Обвързана съм от 2 седмици и нещо ;д

В час по български се вдъхнових,та това "сътворих"      .

--

Галейки с нозете росната трева,
припкаше из полята зелени,
с изпъната снага,като слънцето коса
и чорните очи,големи.

Събираше цветята, думаше си нещо
с бялата одежда,тичаше натам,
а изгаряше я слънцето горещо,
па за него ли са тез цветя и аз незнам.

Спря се и сякаш нещо в нея улекна,
щом зърна коня му красив в далечината,
и тогава гласът му чу,та и отекна:
Айде,либе хубаво, да одим към гората!

Тъй като танцуваме в момента супер труден народен танц се вдъхнових от собствения си образ,който танцувам и в който се превъплащавам,а именно нестинарката.След като го изиграем на сцена ще кача и клипа.Тогава ще предобиете по ясна представа за това,което искам да кажа.. Та дано да ви хареса :]

--

Нестинарка

Ето го момичето-младото,невинното,
с босите крачета то танцуваше в жарта.
Прихващайки онова необяснимото,
изпадаше в транса на нощта.

Тепаше и се въртеше, сякаш бе сама,
та нали през нея преминава духа на "онова".
То я караше да се забрави,да се откъсне от света,
да бъде лечителката,лечителка на болестите и греха.

"Въх,въх"извика тя,стискайки иконата,ринейки в жарта.
Залюля се,туко ще падне,но надигна се изричайки някакви слова.
Осъзна,Светеца я закриля,та тя не бе сама.
Аз отново я загледах,мислейки си "да,това е тя".

1. Имате ли си гадже? не
2. Ако да, как се казва? ..
3. Вярвате ли в любовта от пръв поглед? да
4. Възможно ли е, според Вас, приятелство между момче и момиче? да
5. Лесно ли се влюбвате? не
6. Романтичен/на ли сте? не много
7. Кога ви беше първата целувка? 6
8. А първата целувка с език? 12
9. Според вас всички ли мъже са еднакви? да
10. Кое е било най-голямото ви разочарование (ако не искате, не казвайте : ) ) ? ..
11. Ревниви ли сте? не
12. Колко назад искаш да върнеш времето и какво искаш да промениш? 1 год
13. Кое е най-романтичното място в света, според Вас? париж

Влюбена съм в такъв,ха-ха..

Съжелявам,че закъснях :} Етке,специално за тебе <3.
"http://vbox7.com/play:9212645e" :}
--

