха. Бързо се отправи към ъгъла на улицата и го заобиколи. Вече тя се беше откъснала от тежкия си свят и бе влязла в друг. Вървеше бавно и спокойно.
  След няколко минути Вик стигна до висока скала, под която течеше река. Тя седеше там, загледа се надолу и изпадна в транс.
  Внезапно шумолене откъм храста я стресна и тя отправи поглед към него. Вятърът духна в лицето й и мъжка тениска попадна в ръцете й. Виктория я погледна и усети аромата на дива мента. Изправи се и се огледа.
  Щом отново се обърна към храста видя момче, вперило поглед точно в очите й. Внезапна тръпка пробяга по тялото на Виктория и несъзнателно сведе поглед към земята.
- Тениската… - резкия тон на момчето разцепи тишината между тях.
- Да..аз…аз… - започна да заеква Вик.
  Очите й внимателно огледаха момчето. Студени капчици вода се стичаха по мускулестото му тяло. Черните му, големи очи бяха искрени и нежни.
  Изведнъж той се доближи до нея и протегна ръката си. Сърцето й затуптя неравномерно силно. Момчето бавно откъсна тениската от ръцете й и покри полу-голото си тяло с нея. Усмихна се бързо и тръгна в посоката, от която Виктория беше дошла.
  Тя се загледа в отдалечаващата се висока, слаба фигура и тих стон се откъсна от гърдите й.

Хареса ми..

Мерси