Съжалявам за забавянето. Но не съм сигурна може и да я спра.. С:

Част Четвърта.

,,Разногласия"

Скучноо.. Математиката мина наистина скучно.Когато Райли седна зад мен,постоянно мяташе някакви бележки,щипеше ме..Типична зарибявка,мислех го за малко по,но той си беше едно лайно. След това дойде час на класа.Учителката влезе заедно с едно момче.
-Ученици,това е Алекс. Той ще учи при нас в следващата година. -каза тя и аз огледах момчето. Беше висок и слаб,имаше черна коса и беше блед,не знам защо сякаш препил, с тъмни кръгове под очите,които не се забелязваха,но аз ги забелязах. Може би не си беше доспал,не знам,не ме бъркаше.Момчето се настани на единствения свободен чин,естествено зад моя..Никой не искаше да седи там,защото много духаше,но той нямаше къде другаде да седне. Учителката говореше за някакви деца,които се криеха да пушат зад училището,бяха от класа ми.Пропадаха.
-Рони,защо не ни обясниш? -попита тя и аз се стреснах.
-Каква? -попитах я и се облещих.
-Защо не ни обясниш,какво става когато човек пуши трева? -въздъхна тя.
-От къде да знам,никога не съм опитвала. -казах и тя ме погледна на криво.
-Не твърдя това,но ти,ако не се лъжа преди месец имаше да пишеш доклад за въздействието на марихуаната над организма? -мамка му.Беше права.
Не казах нищо. Но после започнах да говоря.
-Просто е,организмът получава халюцинации и нищо не изглежда нормално. -казах след което тя ми направи знак да седна.Мразех да говоря пред всички,опитвах се да максимално тиха в часовете. Когато  учителката ни накара да пишем кратко разсъждение всички мълчаха и се чуваше само тежкото дишане на новото момче.Можех да кажа,че или е вещ пушач или просто има проблеми с дробовете,не знам,но дишаше тежко.

Почувствах се адски гадно,в главата ми започнаха да бръмчат хиляди гласове и мисли.
-Рони,помощ! -тих шепот молеше за помощ,опитвах се да го игнорирам,но в последствие започнах плахо да се оглеждам.Този глас идващ от никъде и отиващ на някъде започваше да ме дразни. Огледах се неспокойно,учителката очевидно го забеляза.
-Вероника,добре ли си? -попита тя,но преди аз да отговоря някой ме изпревари. Камерън Хюдж.
-Тя кога е била добре. -каза той и се засмя,изненадващо как никой не му обърна внимание.Той беше смотан.
-Мъкни нещастник такъв! -изрепчих му се.
-Вероника внимателно,а ти Камерън,с теб ще се видим след часовете за да обсъдим държанието ти.Камерън направи физиономия и отново започна да пише.
Звънецът удари.
-Така,всички да  предадат листовете си. -каза тя и всички станах. Аз все още не бях готова. Усетих движение зад мен.Сигурно новото момче отиваше да предаде листа си.Бях се навела напред,когато той се доближи до ухото ми прошепна.
-И ти ги чуваш нали? -попита той.Очите ми се разшириха.
-К-какво? -попитах,но той вече беше излязъл.Какво значеше това..Предадох листа си и излязох,трябваше да го намеря.
-Какво беше това? -попитах го когато го настигнах на път към тоалетните.
-О,я стига. и ти ги чуваш нали? Гласовете,които викат за помощ.За това започна да се озърташ,аз също ги чух.Но вече знам от къде идват. -каза той и влезе в тоалетната.Постоях отвън подпряла се на стената и когато той излезе закрачихме към стаята.
-Значи и ти ги чуваш? -реших да наруша неловкото мълчание,пък и може би,той щеше да ми помогне.
Той кимна..
-Аз съм Алекс.Сигурно вече знаеш. -каза той и ми подаде ръка,аз я поех и се здрависахме.
-Аз съм Вероника.Сигурно вече знаеш. -каза и аз,след което млъкнах.
-Наистина ли знаеш от къде идват ? -попитах накрая. Той отново кимна. -Е,ще ми кажеш ли?
-Не. -каза той. О .. кретен. -Сама трябва да разбереш,но аз ще ти помогна.НЯМА ДА ТИ КАЖА,просто ще помогна. -каза Алекс и левият ъгъл на устната му леко потрепна.Беше като съвсем недоловима усмивка.
-Добре. -казах.Той ме изгледа странно.Някак си сякаш виждаше през мен..
-Какво? -попитах го,но той просто поклати глава и влезе.Седна и аз се обърнах към него.
-Кажи ми,от кога чуваш тези гласове,какво ти казват,кога най-често ги чуваш? -попита той.
-Ами,от доста време..Повечето викат за помощ,някои ме плашат,като казват ,,Ще умреш" или "Той е тук",а ги чувам почти на всякъде,но най-често у дома. - казах му,той бе забил поглед в земята,но после внезапно вдигна глава и каза.
-От това се опасявах. -гласът му беше монотонен,сякаш го знаеше.Това момче беше по-странно дори и от мен..