Разкарвах се из градината,мислейки върху думите на Рейна-дали всичко това бе истина?Не знаех на какво и кого да вярвам,затова се доверих само на себе си-на несигурната Катерина:
-Върху какво размишляваш?-попита ме нечий глас.Беше Рейна.Без да се обръщам й отговорих.
-Не те засяга.-продължавах да вървя бавно из градината,настъпвайки прекрасната зелена трева,докато роклята ми се влачеше след мен и закриваше отъпканото.Докосвах розите докато вървях..
-Виж имаш право..-продължи тя.Ядосах се и се обърнах рязко,но бодлите на розата се забиха жестоко в кожата на пръстите ми.Потече кръв.-Бягай,Катерина.-прошепна тя.
-Какво,защо?
-Бягай!-побягнах към изхода.Изках да избягам от прекрасното имение и градината."Помощ,помощ!" подсъзнанието ми крещеше,но не можех да извикам нито дума.
-Госпожо Тюдор?
-АА!За бога,Лукас,изплаши ме.-бе градинаря,поливайки цветята.-Лукас,би ли ми услужил с кърпичка?
-О,разбира се,госпожо,имам много,за всеки случай.
-о,подобен на този ли?-казах аз докато превързвах пръстите си.
-О и не се притеснявайте за г-ца Рейна,тя в момента е в горичката,хващайки някое зайче или пък някое дете играещо си с някое зайче.-след което се засмя,като си помисли,че бе забавен.
-Шегата ти не е уместна.-казах твърдо аз и тръгнах към вратата на двореца.Реших да отида в библиотеката-някоя книга ще ме откъсне от съществата и света около мен.
-Катерина?-замръзнах.-Не мога да повярвам,че те виждам след цял месец затвор в собствената си стая.-беше Теодрих в цялото си величие и прелест.Сърцето ми затуптя.Погледнах надолу,тъй като се почувствах неудобно-все пак той чуваше туптенето.-Да не би да те притесних?-свих очи.
-Не искам да ми говорите!
-Но защо?
-Вие ме насилихте!Бяхте като животно,пък и не само това наричахте ме с долни и грозни думи!-той се приближи до мен.
-Взех това,което ми се полагаше.Вие сте ми съпруга все пак.-нищо не отвърнах,а се засилих към вратата,но той вече бе пред нея.-О,моля ви..Сякаш не знаехте,че ще съм тук.Нима наистина дойдохте за една романтична книга?
-Вие сте толкова безкруполен!Сега ме пуснете да изляза.-побутнах го лего,но той не помръдна.Въпреки стореното от него,той бе прав-аз съм му съпруга.Пък и това рано или късно щеше да стане..но не по този начин,не в онова време и място.Заболя ме,а дори не можех да се правя на сърдита-черните му очи ме завладяваха,докато чаровната му усмивка се изписваше на лицето му когато не успях да хвана малко гущерче в градинита или  тъгата му в очите когато погледнеше портретите закачени на стената..Той прекъсна мислите ми.
-Моля кажете ми..Защо дойдохте тук при положение,че цял месец не искахте да ме видите,кълняхте ме и ме обиждахте,докато се търкаляхте на леглото ви от скука?Само последната седмица успяхте да излезете няколко пъти.-склоних глава.
-Исках да ви кажа,че ме боли.-брадичката ми трепереше,щях да се разплача,затова скрих лицето си в малките ми шепи.
-Ей..-внимателно премахна малките ми пръсти от лицето ми и ме погледна в очите,като се наведе.-И мен ме боли,колкото теб,повярвай ми.
-Не!-отдръпнах се от него рязко и затворих очите си,а сълзите потекоха.-Ти гледаше Рейна по начин по който мен никога няма да погледнеш!-след това го бутнах да отворя вратата,но мъжката му силна ръка ме хвана за левия лакът  и ме обърна към него.И без да казва нищо,той ме целуна,а аз му отвърнах с цялата си любов.

Мерси,Мицинке  
За теб ще напиша утре следващата част.

Мило бебенце,другия път вземи да се постараеш малко повече.На нищо не прилича "творчеството" ти.

Следващата част..
http://www.youtube.com/watch?v=FlsBObg-1BQ :]

