Харесва ми, но ме нервира това, че си взела имената от книгата "Хекс Хол". Хубаво е, че темата е съвсем различна от действието в книгата (поне за сега).
Абе, общо взето ми хареса ; )

Не. никога не съм позволявала да ме тъпчат ; ))

Ето го и чакания от половин година некст 
Айде приятно четене 

Петнадесета глава
                                   „Истини”

Бележката не бе от кой да е, а от Анди!? Той кога се беше промъкнал? Или какво беше напра…
-    Боже мой. Кръвта! – сложих изстиналите си пръсти върху устните си. Сетих се за кръвта… по устата ми… Не беше човешка…
Започнах да чета бележката:

Знаех, че няма да го направиш, затова те наблъсках с кръв. Да, не е човешка, предполагам вече си го разбрала…Ако си спомняш, ти трябваше да изпиеш кръв от шейпшифтър, за да можеш да живееш. Ти, като по чудо, изкара толкова много време без тази кръв и пак си силен вампир. Поздравления! Да но си щастлива – далеч от мен…
С мъка и обич: Анди

Седнах на дивана, мислейки само и единствено за бележката в ръката ми. Имах да свърша доста работа, и щях да си направя списък. Реших да ги подредя по трудност.

1.    Задължително трябваше да звънна на родителите си.
2.    Трябва да звънна на Каролин.
3.    Да поговоря с Анди за всичко станало
      и 4.Да намеря Джени с или без помощта на Анди

Сгънах набързо одеялото и го оставих на дивана. Взех чантата си, обух си най – лесно обуващите се кецове и излезнах с гръм и трясък. Точно потеглих с бясна скорост, когато се сетих че незаключих вратата.
Спрях се, ударих си с ръка челото и се врътнах в обратната посока. Докато тичах, си мислех: Забравих да заключа външната врата, пък тръгнах да спасявам тоя и оня…След десетата крачка вече забравих и да дишам.
Когато стигнах пред къщата бях готова да заключа и да се изнижа. Но изведнъж дочух тих шепот отвън. Залепих се до десния прозорец и наострих слух.
-    … не мога… Аз, не мога… Жаждата е по – силна… - чух глас, който ми беше до болка познат. Това беше гласа на Анди. Да, той наистина ми липсваше. Но не, не бях готова да го призная пред себе си, какво остава на него. Спрях да мисля. За това и за всичко останало, защото знаех, че той ще ме чуе.
-    Знам. – този глас не ми беше познат, но миризмата… Тази миризма на… на… Гадна нечовешка кръв. Шейпшифтър! Примитивното ми мозъче загря! Но не ми хареса посоката към коята отиваха нещата.
-    Сандър… Тя е мъртва. А Габриела е близо. Усещам го! – последва мълчание, сякаш бе неловко. Усетих как някой си поема рязко въздух, сякаш не бе дишал от години. Сякаш сега за първи път си поема въздух.
-    Да… Това човешко същество е мъртво. А какво може да направим ние! – кресна момчета, което явно, се казваше Сандър. – Е? Какво можем да направим ние? Ти си вампир. Ти отнемаш живот, не го даваш! – усещах бушуващия във вените на Сандър гняв. – Искаш да ми кажеш, че онзи тъпанар Брайдан – върколака, убива невинни момиченца и ние сме тези, които ще ги спасяват, така ли?! Е, няма….
-    Това е едно от най – любимите същества на Габриел! – отвърна Анди, толкова яростен… Имаше толкова болка в неговата душа… - Не мога да я оставя така… Не мога да го причиня и на моята любима. – гласът му бе нежен и тих. – Тя загуби прекалено много.
-    До някъде си прав, Анди. – отвърна Сандър с тон съдържат толкова много мъка. – Тя загуби родителите си, най – добрата си приятелка… а… А дори не знае, че те са мъртви.
Досега слушах внимателно, но това.. Това преля чашата. Усетих как лицето ми придобива червен цвят. Как малкото останалата ми човешка кръв, просто се надига и иска да излезе. Бях като застинал вулкан, но сега… Готова съм да ги пребия до смърт. Тях и тяхното приятелче – Б – нещо – си – върколака!
Застанах пред вратата и я изритах толкова яростно, че цялата гора закънтя.
Влязох в помещението озъртайки се. Видях моята „уж” любов и неговият приятел Сандър. Между тях на земята лежеше безжизненото и явно обезкървавено тяло на Джени. Онемях от гледнаката. Погледа ми бе плътно прикован към нея.
След като напълно осъзнах, че каквото и да направя, за нея вече е късно, у мен се надигна чувство за отмъщение. Погледнах двете момчета, сякаш за последно. По израженията им познах, че се чувстват глупаво, виновно. Но това, което ме ядоса още повече беше властващата наглост в очите на шепшифтъра!
Изръмжах срещу тях. Знаех, че това няма да свърши добре за никой от нас, но бях твърдо решена да защитя своето. Дори това да означаваше смърт за мен, или любимия ми…
_____________________________________
критики?

Оф, бе, сега ми стана гадно Добре, добре... понеже не мога да го пусна сега, ще го пусна утре. Ще е дълго и може би ще пусна 2 части ; ))
А, само да кажа, че ще има и нещ като 2 - ри сезон, книга, или там какво го разбирате  само траябва да подбера края

Извинявам се за чакането, с обич: Габи

Повече съм съгласна с ттвоя коментар, kiki_009. ) +3

Много ми харесаха!    оригинални, ръчно изработени, пък и хубави  ако може пусни още снимки(ако има де)  

Хубаво е, но като че ли не си взела много - много под внимание критиките ; ))

Не се тревожи. Според мен или си нисичка и за това си лека, или си висока, но с лек кокал. Другото нещо е бърз метаболизъм ; )) Препоръчвам ти да отидеш на лекар (Ако толкова много се тревожиш).  

Честно казано, когато отначало разбрах че става въпрос за елфи за малко да се откажа, но се раздвам, че го прочетох! Идеята е оригинална. до сега бях виждала само 2 истории за елфи в сайта. Искам некст!
Само едно нещо - някой бебета наистина се раждат със лилави очи ( в последствие стават сини). "Новата" ми братовчедка беше с лилави очи, но сега, когато стана на 1 годинка, те станаха сини! Ми - това е ; )) Нкест!

Радвай се и на другите "няма да го следя"

Хареса ми, и то много! Само едно нещо --> Трябва да е в "Лично творчество". Това предполагам го знаеш, но за всеки случай