Мислих с една приятелка да избягам от музиката,но се отказах. |-( Карах 7 часа...Пфф... |-(

Благодаря за забележката,ще го имам впредвид!

Трета част.
На фонтана кацна гълъб.Това изведнъж ме върна в реалността.Бях седнала на онази хубава пейка,която си избрах по-рано,държах четката и рисувах върху скицника.Исках да изобразя фонтата,намиращ се недалеч от мен,посредата на училищния двор.Около мен нямаше никого.Може би,защото се намирах в най-необитаваната част от училище,но зам тя беше най-красива.Тази тишина ме бе отнесла в света на магията,вълшебството и нереалното.Птицата,настанила се вече удобно на рамката на фонтана,пиеше спокойно от водата.Загледах се в сивото й тяло.Беше толкова нежно,финно и крехко.Дори не усетих как една лека усмивка се бе появила на лицето ми,когато някой ме сръчка.
–Ауу...–изписках стреснато.Но когато се обърнах видях Дан.Чаровна усмивка озаряваше лицето му,очите му грееха,беше ясно,че се наслаждаваше на уплахата ми.–Ха-ха,много смешно!Знаеш ли как се уплаших?!–направих уж разочарована физиономия.
–Не беше нарочно,чакай малко-напротив – засмя се силно той.–Много лесно се плашиш.
–Е,съжалявам,ако това е проблем за теб,но аз наистина се стреснах – усмихнах се предизвикателно.Той,както беше изправен и зад пейката,на която седях,я прескочи и седна до мен.
–Какво правиш сама тук?–погледна ме въпросително.
–Честно ли?Това е любимото ми място.Най-усамотеното и най-спокойното...–не исках да продължавам.Забелязах как наблюдаваше с интерес скицника ми.
–Красива е – кимна към рисунката.–Откога рисуваш?
–От както се помня,честно казано.Ами ти?Защо се записа в курсовете по изобразително?–зададох този въпрос,сякаш исках да поддържам резговора,но наистина бях супер любопитна,защо му е на момче като него уроци по рисуване.Дали не беше свързано с мен.Но тази мисъл веднага отлетя от ума ми,щом той каза:
–За разнообразие.Не приличам ли на човек,който опитва нови неща?–нацупи се адски сладко той.
–А трябва ли?Такъв ли искаш да бъдеш?–погледнах го неразбиращо.
–Може би.Никога ли не опитваш нови неща...различни?–попита ме учудено.Замислих се.Често пощурявах с Нора и Ади,но...не опитвах нови неща!А май...трябваше!
–Може би – усмихнах се след секунди мълчание.
–Тогава ще трябва да променим това!–повдигна леко едната си вежда и това ме накара да настръхна.Чаровният му поглед ме завладяваше с всяка изминала секунда.
–Какво искаш да кажеш?
–Ще видиш...
В този момент звънецът иззвъня и голямото междучасие приключи.Дан стана,усмихна се и се отдалечи.

Втора част.
Оставаше час до училище.Ади и Нора си тръгнаха,за да се приготвят.Бяхме големи маниачки на тема "дрехи".Трябваше ни най-малко час,за да сме готови.
Качих се в стаята и дълго комбинирах от обувки,поли,рокли,обеци и тем подобни.Накрая съчетах една прилепнала в талията оранжева рокля на бели цветя,платформи в цвят сено и бяла чанта на едно рамо.Наблъсках в нея осномните учебници и скицника.Прибрах четката,боите и престилката и седнах на тоалетката.Следваше гримът.Голям слой спирала,черен молив и безцветен гланц.Оставих нарочно тъмнокестенявата си коса пусната.Наистина се харесвах без шноли,фиби и ластици по косата.Но работата ми го задължаваше.Курсове по изобразитено.Бяха ми дали цяла зала със стативи,най-различни материали и различни по големина листове.Обожавах да рисувам и изглежда имах и талант.Директорката ме помоли да поема изобразителното след училище.Имаше хиляди деца,които идваха различни дни при мен.Стаята се препълваше с ученици,дошли след уроците за малко време насаме с четката и цветните бои.А аз бях тази,която им показваше,демонстрираше и учеше на правилно използване на цветове,детайли,пейзажи...И това ме радваше!Отпускаше ме.След училище единственото,което исках да направя,бе да седна на стола зад статива и да се пренеса в картината.
–Чичо,тръгвам!–провикнах се от входната врата към кухнята,където се намираше той,пиещ кафе и четящ вестник–както винаги.
–Мхм,обади се като свършиш!–едвам дочух гласа му.
–Дадено.

–Ооу,харесва ми!–направих една одобрителна физиономия на Нора.Беше с невероятна прическа,вдигната на плитка и вързана на кок едновременно.Леки руси кичури падаха от вързаната прическа,но те контрастираха перфектно с изгладената й светло сива рокля.А Ади?Ади беше зашеметяваща!Косата й беше пусната,а дрехите й бяха...Нереални!Това е точната дума.Кафяво и жълто,това беше избрала за днес.Къса пола и потник без презрамки с една голяма жълта панделка в единия край.
–И ти не си за изхвърляне!–усмихна се Нора.
Засмяхме се.Подобни шеги и "подигравки" ни сближаваха все повече.Но наистина се обичахме и това не можеше да се отрече.
–Дан пристгна!–нададе тих писък Ади.
–Винаги идва по това време,защо се изненадваш?–засмях се аз.
–Хайде,върви!–подкани ме Нора.
–Ъъ...край на това!Блъскането,случайното засичане и всичко останало приключи!–решително казах аз.
–Какво?!И как смяташ,че ще те забележи така?
–Мисля,че вече го е направил.Записал се е в курсовете по рисуване – поскочих от радост аз.
–Стига бе!–изуми се Ади.
–Мхм,ще видим след това!–усмихнах се и се отдалечих.
Харесах си една малка пейка в дъното и се забързах към нея.В този момент обаче някой силно ме избъска на земята.
–Наред ли си?!–изкрещях гневно на "нападателя си" без дори да го погледна.
–Охх,съжалявам,не те видях!–чух онзи невероятен глас на...Дан. – Май аз започнах а се блъскам в теб.
Усмихнах се неловко.Исках да си върна думите на мига...
–Нищо...тоест нищо сериозно – усетих гласа си писклив.
–Надявам се.Не искам още първия ден да остана без учителка по рисуване – смигна ми той и си тръгна.

Хареса ми,браво!

Нем.
Силвия?

Мхм,съгласна съм и също така покажи,че имаш интерес!Само ще спечелиш!

Най-безумната тема!

Статия от вестник.
Бяло.

ХВАЩАМ.
Хвърлям боклук!

10:16-Спомням си отлично!

Изумителни!

Ох,лесна е и бих ти я обяснила,но супер много ме мързи да пиша,така че ще ти кажа накратко:използвай формулата S=V.t,така намираш неизвестното,но първо приведи часовете в обикновени дроби!Дано съм помогнала поне малко!