--

Стисках очи и бягах към стаята си с всички сили.Не можех да понеса това,което видях.Какво са те?И как?Господи,това не може да е истина..Влязох в стаята си и заключих,като опрях чело на вратата сякаш спокойна:
-Бау.-каза някой зад мен.Изпищях и рязко се обърнах.
-Но как?-та той бе в собствената ми стая на метър от мен,гол и мокър.
-Мила,не исках да виждаш това.-каза той след като се усмихна най-невинно.
-Коя е тя?Да не би да има нещо между вас?-задавах въпросите си един след друг като не очаквах отговор.Той бе изненадан,личеше си.
-Значи няма да ме попиташ какви са тия остри зъби,бледата кожа и кръвта по мен?Питаш за жената с която бях?-изведнъж се осъзнах.Приближих се до него и присвих очи като се загледах в него.
-Ти си чудовище,аз знаех,просто сега показа на показ не само завъртяната си психика.-той се изсмя шумно,след което стана много сериозен.Приближи се максимално близо до мен и..
-Да,аз съм чудовище,издънка на природата,вампир или както искаш го наречи няма значение,това няма да ме промени.ТИ също не можеш,така че,просто нека..-прекъснах го и се разпищях.
-Защо тогава поиска ръката ми,ха?Защо искаше да бъда с теб?!
-Много просто-забава.
-Оо,ти си..-ударих му силен шамар,като главата му се обърна настрани.Само очите му не помръдваха-бяха върху мен.В следващия момент той ме блъсна в вратата като заби пръсти в раменете ми,но след секунда ме пусна,а аз започнах отново.
-Отговори ми!Коя беше онази мръсница?Има нещо между вас ли?
-ДА!-извика той,а аз се стреснах.--Да,по дяволите,тя ми е сестра,майка,приятел,съучастник и да,любовница.Всичко,което ти не си!И не смей да я обиждаш!Ако някой трябва да е курвата тук,то това си ти!-оо,колко ме заболя.
-ИЗРОД!!-след последните си думи млъкнах и не помръднах.Нямаше го пред мен.Да точно така,защото той бе зад мен.Дишаше във врата ми-тръпки ме побиха.Чу се как небрежно развързва корсета ми,а аз поех спокойно въздух.Рязко ме дръпна към себе си и ме притисна до голото си тяло.Премахна останалите аксесоари по косата ми и я разпиля по раменете ми.Чувствах се страхотно...
-Колко си жалка,ти наистина си помисли,че ще бъда толкова мил и галантен с теб!-в същия миг отворих широко очи,а докато го направих,той ме блъсна грубо на леглото.Тогава се стреснах.
-Умолявам те,недей,за първи път ми е,не ми го причинявай!-усетих как сълзите ми започнаха да се стичат и спираха върху косата ми.Плачех без глас,но и в същото време сякаш пищях за помощ.
-Очакваш да ти повярвам?Красавица като теб,облeчена с подобни предизвикателни дрехи?О,моля те..-докато говореше,чувах как къса роклята ми и тихия му смях.
-НЕ!-изкрещях,ала в следващия момент силна,остра и невъзможна болка обля цялото ми тяло.Теодрих ме погледна изненадано,а аз все още плачех безмълвно.
-Ала ти..-той бавно и несигурно започна да се отдръпва от мен.
-Гроооомее.-чу се в следващия момент.Онази жена!Видях с периферното си зрение как отваря вратата,при положение,че бе заключена.При гледката отвори широко уста.Още повече ме заболя.
-Какво си направил?-прошепна тихо тя и легна до мен като помилва косата ми.-Спокойно,Катерина.Той няма да те доближи повече..

Извинявам се за закъснението : ]
http://www.youtube.com/watch?v=1JyUI9nKL4w - за настроение :} ;d

