Ииии.. ето ги и последствията от факта, че шрифта й не ми излизаше .. ъх.   е нищо, чакаме некста !! ^^^ чудя се , каква ли е гледката..хм.

Надявам се да ви хареса ! (: Мнения?

~ VI ~
,,Ледената кралица"

Стъмни се, пронизващия вятър внезапно започна да брули дърветата и всички животни, които ни бяха обкръжили се прибраха по топлите си и сигурни колибки.

***

Изправихме се и застанахме в седнало положение един до друг, взирайки се в дълбините на гората. Всичко бе потънало в тишина, а мълчанието между двама ни, ставаше все по приятно и топло.
- Фелисити,мисля че е време да тръгваме, възможно най- скоро трябва да открием и да си направим убежище, преди да се е стъмнило и да е застудяло още повече. - промълви той, подавайки ми ръка, за да стана. Кимнах в знак за съгласие, хванах ръката му и се изправих. Започнахме да се оглеждаме наоколо, но не знаехме на къде да поемем.
- Ах.. чакай малко, знам един начин. Когато бях малка, баба ми споделяше най- различни варианти да поемем по правилната посока, ако сме изгубени. - подхвърлих с ясен поглед.
- Оо. какъв ? - попита той благозвучно.
- Ъмм.. те са много , но най- приятен ми звучеше да поемем по посоката на полярната звезда- север.
- Ами, тогава да вървим натам .. какво чакаме още. - отсече той.
- Добре, щом така желаеш, нека потеглим на север, както тя сочи. - промълви той, последвайки усмивка.
Тръгнахме. За щастие имаше пълнолуние и луната огряваше Земята правейки видимостта по пътя сполучлива, като изключим гъстата и мразовита мъгла, която ни затрудняваше. 
Сетне стигнахме до едно поточе, цялото беше заледено и светлината от луната, го караше да блещука. Водата му била толкова бистра, че виждахме замръзнали рибки и камъчета в него.
- Е.. какво ще правим? - попитах, чудейки се как ще продължим на пред.
- Следвай ме. - отговори той и ме хвана за ръка. Бяхме на сантиметри от ледения поток и ставаше все по студено. Сетне Алекс стъпи на един два камъка. които бяха малко по големи и прескочи потока., . Учудих се, защо просто не мина през леда, но няма значение.
- Хайде подай ръка, ще те прехвърля оттук. - промълви той, протягайки ръка към мен. Поех ръката му и с малка засилка и известна помощ от него прескочих поточето. След броени секунди, се озовах в прегръдките му, а погледа ми не се отклоняваше от дълбоките му катранени очи. Облегнах се на гърдите му и затворих очи. Тялото ми започна да се затопля, а ръцете му, обвиха тялото ми през кръста. Изведнъж, се чуха песни на птички. Сякаш беше пролет. Стори ми се подозрително и отворих очи и какво да видя..
- Оо боже мой ! .. - стъписано промълвих оглеждайки всичко около нас и най- вече червените рози встрани, които бяха обградили белите, а белите бяха обградили една синя. Да точно така синя роза.
- Не може да.. -  и бях прекъсната от звънливия глас на Алекс.
- Но е. Както виждаш това място е станало по странно от обичайното. - рече той, гледайки към розите.
- Н-но как така?? чакай,чакай малко! дане би.. да си идвал тук и преди?? - попитах смутено.
- Не точно. Разказвали са ми истории за него. Истории за една ледена кралица. - каза и погали косите ми, които изненадващо как бяха много красиво накъдрени и по русоляви от обичайното.
- И-и, какво по точно са ти разказвали ?- стана ми интересно, нямаше начин да се примиря само казаното до сега.
- В миналото, тя имала семейство. Съпруг и две дъщери, като едната все още била в корема й. Съпругът й бил заслепен от парите и всичкото богатство, което имали и започнал да краде от собственото си семейство, отделяйки голяма част само за себе си. И за това с времето той бил прогонен от съпругата си. Но той взел скришом заделената сума и започнал да обикаля света, търсейки най- добрите магьосници и адвокати, за да вземе дъщерите си и да прокълне кралицата. Пътуването му отнело около две години, искал възможно най- бързо да ги вземе, че да излъже децата си докато били още малки, че майка им , просто ги била изоставила или умряла.
- Уоу.. невероятноо.. - прекъснах го неумишлено, унасяйки се в историята.
- Недей да ме прекъсваш. Продължавам.. - каза той поучително и аз измънках и кимнах, съгласявайки се. Сетне той продължи.
- Когато, получил права над децата си. Той наредил.. -
- да бъде завинаги сама, без начин да излезе отвъд реката, освен ако някое от наследничките й не дойде и да разбие магията. - Ии  да, жената която прекъсна момчето бе Ледената кралица,може би.

