Pages: 1
#1 2011-04-26 16:17:18
Re: -Без заглавие-
Честно, не мога да му измисля заглавие.
Дано ви хареса.
---------------------
Сиво. Всичко беше сиво. Облаци? Не мисля. Но беше сиво. Просто сиво.
Усетих леко разтръсване. Дали беше от сънят, незнам.
- С...т...а...в...а...й! - каза познат глас. - Хайде, ставай!
Разтърсване, опитваше се да ме събуди.
Какво искаш?
- Пет минути. - успях да измърморя.
- Бла. Ще закъснееш ясно е.
- Знам.
Надигнах се. Махнах щорите... Светлина. Сякаш някой ми натискаше очните ябълки навътре. Паднах на земята, извиках. Замирисах на изгоряло месо...
-Преди 3 седмици-
- На тебе пък все ти е скучно. - каза ми Алекс.
- Ами да, животът е достатъчно тъп. - отвърнах му.
- Стига се коси... Не си виновен ти.
- Не се кося за това, че разлях шейка върху Джесика. Просто ми е сухо. Тъпо. А и тя си го заслужаваше. По скоро трябваше да и го разлея върху блузата.
Алекс Моргенсън, най-добрият ми приятел. Човекът на който можех да кажа всичко.
Дори за тъпото ми семейно положение.
Татко ни заряза, когато бях на пет. Хърбърт Джеймисън Велики напусна Бруклин и замина
в Сиатъл, Портланд или някакъв друг тъп град - оттогава не сме му виждали очите.
Не че на мен ми пука. То оставаше да ми пука - той не намира и минута време в годината поне да прати картичка
за рожденния ми ден.
Та след като Хърбърт ни заряза, Франсес Фурията (майка ми), съвсем превъртя. Постоянно си сменя работата (вечно я уволняват),записва се в разни вечерни курсове (които никога не изкарва докрай), ходи по срещи (с типове, които не може да понася)
и изобщо се държи като ненормална.
Но не като онези ненормалници, дето казват, че им изпращали тайни послания по Марс.
Само прави разни налудничеви неща, като да се заклучи в банята, уж да не ме буди, но реве толкова високо, че все пак ме буди...
Идвала е и в училище. Вика ме от часа и ме замъква вкъши.
Не че не й влизам в положението. Така де, не е шега работа мъжът ти да те зареже с едно палаво дете.
Палаво? По скоро ужасно. Както тя ме наричаше - ужасния ми син. Страшно ми харесваше.
Аз, Джейс Фрей, бях най - ужасния син, пълен сухар и се гордеех с това. Но повече се гордеех с това, че Алекс ме търпеше. Защото всички други бяха долни двуличници.
- Хайде, дай ще правим друго. Знам, че не ти се прибира. - предложи той, за да излезем от тъпия стар разговор.
- Прав си. - казах веднага.
- Къде ти се ходи?
- Иска ми се една пейка, да си седна и една Джесика пред мен, да я целя с шейк.
Алекс се засмя.
- По скоро фурия си ти, не майка ти.
- Знам.
- Ох, добре по твоята да е. Изчакай малко.
Алекс влезе в входа си, пред който бяхме седнали, и излезе с 4 малки книжки. Леко дебели. Манга.
- Четеш ми мислите, човече! - казах и леко се усмихнах, което се случваше рядко.
- Знам. На, чети. - отговори ми и ми подаде първи том на K-ON! - Давам ти честта да го прочетеш първи!
- Аууу, мерси!
Седяхме и четяхмечетяхмечетяхмечетяхмечетяхме.
- Край, не свърши ли вече? - каза изнервено Алекс, понеже вече един час четях, при положение, че омчето беше 100 странички.
- Не, само го препрочитам за 10ти път.
- Ох, боже. Айде да ядем някъде, умирам от глад.
- Е, браво! Но добре. Ядат ми се картофки с кола.
Отидохме до заведението за бургери. Някакви имитация на МакДоналдс, SBurger ли, какво и да е там.
Чакахме доста време, понеже беше ново, а тука бургери не са виждали.
- Ох, забога.
Седнахме и започнах да пияпияпипяя кола. Бавно. Картофите за десерт.
Ето ги и тях. Кифлите с набитите футболистчета. Не ми се занимаваше.
- Хайде да тръгваме...
- Хайде!
Тъкмо ставаме и някой ме докосна по рамото.
- Де така, вампиреее? - каза някой с дрезгав, познат глас.
-----------
Вече аз съм го мислил! 
Надявам се да ви хареса, по-нататък ще стане по интересно. Ако се хареса ще пусна и друга част 
Извинявам се за правописни и пунктационни грешки.
[list=*]
[*]Only a few find the way;
some don't recognize it when they do;
some don't ever want to.[/*]
[/list]
Offline
#2 2011-04-26 16:20:28
- vaflichka
- Member
- From: .. ^^ Тhe land of lies..^^
- Registered: 2010-02-08
- Posts: 7,852
Re: -Без заглавие-
Ами за сега ми харесва, продължи го. (emo)
her heart was a secret garden and the walls were very high
[img]http://25.media.tumblr.com/tumblr_m29gqa7NIv1qlbdivo1_500.gif[/img]
Offline
#3 2011-04-26 16:38:51
- ralitu22
- Без право на собствен ранг
- Registered: 2010-04-17
- Posts: 294
Re: -Без заглавие-
хубаво е..дано има продължение =]
Живей за мига 
Offline
#4 2011-04-26 16:43:51
- xxxmileywexxx
- Member
- From: Монте Карло - Монако
- Registered: 2010-11-21
- Posts: 2,497
Offline
#5 2011-04-26 16:44:20
- pink_sunshine
- Member
- From: Underworld*
- Registered: 2010-10-07
- Posts: 637
Re: -Без заглавие-
Много,много ми харесва!
