Кжи ми,че имаш плакати на BVB  и съм първа на опашката! :д

Много благодаря. ^,..,^

Дивият кон
„Hякои жени не могат да бъдат укротени. Те имат нужда да препускат свободни, докато намерят някой... толкова див, че да препускат с него!” – това описва най-точно Дивият кон. Тази дама никога не може да бъде уловена изцяло от един мъж. Обикновено не я бива много и в домакинските задължения, но за сметка на това има безупречен външен вид, добро образование е успешна кариера.

Парти фурията

Като се има предвид колко енергична и забавна си, не е трудно да разбереш защо толкова много приятели и мъже се въртят около теб. Търсиш силни усещания и адреналин и затова постоянно претъпкваш живота си с всевъзможни забавни преживявания. Наистина е страхотно, че си позволяваш да се забавляваш, но все пак понякога се нуждаеш от почивка, за да не излезе животът ти извън контрол. Освен това вечно енергичната ти настройка може да се окаже изтощителна за нетолкова енергичната настройка на хората от обкръжението ти.

Не ти казваме да се лишиш от всички забавления, а просто да включиш поне няколко разпускащи дейности в плановете си. Взимай си поне един ден седмично, в който да си починеш и да прекараш известно време насаме със себе си, независимо дали ще го прекараш във ваната или в гледане на телевизия. Може да ти изглежда, че се насилваш да останеш вкъщи, докато ужасно много ти се излиза, но тази малка възможност да релаксираш ти дава шанса да презаредиш батериите си.

Още един съвет: следващия път, когато се изкушаваш да останеш в онзи страхотен клуб до сутринта (въпреки че веднага след това си на тренировка) или да се развихриш през уикенда, без да се замислиш за последствията (здравейте, махмурлук от ада и снимки във Facebook на мъже, които пият текила от коремчето ти!), послушай разума си, а не купонджийския си дух. Ще откриеш, че все още можеш да бъдеш усмихната, успешна и удивителна мацка, дори без да търсиш супер силни усещания нон стоп.

Някои са вярни,но други..Пълни гупости. С:

Ееее не! Пълни ми душата и сърцето просто!
Уникално е !   

http://naruto-hit.darkbb.com/t2044-topic
Как се казва песента с която започва анимето!?

Хъммм,ами ако искам да си купя- въпросът ми е.. Има ли нещо като магазинче или всичко се прави в домашни условия за да зная,как да си закупя или поръчам?
Много ми харесват! <3

Ето. С:

Част Пета.
,,Приятел"

Мина време,аз все повече  упознавах и взимах от Алекс,както и той от мен. Станахме наистина близки. Той ми показа как да заглушавам гласовете,но все още не ми беше казъл от къде идват.
Взимахме наистина много един от друг,но това не ни стигаше. Искахме да научаваме все повече един за друг.Дори вече когато нямахме какво да си споделим пак го правехме. Бяхме станали наистина близки,a дори и аз вече не си спомнях,как се бе случило това. Нищо.Това вече беше без значение. Аз имах истински приятел с който прекарвах всичките си дни. Въпреки,че не знаех всичко за него,исках да го науча. Всяка вечер,прибирайки се от училище сядахме на един асвалтиран път,близо до моята къща и си говорехме. За всичко,нямахме особено много тайни един от друг. Просто с него се чувствах себе си. И знаех,че той ще бъде моят приятел до живот.
Днес,или по-точно тази вечеш щеше да бъде Битката на Бандите,на която бях поканена и групата на Алекс щеше да свири в клуба. Пооправих се малко и телефонът ми иззвъня. Беше Алекс.
-Хей,ще дойдеш да ни гледаш,нали? -попита той.
-Разбира се. -отговорих.
-Окей,чакам те. -каза той и затвори. Сложих малко черен молив за очи,спирала и съвсем малко фон до-тен. Вече бях готова.

-Хей Алекс! -викнах когато влязох в клуба и го видях. Побутнах го леко и го прегърнах.Той отвърна на прегръдката ми.
-Радвам се да те видя тук. -каза Алек и ме пусна.
-Кога ще свирите ? -попитах го,той метна един бърз поглед към сцената и каза:
-Точно сега. Хей,но първо искам да ти дам нещо. -каза той. Измъкна изпод тениската си една верижка  от която висеше едно зелено преце за китара.
-Искам да го вземеш. -каза той и го сложи на врата ми. -Това е първото ми перце.С него спечелих на първата си Рок битка. -каза Алекс. Погледнах перцето...Уау то беше наистина красиво.
-Ще го пазиш ли за мен? -попита той и се усмихна.
-Разбира се. -отвърнах и го докоснах. Той ме прегърна отново.
-Пожелай ми късмет! -провикна се той взимайки китарата си. Аз все още гледах към перцето и прошепнах:
-Не ти е нужен. -Те започнаха да свирят и бяха страхотни,най-много ми хареса как бяха направили кавърът на песента на  Pantera - Walk. Бяха невероятни!
След тях имаше и други групи. Но не бяха толкова добри.