Дева

Критична, педантична и много недоверчива, търсеща съвършенството, дори в прическата. Класическо каре с дължина до раменете много ви отива, въздушен бретон и идеално пригладена с четка и сешоар коса – това е вашият стил. Облеклото е без излишни детайли, дискретно, неутрално. Цветовете са сиво, бежово, кафяво.

Нищо общо с мен... С:

1. Любим цвят? Лилаво,Синьо и черно.
2. Кока кола или Пепси? Пепси
3. Жега или студ? Жега ! <3
4. Ако имате възможността, бихте ли отишли до космоса? МНОГО ЯСНО ;Д
5. Какво ви отвращава най-много? АЛБЕРНО ДЕЛ РИО от  WWE
6. Ходихте ли вече на плаж? Цели три месеца ! <33
7. Расист/ка ли сте? Зависи.
8. Слънце или луна? Луна
9. Отваряли ли сте някога порно сайт? Омг да ;Д
10. Любим анимационен герой? NARUTO!

Една от най-хубавите истории които съм чела! Страхотна история,просто..много си добра,точно се забелязва голямата разлика в героинята и това много ми харесва! Невероятен край! С нетърпение чакам втората част! С:

Alеx Clаre - Too Clоse     

Некстт!? Моля те ! Днес последната частт Моля те!

Алоу,ти си 1,70 и си 70 кг.Какви диети те гонят на 14 си не си съсипвай здравето. С:

Благодаря на тези които си направиха труда да го прочетат,макар и да са малко,аз ще продължа да побликувам. С:

Част Трета
,,Спомен"

Стоях будна и си мислех за разни неща..Неща в които нямаше смисъл,но въпреки това ги мислех. "Ами ако наистина бях луда?" Не. трябваше да изключа тази мисъл. Но бях сама,изстината беше,че всички ме мислеха за луда..Не че знаеха за това което ми се случва,просто така си мислеха...Никога не е било лесно,но просто така се случва. Прекарах в размисли цялата нощ. Преди да се усетя будилникът ми удари шест часа сутринта. Трябваше да стана,на даскало съм..Мразя когато идваше момента в който трябва да се върна при онези тъпаци..Не,наистина целият ми клас беше адски тъп..
Оправих се набързо,нахлузих един къси панталонки,потник,една жилетка и бях готова. Прибрах косата си на небрежен кок и изчезнах от нас.

-Рони! Хей Рони,как си? -какво чух,току-що!? Обърнах се и видях...Райли!? Той беше един от най-готините в даскало и да не би да ме заговори!? Имаше нещо гнило в цялата работа..
-Ъм..добре съм,благодаря. -отсякох,а той се доближи до мен,побързах да се обърна,но той отново каза нещо.
-Изглеждаш страхотно днес! На какво дължим честа? -попита той леко подсмихнал се.Цялата се изчервих.
-Ами,на нищо,просто..Не знам.. -засмях се накрая.О уау,аз говоря с момче,при това не с кое да е,а с най-готиното момче! Машинално посегнах и дръпнах потника надолу.
-Спокойно -каза Райли. -Изглеждаш чудесно.
-Леле,благодаря...Аз не знам к-акво да кажа,ти също! - казах през смях и го посочих. Смях!? Това чувство ми е непознато.
-Кой е първият ти час? -попита Райли когато тръгнах към стълбището,а той вървеше до мен.
-Ъм,математика,а твоят? -попитах все още шокирана..
-И моят! Ха-ха ще седна зад теб! - стига бе! И тога го постигнах само с един къси панталонки!? Супер.
-Дообре! Ще се видим. -Казах и отидох при Джъстин,сега следваха въпросите.
-Какво по Дяволите беше това? -попита ме тя веднага щом ме видя.
-Късмет! -изчуруликах. - Каза,че ще седи зад мен в първия час,ха можеш ли да повярваш!?
-Не. -изръси тя.
-Да и аз не мога..Но да вървим!

Прекрасна история! Наистина наистина прекрасна! Долавям голямата промяна на героинята от началото до сега! Моля те пусни некста бързо!   

Благодаря  Днес вечерта сигурно ще го пусна. С:

Обожавам ги! Мога да ги чета отново и отново без да ми омръзнат! 

Well, искам да пробия с музика,но в България,това става малко по-сложно от колкото изглежда,иначе..
Танцьорка,писателка..