Продължение..? 
There's a fine line between love and hate.
I don't mind,just let me say that I like that,I like that.
Offline
#6 2011-04-26 16:53:58
- TwilightGirl90
- Member
- Registered: 2010-06-16
- Posts: 18,530
Re: -Без заглавие-
Много ми хареса.
[list]Истинската сила е да се усмихнеш,
когато очите ти са пълни със сълзи. [/list:u]
Offline
#7 2011-04-26 17:16:46
- xnekfonikfox
- Member
- Registered: 2010-06-28
- Posts: 21,552
- Website
Re: -Без заглавие-
Интересно е 
"Great loves? Maybe one, if you're lucky."
Offline
#8 2011-04-26 17:27:07
- xx_Mimi_xx
- Member
- From: Mystic Falls
- Registered: 2010-11-21
- Posts: 10,445
Re: -Без заглавие-
Бива.
[img]http://fc01.deviantart.net/fs70/f/2013/124/2/b/birds_png_by_nonueditions-d642eig.png[/img]
Offline
#9 2011-04-26 17:55:57
- mishitu_
- Member
- From: Hawaii
- Registered: 2009-11-15
- Posts: 6,106
Re: -Без заглавие-
Става.
[img]http://prikachi.com/images/371/5114371H.gif[/img]
[img]http://prikachi.com/images/381/5114381B.png[/img]
Offline
#10 2011-04-26 18:48:04
- Extazy Baby
- Member
- Registered: 2011-02-23
- Posts: 11,968
- Website
Re: -Без заглавие-
Хареса ми.
"Understand me. I’m not like an ordinary world. I have my madness, I live in another dimension and I do not have time for things that have no soul."
-Charles Bukowski
Offline
#11 2011-05-01 17:56:07
Re: -Без заглавие-
Следваща част. Приятно четене.
-------------------------------------
Вампире?
А, да. Джейк.
Мъжката кифла.
Великия.
Обичан от всички.
Хм.
- Къде ли? В една сграда която се нарича училище и там можеш да се научиш на нещо. Пробвай!
Джейк беше от известните момчета, мускулест, всяка патка, като Джесика, му се лепеше, но акъла му беше мравка.
Обичаше да се заяжда и да се шегува по моя сметка. Но никога не разбираше, когато го затапех и всички се смееха.
Само това. Да видят сеир, не че тъпанарите ги интересува друго. Но поне досега не са ме пращали при директора, де.
Не бях в настроение да се занимавам.
- Ами... Аз сам пробвъл, ама ни мъ кефи. Ако искаш един бърз ритник до там, а Джейсчо? - заплаши ме Джейк.
- Ми, ни искЪм ритник, придпучитам автобусса! - изимитирах го аз.
Всички се засмяха и той ме пусна.
С Алекс се отдалечихме.
- Много ти здраве! - извика му Алекс.
След това отидохме до спирката, незнайно защо. Бяхме свършили училище. Но отидохме. Може би за да гледаме как минават автомобилите. И толкова?
- Добре, че не те бият.
- Като ме бият, ще използвам прякора си. Вампир. Ха!
- Откъде ли ти го е измислил?
- Мили Алекс, ти ме познаваш едва от 4ти клас, а аз със този съм бил от първи до трети. Тогава съсках срещу него, и понеже млечните ми зъби бяха остри, ме смяташе за вампир. Това е.
- О, боже. Незнаех. Остри млечни зъби... - каза и се засмя. Ударих го с мангата която още беше в ръката ми. После го уцелих с картофче. Последното дето ми беше останало.
- Не е честно. - каза сърдито той.
- Млечни зъби, а? - попитах го, докато се сетих как да се заяда. Измъкнах малката ми раница, и извадих плодовото мляко за пиене.
- Ето ми ти нещо млечно - казах и го полях с малко от млякото.
Скочих и Алекс ме подгони докато се хилехме.
Изведнъж на една пресечка спрях.
- Чакай, стоп игра. Айде на плажа? Сигурно са там да пият. Ще ги целим... с нещо. Хайдееее! - казах едва-едва докато се кикотех.
- Добре, ела да купим вода и торбички за закуска. Колко пари имаш?
- Ще стигнат.
Купихме един пакет от 100 торбички и бутилка минерална вода. За нас, де. Там където се криехме до плажа имаше чешма, която използвахме за такива случаи.
Бягахме преди да стане много късно, докато не се ударих в мъж на средна възраст който държеше под ръка съпругата си.
Паднах на земята. Мъжа опита да ми помогне, станах сам, и когато го видях ахнах.
Пред мен стоеше Хърбърт с новото си гадже или съпруга.
[list=*]
[*]Only a few find the way;
some don't recognize it when they do;
some don't ever want to.[/*]
[/list]
Offline
Pages: 1