-Е,хареса ли ти? -попита ме Алекс.
-Да,наистина сте страхотни! - отвърнах кимайки.
-Благодаря,но нямаме шанс срещу тези. -каза той и посочи групата на сцената.
-Не е вярно. -отрекох. Тъй като те започнаха да свирят,Алекс се доближи до мен  и ми шепна,а дъхът му погали ухото ми.
-Хайде да излезем,тук става задушно. -щепна той и направи знак с ръка размахвайки цирагрения дим около нас. Кимнах и излязохме.
-Уау едвам чувам. -каза той и направи физионимия. Аз се засмях. Той се доближи до мен и се приготви да говори.
-Слушай,аз трябва да ти кажа нещо. -започна той. -Аз ще трябва да замина..Тук вече не е подходящо за мен.. -каза Алекс и сложи ръце на талията ми.
-Тоест.. майка ми.. трябва да се преместим в друг град и...Това ще се случи утре.. -каза Алекс.Аз все още не можех да асимилирам това,което ми казваше.
-Чакай,какво!? Ти сериозно ли? -попитах го,като не помръднах..Гледах някъде през него.В този момент чувствата се блъскаха в мен.Болка...тъга...печал..Всичко това не можеше да намери мястото си..
-Да,аз съжалявам..Исках да ти кажа това по-рано,но не знаех как. -той зарови глава в косите ми.
-Моля те,кажи ми,че това е само някаква глупава шега за да ме накараш да се изплаша... -прошепнах,но той не каза нищо.Знаех,това не беше шега.Беше голата и дразнещо болезнена истина..Той щеше да си тръгне утре,а аз нищо не можех да направя.
Това перце,което той ми даде...Явно е било за спомен,от него за мен. Усетих една гореща течност да се стича от окото към бузата ми.Дяволе! Това беше сълза.Не бях правила това от седем години...
Алек ме погледна след което каза.
-Хей,хей..Ще се видим пак.Аз ще дойда. -той погали бузата ми триейки сълзата. Погледнах го тъжно.
-Обещаваш ли? -попитах.
-Разбира се! -каза Алекс. -Моля те,не бъди тъжна. Оставаш най-добрата ми приятелка завинаги! Ако не беше така,никога нямаше да ти дам прецето си. И колкото и далече да сме..Това са просто цифри,разбираш ли? Просто едни цифри,които не могат да ми попречат. -каза Алекс гледайки ме в очите. -Имам чувството,че те познавам от години! Сякаш винаги съм те познавал. -каза той. Аз кимнах.
-Да,знам,каза ми го. Но.... -започнах,когато ме прекъсна.
-Моля те,без "Но".Нищо не може да ми попречи да бъда твой приятел.Знай го.Аз ще съм там когато се нуждаеш от мен. -каза той.Аз кимнах.Той все още ме държеше в обятята си.Ръцете му стояха на талията ми,а очите му ме гледаха умоляващо.
-Знам.. -каза той занижавайки глас.Наведе се малко напред,след което целуна челото ми. Не знаех,как да реагирам.
Болка..Тъга..Гняв..Печал..Ярост.. Всичкото това се объркваше в мен...Отдръпнах се от хватката му и тръгнах..Не знаех на къде отивам,просто не бях добре,а Алекс не биваше да ме вижда така.
-Моля те Рони! Не пропилявай последните ни часове! -провикна се той.
"Последните ни часове...Последните ни часове.." Това отнекна в главата ми.Звучеше толкова тъжно.
,,Не се притеснявай! Всичко ще се оправи." повтаряше едно гласче вътре в мен,а друго  казваше ,,Не,нищо вече няма да е същото!"...Просто..Мразех се! Мразех се за дето му позволих,да стигне до мен,а не само до каменната ми маска..Но вече нищо не можех да направя и колкото и да не ми се искаше.. гласчето беше право..Вече нищо нямаше да е същото.
Имах само едно нещо в момента и то беше да се стегна и да се върна в Рок Клуба,сякаш нищо не се беше случило.