Аххххх, прочетох ааабсолютно всички части на един дъх    Пишеш невероятно !!! Очакваме с нетърпение следващата чаааст !       

п.с. чууууудя се какво стана с 'паднал ангел' ? ;д

Приятно четене ! (: Съжалявам, че четвъртия куплет постоянно завършва на "-ше" , просто това ми дойде отвътре..

Захвърлена от света, една единствена,
безкрупулно изтрадала- скитница.
Разхожда се тя, боса из снега,
тъпча буците лед с премръзнали крака.

Сама, единствена, в студа, насред пустощта,
обикаля и се надява някой ден да я открие- жива.
Ала от толкова болка и тъга,
тя готова е да посегне на своята душа.

Душата и разранена е, обкръжена от тъмнина,
подмолно накарана, да извърши зли дела.
Но с времето те зарастнаха, но душата й не,
колко и време да минаваше, тя плачеше.

Кървави сълзи отронваше, косите си дърпаше,
пронизващи викове издаваше, а сърцето от мъка
се бушуваше и все повече и повече тъга абсорбираше,
отделяйки малка искрица радост, която блещукаше.

Злините й бяха опровергани, всичко отмина,
но спомена за деянията й, така и не си замина.
Скръбта бе силна, раняваше я само с мисълта,
че уби своята любов, истинска.

Тъй като вече има сняг навсякъде, защо не се направи конкурс на тема "зима". Всеки ще даде всичко от себе си и ще измисли нещо на тая тема, дали е стихотворение или пък определен брой снимки,а може и да нарисува нещичко.

Много е хубаво, браво ! ^^

Човек се учи от грешките си, не сме казали да спираш, просто трябва да вложиш повече старание в написаното от теб. Виж как останалите пишат и разсъждават, опитай се и ти : ) Хайде, чакам некста

Виж сега, като цяло темата е много хубава, самата аз имам подобна, но не с принцеса, а богато момиче.
Вземи пиши по- големи части, защото така се губи историята и стои все1 не сме прочели нищо.Отдели малко свободно време за самата история, без да бързаш за някъде. Извади си на декстопа един текстов документ или пиши в word-a, който ще ти е много полезен и си пиши там от време на време. Чак като видиш, че станало по интересно и има действия,развития я качи тук.
Това е от мен. Все пак продължавай да пишеш.

Не ми харесва, но като идея изглежда хубаво .. дай следващия, може да стане по интересно ..

Съжалявам, че няма много пряка реч. Приятно четене ! Love ya.

