ами (arrow) i'm having the time of my life...dirty bit

да, има защо да си бясна! аз от сайта на converse исках кецове, но нямаше България в списъка и ми стана много криво |-(

ами зависи по кой от всичките скучни часове съм...
по литература почти ме няма рисувам си в тетрадката(отзад имам повече писано даже)или се мъча да не заспя
по английски сядам при едни фр и си говорим, а от време на време слуша музика или гледам филм на тела 8-)
по философия винаги слушам музика
по география не пиша и си почивам по някога
и въобще когато не ми се пише в повечето часове блея

5 по география

хмм я да видя как бяха...
БЕЛ( класно)-4,4(едната е от тест, др от ЛИС)
Физика - 5
математика(класно)- 5

хххм и на мен ми звучи малко странно ами мисля, че ще е най-добре да отидеш до еконт във вашия град и да ги попиташ за възможностите...друго за което се сещам е да попиташ да ли може адресът да е на работоното маясто на някой от вашите - там да го занесат...надявам се да помогнах .

продължение...
Училището...
След смърттта на родителите й и  проблемите пред които я изправи г-жа Диксън в първи клас, Бети живееше сравнително спокойно. Дните и минаваха по един и същи начин. Сутрин ставаше рано да почисти стаята в която спеше с още 7 деца след което  отиваше на училище.
От както  Бети навърши 14 нещо сякъш се промени – тя навлезе в един характерен за всички тийнейджъри период на вълнения и трепети. Но нека оставим това за сега...
Тя учеше в едно съвсем обикновенно училище, където всички бяха еднакви – никой не се различаваше от останалите на пръв поглед, можеби Лиза бе единствената „различна”. Именно заради това тя не беше приета добре от останалите деца – всички я отбягваха и общо взето та беше самотна.  И колкото и родителите да учеха децата си да бъдат толерантни към останалите, те бяха безмилостни(знаете как е в малките американски градчета). Въпреки всичко Бети не им се даваше, когато положението ставаше сериозно. Тя беше една от малкото отличници, което правеше омразата на другите още по-голама.
А сега нека се върмен на това, което казах по-рано. Като всички тийнейджъри и в живота на Елизабет настъпи период на много вълнения...всичко започна през един слънчев ден в началото на Май – скоро след нейния рожден ден. Сутринта беше минала леко – без ставане в 5 сутринта и чистене докато не стане време за училище, но не това бе толкова важно. По-важно беше, че някак момичето беше събрало близо 100 долара и планираше да си купи нови дрехи.
До мента тя ходеше с едни и същи износени дънки, които редуваше  с 3-4 тениски.
Та както казвах, сутринта минаваше добре, на училище всичко вървеше както обикновенно до голамото междучасие. Тогава вървейки към тоалетната, Бети си мислеше за новите неща, които щеше да си купи и изобщо не забелязваше никой. Така се блъсна в една от най-големите фръцли в училището – Оливия и разсипа кафето си върху нейната нова рокля.
Оливия се разкреща:
- Гледай къде ходиш парцалке! Толкова ли си зле, не ме ли видя?! Виж какво направи с новата ми рокля!
Бети се притесни, още малко и щеше да се разплаче. Оливия продължи да й крещи, даже я хвана за косата. Иведнъж сякаш някой „наля” на сирачето малко повече смелост и тя се изправи и наплю Оливия в лицето. Това беше нещо, което повечето ученици искаха да направят, но не смеех, защото се страхуваха от „обстоятелствата”.
Оливия се разяри, но Бети не отстъпи и й се разкрещя:
- Ти за каква се мислиш!? Това, че си богата и всички ги е страх от теб не значи, че ще въртиш училището на малкият си пръст! Ти...някога чувала ли си за пералня?? И какво като изцапах роклята ти, не е било нарочно, но ти си го просиш!
И без много да му мисли Елизабет се нахвърли на Лив – започна женският бой , който цялото училище очакваше с нетърпение( циганска работа, американци, но пак само от сеир се интересуват)...директорката почти веднага разбра и двете „дами” бяха разтървани. Очакваше ги строго наказание.

радвам се че ви хареса, ще гледам до карая на деня да напиша и следваща част