Съжалявам, че аз ще ти отговоря, но все пак... Ами с фотошоп става. Много е забавно всъщност Режеш кракааа    Потърси в някой сайт за обянения Че ще ми е доста сложно да ти обясня

Ами ако искаш грешките... ами някои изречения в началото са много дълги. Имам превид трябва да сложиш повече точки. Защото така се получава сякаш един текст без точки ами направо едно изречение Имаше и още някакви грешчици, но те са малки не се забелязват На мен лично МНОГО ми хареса!!! Бравооо!!!!!

Мерси...

Хмм... Би ли ми обяснила къде са правописните грешки...? Иначе мерси за мнението

Тя беше прекрасно момиче. Красива, умна и много нежна. Обичаше живота и то много! Радваше се на всеки ден. Беше на около ... 15 години и се казваше Анн.
   Един ден майка и я взе от училище с колата си. Както винаги Анн я поздрави, прегърна и те потеглиха. Бяха близо до вкъщи. Един червен светофар ги беше спрял и те си говореха нещо. Светна зелено и колата потегли. Това беше последният хубав ден на Анн. Един камион мина на червено и буквално понесе колата на майка и. Те се завъртяха няколко пъти и някрая всичко утихна.
   Анн се събуди, но... не беше в колата. Беше в болница. Сама. Тя се осъзна и лека по лека промълви:

- Къде съм?
Докторът плахо и отговори:
-В болница... Преживяла си инцидент.
-Къде е мама? -Уплашено попита Анн.
-Наистина много съжалявам! - каза със съжаление докторът.

Тогава на Анн всичко и стана ясно! Бяха катастрофирали, но майка и беше починала. Очите на девойката се изпълниха със сълзи.  Какво щеше да прави сега?! Майка и беше единственият човек, който Анн обичаше истински. Баща и беше пияница и само харчеше пари за алкохол и хазарт. Той почти не се прибираше вкъщи.

    Анн не знаеше какво да прави сега! Тя беше толкова объркана, че  и се искаше да спре времето за момент и да се осъзнае. Но нямаше такъв вариант. Ясно беше, щяха да я оставят при баща и. Това беше кошмар! След като вече бяха съобщили на бащата на Анн какво е е случило, той пристигна. Веднага влетя в стаята и поздрави Анн. Поздрави я! Само това.
-Кога ще се оправи, кога ще я изпишете?!
-Веднага, само трябва да попълните формуляр!

На Анн и се искаше да я няма. Просто да я няма. Баща и я взе, заведе я у дома и седна на дивана.

-И на мен ми е мъчно, но трябва да го преживеем!

На Анн и се искаше да му се разкрещи, но нямаше смисъл той беше прекалено пиян. Тя се качи в стаята си и се разплака.

    Минаха дни, месеци, а Анн не мърдаше от стаята си. Не ходеше на училище... А баща и се прибираше късно. Винаги пиян! Това я съсипваше. Тя нямаше много приятели, затова нямаше на кого да каже, с кого да сподели.

  Един ден тя отиде в кухнята и взе една макетно ножче от там. Отново се върна в саята си и започна да реже ръката си. Болеше я и то много! Но тази болка дори и малко покриваше душевната. Анн беше готова почти да се самоубие, само за да спре болката от сърцето си! Всъщност и това беше обмислила... Да се самоубие. Дори не я беше страх да го направи. Тя си мислеше, че това ще оправи всичко... За нея животът и беше едно нищо...
  На следващия ден тя взе макетното ножче отново, но този път с друга цел...

Краят остава за вас... Вие решете. Просто не исках да става прекалено тъжно. Краят може да е различен... Може всичко да се оправи Не е кой-знае какво, но исках само да ви .. "покажа" какво е ЕМО... Истинско ЕМО...

Сууупеееер саа! Винаги са ми харесвали снимките ти! 

Ходих на психолог, но тя каза, че това е нормално за моята възраст, само че при мен е по-зле (по-засилен страх) Каза ми, че не става така "Решавам и го правя" и че е много трудно да стане...

Имам много голям проблем... Попринцип сега съм седми клас и др. година ще съм в ново училище. Само че имам някакъв вид ... фобия... Не мога да се прибирам сама... Просто изпадам в ужас. Страх ме е да съм сама на спирката например или нещо подобно. Опитах се да обясня на мама, но тя не може да ме разбере! Винаги ми казва "трябва да се научиш и сама" Да, но тя не разбира какво става! Всъщност никой не разбира... Какво да правя?     

Ъъъъъ 3

В хола
В стаята на тати долу
И на моя етаж

Уникалнииии!!!!!             

Ооо било е кошмар! Слава Богу!!!

Последните три много ми хресаха Браво! А първата е супер!