Не. Англия?

Да.
Сметка?

Анхела.
Мирела/Маринела?

Симеон.
Боян/Борислав?

Честно, не мога да му измисля заглавие.
Дано ви хареса.

---------------------

Сиво. Всичко беше сиво. Облаци? Не мисля. Но беше сиво. Просто сиво.
Усетих леко разтръсване. Дали беше от сънят, незнам.
- С...т...а...в...а...й! - каза познат глас. - Хайде, ставай!
Разтърсване, опитваше се да ме събуди.
Какво искаш?
- Пет минути. - успях да измърморя.
- Бла. Ще закъснееш ясно е.
- Знам.

Надигнах се.  Махнах щорите... Светлина. Сякаш някой ми натискаше очните ябълки навътре. Паднах на земята, извиках. Замирисах на изгоряло месо...

-Преди 3 седмици-

- На тебе пък все ти е скучно. - каза ми Алекс.
- Ами да, животът е достатъчно тъп. - отвърнах му.
- Стига се коси... Не си виновен ти.
- Не се кося за това, че разлях шейка върху Джесика. Просто ми е сухо. Тъпо. А и тя си го заслужаваше. По скоро трябваше да и го разлея върху блузата.

  Алекс Моргенсън, най-добрият ми приятел. Човекът на който можех да кажа всичко.
Дори за тъпото ми семейно положение.
Татко ни заряза, когато бях на пет. Хърбърт Джеймисън Велики напусна Бруклин и замина
в Сиатъл, Портланд или някакъв друг тъп град - оттогава не сме му виждали очите.
Не че на мен ми пука. То оставаше да ми пука - той не намира и минута време в годината поне да прати картичка
за рожденния ми ден.
Та след като Хърбърт ни заряза, Франсес Фурията (майка ми), съвсем превъртя. Постоянно си сменя работата (вечно я уволняват),записва се в разни вечерни курсове (които никога не изкарва докрай), ходи по срещи (с типове, които не може да понася)
и изобщо се държи като ненормална.
Но не като онези ненормалници, дето казват, че им изпращали тайни послания по Марс.
Само прави разни налудничеви неща, като да се заклучи в банята, уж да не ме буди, но реве толкова високо, че все пак ме буди...
Идвала е и в училище. Вика ме от часа и ме замъква вкъши.
Не че не й влизам в положението. Така де, не е шега работа мъжът ти да те зареже с едно палаво дете.
Палаво? По скоро ужасно. Както тя ме наричаше - ужасния ми син. Страшно ми харесваше.
Аз, Джейс Фрей, бях най - ужасния син, пълен сухар и се гордеех с това. Но повече се гордеех с това, че Алекс ме търпеше. Защото всички други бяха долни двуличници.
- Хайде, дай ще правим друго. Знам, че не ти се прибира. - предложи той, за да излезем от тъпия стар разговор.
- Прав си. - казах веднага.
- Къде ти се ходи?
- Иска ми се една пейка, да си седна и една Джесика пред мен, да я целя с шейк.
Алекс се засмя.
- По скоро фурия си ти, не майка ти.
- Знам.
- Ох, добре по твоята да е. Изчакай малко.
Алекс влезе в входа си, пред който бяхме седнали, и излезе с 4 малки книжки. Леко дебели. Манга.
- Четеш ми мислите, човече! - казах и леко се усмихнах, което се случваше рядко.
- Знам. На, чети. - отговори ми и ми подаде първи том на K-ON! - Давам ти честта да го прочетеш първи!
- Аууу, мерси!
Седяхме и четяхмечетяхмечетяхмечетяхмечетяхме.
- Край, не свърши ли вече? - каза изнервено Алекс, понеже вече един час четях, при положение, че омчето беше 100 странички.
- Не, само го препрочитам за 10ти път.
- Ох, боже. Айде да ядем някъде, умирам от глад.
- Е, браво! Но добре. Ядат ми се картофки с кола.
Отидохме до заведението за бургери. Някакви имитация на МакДоналдс, SBurger ли, какво и да е там.
Чакахме доста време, понеже беше ново, а тука бургери не са виждали.
- Ох, забога.
Седнахме и започнах да пияпияпипяя кола. Бавно. Картофите за десерт.
Ето ги и тях. Кифлите с набитите футболистчета. Не ми се занимаваше.
- Хайде да тръгваме...
- Хайде!
Тъкмо ставаме и някой ме докосна по рамото.
- Де така, вампиреее? - каза някой с дрезгав, познат глас.

-----------

Вече аз съм го мислил! Надявам се да ви хареса, по-нататък ще стане по интересно. Ако се хареса ще пусна и друга част
Извинявам се за правописни и пунктационни грешки.

Харесва ми.

Сhlое Моretz 

Прекалено безмислен ник - бан!
(Да не се обидиш, шегувам се.. ;д)