Няма какво да измисляш.. ;д Вместо добави в любими натискай харесва ми ;д

Не можеш да имаш повече от 650.. ;дд Аз съм така, всичко зависи от субскрайбърите ;д

Не. ;д

Мм...

Последните са ми:
Химия: 4
Английски: 6
Математика: 5.  ;ддд

Глава 1, част 2.

• Когато се прибрах майка ми я нямаше. Перфектно. Сам с книгата.
  Легнах по корем на леглото, отворих книгата и зачетох.
  След 1 час майка ми се прибра. Носеше весник. Дано да има криминалета.
  Взех вестника, разгледах го. Нищо интересно.
  Майка ми стопляше вечерята докато прибирах вестника.
  - Джеееейс! Време за вечеря. - извика от кухнята.
  Навечеряхме се. Пихме какао.
  Време за лягане. Облякох си пижамата. Седнах на леглото. Взех сиропа от масичката.
  Напълних малката чашка и го изпих. Глътка спокоен сън.
  Легнах и започнах да търкам крака за да се стопля.

  Изведнъж чух да спира някаква кола пред входа. Излязох на прозореца и видях малко момиче и възрастен мъж. Може би баща и.
  Нови съседи сигурно. Незнам.
  Не ми се мислеше. Легнах и се унесох....

  ***
  Вървях по стъпкания сняг към училището. Кестенявата ми коса беше станала бяла от много сняг който валеше.
  ***
  След училище си оставих раницата, преблякох се, взех си ножчето и тънката пръчка.
  Излязох и започнах да рисувам на снега. Майк и Саймън мъртви.
  Изведнъж усетих присъствие на някой. Обърнах се. На люлките имаше човек. Леко телце със син пуловер.
  - Какво правиш? - попита ме то. След като се доближих повече разбрах, че е момиче.
  - Рисувам. Т...
  - Върху снега? - пръкъсна ме тя.
  - Да. Проблем?
  - Не.
  - Тогава?
  - Искам да знаеш, че с теб не можем да сме приятели.
  - Е мен какво ме интересува? Да съм изявил желание да съм ти приятел?
  - Не.
  - Тогава?
  Тя скочи от люлката и се доближи повече. Косата и беше кестенява, тъмна. Доближаваше черна, с бели косми и ми изглеждаше някак.. стара.
  - Къде живееш? - попитах, защото тя не си тръгваше.
  - Там. Точно до вас.
  - Откъде знаеш къде аз живея?
  - Видях те вчера на прозореца.
  - Аха.
  Тогава дойде мъжът, който беше вчера с нея. Тя тръгна след него, бяха до входа и я чух да казва: 'Носиш ли?'
  Стъпках 'рисунката' и се прибрах. Майка ми беше много притеснена по незнайна за мен причина.
  - Няма да стоиш до късно навън, чуваш ли! Едно момиче е било зверзки убито, Джейс страх ме е.
  - Мамо, успокой се. Бях само на площадката.
  Идеше ми да и кажа ' Успокой се имам си нож. ' .. Но щеше да се притесни още повече.
  Навечеряхме се, гледахме вечерното шоу и си отидох в стаята. Взех дневника си и записах за случката с онази странната.
  Мислех да чета книга, но се отказах.
  Седнах да си напиша домашните. Бяха малко така, че нямаше какво да му мисля.

-------------------
Съжалявам, че е кратко и скучно, но напоследък нямам никакво вдъхновение.. 
Ще се постарая следващото да е по-дълго и по интересно. =)
Казвайте дали искате трета част. ^^

уау! =D Dr. Feelgood. 

• Let the right one in.
  Шведската версия (оригинала) на Let me in!

Днеска по Математика:
Тая седмица трябва да стоя сам, и на другия стол съм си опънал краката.
Идва класната (тя ни е по математика) и вика
'Седни както трябва'
Аз и отговарям:
Ама госпожо имам церебрална парализа!

Тя казва 'пфффф' и си продължава..

7 минути преди края на часа ставам от стола и крещя
' ИЗЛЕКУВАХ СЕ! '
И всички се смеят.. 

Илия.

Готини са.