~ V ~

,, Няма невъзможни неща,
още по- малко, несъществуващи``

Тялото ми бе вцепенено през цялото време, а частта от ръцете ми, които бяха вътре в картината замръзваха и имах чувството, че ще се изпепелят. Беше неуписуемо, а болката бе пронизваща. Не по- късно войат започна да действа върху мен.  Някак, той ме стопляше и започнах да чувствам тялото си.Започнах да усещаш някаква енергия,която навлиза постепенно в мен и ми придава сили и контрол над тялото ми. Сетне започнах да контролирам тялото си, но не можах да извадя ръцете си от картината, тя продължаваше да ме поглъща.  Гласът на Алекс,спря. Уплаших се. Мислите ми започнаха да се преплитат- не можех да ги подредя. Всичко в главата ми е пълна каша. Дори дума, не можех да обеля. Сетне, реших да се обърна бавно и да видя, къде е и как е той. Завъртях се на 30° и с периферното зрение, съзрях Алекс, той бе застанал на колене, обгърнат от мрак и някаква тъмно лилава енергия, която го нараняваше. Гледката бе болезнена. Докато се усетя, тази картина, започна да ме тегли по- бързо. Започнах да се съпротивлявам, но без успех.
- А-алекс.. - промълвих тихичко с надеждата да се измъкнем, сетне очите ми започнаха да бликат със сълзи и не можех да ги оддържам. Целия този мрак подтискаше силите ми. Започнах да чувам отново, войат. Той бе по- силен от всякога, сякаш беше точно до мен. Отместих поглед встрани, отляво, и забелязах вълка. Неговите дълбоки сини очи ме плениха и започнах да се унасям. Ставах все по- уморена и краката ми омекнаха. Всичката тъмнина бавно започна да се изпарява, а картината започна да се изпарява и виждах за щастие останалата част от ръцете си.
- Ф-фел. - Тихичко промълви Алекс името ми. Той бе в безсъзнание и се бе 'проснал' на дървения под, който дори без да стъпваш на някои места, той скърцаше пронизително. Сетне  къщата започна да се изпарява и се отделяха малки блестящи светлинки, които бяха адски красиви, с най- различни пъстри цветове. Беше като в приказка. Приказка с красив край.
Когато всичко се възвърна и отново около нас бяха запустелите дървета и бледо червената луна, която ни наблюдава, изпуфтях и започнах бавно да се придвижвам към Алекс. Плавно ударих на колене и хванах ръката на Алекс. Тя бе студена. Много студена. Усещах болките му, както и че в тялото му имаше някаква енергия, която бе като магия. Тъмна, черна, с една дума- ужасяваща магия. Докато държех и затоплях ръката му, вълкът се приближи до тялото му и сведе глава, побутвайки другата му ръка. Сетне започна да я ближе. Втренчих поглед във вълка и той в същото време погледна към мен и се изправи. Тръгна към мен, заобикаляйки тялото на Алекс и не ме изпускаше от поглед.Стъписах се. Започнах да стискам ръката на Алекс,а от очите ми се стичаха капчици сълзи, които се разбиваха в дланта му. За миг отклоних поглед към него и видях как той примигва, помислих че го наранявам, за това пуснах ръката му и се отдалечих от него. Вълка застана точно до мен и захапа единия край на роклята ми и започна да ме дърпа към момчето. Краката ми се подкосиха, но се раздвижих и отидох отново до Алекс, наведох се и вълка започна да бута ръката ми към дланта на момчето. Проверих за пулса му и всичко си беше наред. Сетне повдигнах единия край на устните ми и започнах да отронвам от радост сълзи. Те започнаха да бликат, и се разбиваха в ръката на Алекс, ставайки на хиляди малки блещукащи капчици. Той започна да се пробужда. Раните му, които имаше по ръцете и лицето, започнаха да зарастват, а тъмната енергия, започна да изчезва, а тялото му да се затопля. Сетне той започна да отваря очи и му помогнах да се изправи, бавно.
- Фели ?? как? .. все едно. Как си ?? - Промълви той объркано, взирайки се в очите ми.
- М-миличък.. липсваше ми ! .. - Промълвих насълзено и сетне го прегърнах силно и се строполихме на земята

Съжалявам, че чак днес публикувам некста, просто съм болна от известно време и имам много уроци. Приятно четене !

