Онлайн - Бан,

Да,много,а на теб пука ли ти за врага ти?

Омг,флори,нали знаеш колко си зле и че всички могат да ти имат аск.фм?   

Дааааа.

1.Вода
2.Кола
3.Фанта
4.Бекарди
5 . Сокове .
А на теб?

Никоя . .

Надявам се тази да има поне малко повече интерес . Пускам я ,не съм я писала,тепърва ще мисля какво ще се случи по-нататък .

• Дойде най-после . Облечен беше с ежедневни дрехи,такива,които носеха на мръсотия,защото скейтборда,който обичаше повече от мен беше единственият му начин за превоз. Закъсня . Отново .Час и половина . ’Какво пък?Малко е ’ – винаги бе отговорът му .

  Писна ми от него , от това , че никога не си правеше труда да измисля оправдания защо закъснява ,а просто казваше някаква фраза,от рода ‘какво пък толкова? ’ ,от това че винаги,абсолютно винаги ме излагаше с детинството му и разглезената му богаташка усмивка в квартала . Писна ми никога да не ми казва колко ме обича , да не ме прегръща ,да не прави като другите,за да постигне това ,което иска – да е оригинален . Писна ми всеки ден аз да му звъня и да въртя сметка , повече , от колкото може да си позволи той ,а това е много – все пак е по-богат от повечето деца тук . Писна ми от всичко . Но въпреки това съм до него. Незнам защо . Свикнах . Свиквах и му позволявах да се разглезва още повече,и по този начин постепенно започнах , не да му прощавам – а да не му обръщам внимание на простотиите и действията си , с които ме нараняваше . Да , всеки се е чувствал самотен . Но никой не е бил толкова нещастен,колкото мен . Да,всеки един е имал поне една безсънна нощ , в която е мислел за половинката си , всеки се е притеснявал за една дребна грешка ,която е допуснал при първата целувка , всеки усеща сърцето си счупено при раздяла . Но аз бях различна – за мен нямаше нощ , аз никога не спях , защото вечерта свалях маската си , която вече се разпадаше от фалшиви усмивки , и започвах да плача . Аз не се притеснявах за дребни грешки – просто се хващах за главата и се питах как може да съм толкова глупава да ги допусна , а след това си забивах по един силен шамар . Моето сърце си беше счупено – независимо дали е след или преди раздяла . Но въпреки това биеше . И все още бие…

  -Омг,к’во ти има? – хах,колко нагло , и ме питаше .

  -Нищо –поредната фалшива усмивка .

  -Ми тогава к’во стоиш кат’ заспала ? Аре тръгвай !

  -Знаеш ли какво ? – избухнах аз . Всеки път го правех и всеки път завършваше .. – нищо ..

  - Много си зле ! – бутна ме Александър .. Да ,  така бе името му .

  И така , както винаги , той си караше скейтборда , а аз вървях сама назад , с надеждата , че ще усети самотата , която пръсках като парфюм навсякъде и ще дойде при мен , за да ми обърне поне малко от мечтаещото до болка внимание . Но отново не се получи . Отново останах само с надеждата . Толкова много исках да му кажа как се чувствам , не че той не виждаше , но поне щеше да е сигурен , ако му кажех , но не можех – знаех как ще свърши всичко .

  И така докато си разсъждавах и се блъсках с купища хора по пътя , кестенявата ми коса се развяваше на вятъра , а сините ми очи не фокусираха нищо , най-сетне стигнахме до Lidl и Kaufland . Не гледах докато вървях , нито хората , нито сградите , заобикалящи ни  .Винаги потъвах в мислите ми и всичко беше като наизустен път , през който минавах ..  Знаех само едно – преди бях от хората , които знаеха , че надеждата умира последна . А сега вече знам , че все пак умира …
  

Девствена съм, ми 69.
А ти?

1.В нас.
2.В нас.
3.В нас
4.В нас
5.В нас
5 любими бонбони?

Не.
А на теб/

ТЪМНО кафява.
Руса?

Не.
Теле?