--

  Бяха минали вече две седмици от нещото наречено "брак".Не бях излизала от замъка,сякаш се страхувах да изляза,но в същото време ми изглеждаше толкова мрачен и тъмен.Татко не искаше да ме чуе,доведената ми майка се радваше много от липсата ми.С Теодрих нещата бяха по-сложни-разговорът ни се състоеше от две изречения,спахме в отделни стаи и най-лошото бе,че без разрешението му не можех да излизам навън,а аз всъщност се страхувах да го попитам каквото и да е било.Но един ден реших да предизвикам "съдбата" престрашавайки се:
-Ъм,Теодрих,бих искала да ви попитам,дали мога да се поразходя из прекрасната ви градина?-четеше спокойно една книга в библиотеката с цялата си прелест и власт.Наистина го харесвах.Исках някак си да го спечеля,а ние дори не сме имали първа брачна нощ.Той затвори книгата и ме погледна сякаш очакваше въпроса ми,който дори не бе чул.
-Но за какво ще излизате в такова време,та навън вали!-сведох глава и се запътих към огромната врата.Исках..исках да избягам!Откакто съм тук не съм себе си,заради НЕГО!Обърнах се рязко,ядосана до безобразие.
-Слушайте какво,тук съм вече две седмици,а не съм излизала дори в градината!Искам да сте наясно,че не съм ваш затворник и няма да бъда,искам простор и уют,а с вас дори не мога да обеля една думичка!Не съм на себе си от както съм тук,аз не съм вещ,която можете да купите,след което да я захвърлите в някой тъмен и студен ъгъл!Аз съм жена!-той просто стана и се приближи до мен.
-Но също сте и моя съпруга,а аз не бих искал да се разболеете,затова ще си стоите тук,с мен,в библиотеката и приятния мирис на стари...мноооого стари книги.-след което се подсмихна.Зачервих се цялата.
-Излизам!Не можете да ми казвате какво да правя!-засилих се към вратата,блъснах я и изтичах навън,под дъжда.Тичах ли тичах,беше толкова приятно,не можеш да спра.Чувствах се свободна..Докато тичах видях конюшната и прекрасните животни в нея.Влязох,като захвърлих мокрите поли върху сеното.Имаше най-различни породи-от хубави,по-хубави.Вървях,разглеждах ги и им се радвах-за първи път се чувствах по този начин.Сякаш само те ме разбираха и само те не ме наричаха "уличница" , "курва" , "развратница" и така нататък..
-Мое малена*,ах..-някакви звуци се чуваха в края на самата конюшна.И когато отидох...
-О,Господи!-това беше той заедно със някаква червенокоса жена!Тогава нещо се пречупи в мен.Сърцето ме заболя и изпитах огромно желание да ги разкъсам на малки парченца!
-Громе* , погледни.-чу се гласът на тази змия.В мига в който Теодрих се обърна,заедно с тази жена към мене,цялото ми същество се преобърна.Лицата им не бяха лица-бледи,грозни и някак си изпити,а кучешките им зъби-дълги и остри.Целите им тела бяха нахапани,а от устите им течеше миризлива кръв,точно така,миризлива.Цялото ми същество крещеше да побягна,но не можех,сякаш краката ми бяха отсечени с брадва.Не можех дори да премигна,беше ме страх..много страх,особено когато той пусна къдрокоската и двамата бавно по започнаха да се приближават към..мен.-Чуваш ли сърцето й как бие,Громе?-кажа бледата вещица,като затвори очи и издаде наслаждаващ се тон на цялата обстановка.
-А вената й..така пулсира.-пошушна Теодрих,избърсващ се устата си.Най-хладнокръвно се усмихнах и отговорих рязко и остро,опитваща се да не треперя.
-Отивам в библиотеката,Теодрих.-обърнах се и стиснах очи като тръгнах към изхода на конюшната.Някакви малки ръце ме хванаха през кръстта и ме блъснаха в крехката стена.Онази жена!Притисна голото си бледо тяло до моите мокри дрехи,постави ръка на оголените си гърди и отсече:
-О,та тя е цяло съкровище,Громе.От всичките те ужасни съпруги,тази е най-спокойна,пък и най-красива.-погледна ме в очите.-нека опитаме не само вкуса на мокрото й тяло,а и топлата кръв течаща по вените й.
-Стига,малена Василия.Остави,прелестната ми съпруга на мен.-каза той като я отдръпна от мен.Погледнах го-беше си добре,само че този път гледаше някак си различно-гледаше я с цялата топлота и нежност на света,която може да се даде на някой.Заболя ме.Очите ми се насълзиха/
-Оо,виж,колко мило,Та тя се е влюбила в теб,Громе.-след думите си се засмя.Бутнах я напълно забравила за чудовищните лица преди малко.Мислех единствено за връзката помежду им..толкова бе силна и сякаш неразрушима..

--

мое малена-мъничка моя [от сръбски]
гром-гръм [от сръбски]

От три дни не съм писала,защото нямах интеренет.
Довечера ще седна да напиша нещо.

ами чакам "музата"