~ XII ~

Те станаха от леглото, а Сю тръгна към Роуз.
- Роузи, аз , аз съжалявам ! - промълви огорчена от случилото се Сю. Но не подейства. Роузи с бърза крачка отиде до шкафчето и си взе учебниците, а  след това се затича и излезе от апартамента, след като последва силен трясък на вратата.
- Роууууз ! - провика се Сю и се подпря с една ръка на вратата. Алекс с бавни стъпки се приближаваше до нея,сетне прокара ръце и я прегърна.
- Съжалявам. - Промълви той свеждайки глава. Сюзън цялата почервеня и тялото и изтръпна, не след дълго заплака силно. Тя започна да се тръшка и избута умишлено момчето. Алекс се изуми и опули поглед към нея, единственото нещо което видя, бе ярост и омраза. Той сведе глава и сложи ръката си на рамото й.
- Не се филмирай, Сю. Ще и мине. - отсече той, изпълвайки думите си с пренебрежение.
Момичето потрепна, и не след дълго го удари силно по дясната буза.
Александър очакваше този удар, за това не реагира неблагоприятно и сетне се обърна и тръгна към банята, за да си вземе един душ. Сюзън беше вцепенена и неспокойна от горчивите му думи, които той изрече с лекота. Мислите и летяха, не можеше да ги подреди и всичко в главата и бе пълна каша. Сетне, тя падна на колене на земята и заплака гръмогласно. Сю бе ужасно разтроена от случилото се и от факта, че е влюбена в същото момче, в което е и нейната приятелка.
През това време Алекс си вземаше душ и гледаше към прозореца, той бе пленен от цветовете и птичките които прехвърчаха и топлеха яйцата си в гнездото. А Роузи щом стигна до университета и влезе в клас,тя се настани на обичайното си място до прозореца на третия чин, извади от чантичката си дадения учебник, отвори го и сетне се подпря на дясната си ръка и започна да осмисля, видяното в апартамента, взирайки се през прозореца, към небето. Не след дълго, това осмисляне я затвори в себе си, и пророни една изкряща, но горчива сълза, която се стече бавно по копринено меката, и леко поруменяла буза. Мат подхвърляше няколко погледа към нея, но не можеше нищо да каже, защото учителя бе един от най- жестоките, който винаги си украсява случилото се пред директора, като един от случаите е бил , как едно момче подхвърляло бележка на една съученичка и учителя видял момчето и го завело при директорката с думите - " Тоя ученик ме замеряше със смачкани и олигавени хартийки, казах му да спре, но той продължи и метна учебника по мен. "  Жестоко, но факт. Веднага щом удари звънеца и учителят излезе от класната стая, Мат стана от чина си, който бе в средната редица на четвъртия ред и отиде до Роуз. Побутна я леко и загрижения му поглед се насочи към зачервените и от плач очи. Тя бавно, се обърна и повдигна глава към него и сетне каза;
- Т-те ме предадоха. - промълви тя насечено, като отмести веднага погледа си надолу, а след броени секунди и затвори очите си. Сетне Мат наведе глава и удари с юмрук по чина. Всичкия шум, който вдигаха класа, внезапно изчезна, всичко потъна в тишина и погледите на всички се насочиха към Мат и Роузи. Атмосферата бе потдискаща, а погледа на Роузи, бе пленен от яроста на момчето.
- Не трябваше това да се случва.. НЕ ТРЯБВАШЕ !! - извика той, стискайки юмруци и удряйки по чина . Роузи , бе уплашена , същевременно загрижена за него.
- Той е измет, той е боклук .. винаги прави така, никога до сега не се е задържал на едно място. Изчадие.  - отсече момчето,докато цялото му тялото трепереше, а ръцете му се бяха зачервили от ударите по чина. Момичето, осъзна, че това трябва да спре и той да не се притеснява за чувствата й, за това трябваше да направи нещо.
- Млъкни. Не се опитвай да се бъркаш в чувствата ми и в живота на останалите.Всичко което стана,което видях е по моя вина, само моя, ничия друга ! - каза Роуз. Сетне се изправи, втренчи поглед към очите му за секунди, сложи на рамо чантата си, присви учебника в ръце и излезе от класната стая с бавна крачка, оставяйки Мат.

Спешно ми трябва момиче, което буди приятелката си !