Благодаря,извинявам се за грешките.

След биенето на звънеца,всички ученици се разотиваха.Аз,както винаги,излязох последна и срещнах смразяващия поглед на Нора,застанала недалеч от мен.До нея беше Ади и говореше по телефона.За пореден път ги карах да чакат.Такава си бях и много ми се нервираха.Приближих се,очакваща Нора да ме укори за това мое поведение,затова се усмихнах и сложих пръст на устата си,показваща да запазим тишина-Ади все още разговаряше.Нора направи раздразнителна гримаса и се тръшна.
След около минута,две Ади затвори телефона и се усмихна.Нора и аз бяхме свлечени на земята,отчаяни и уморени.
–Сериозно ли?!Сигурна ли си,че се наговори?!–Нора беше много нервирана,съмнявах се,че е било само задари провлачения разговор на Ади.Видях как тя понечи да й отговори,но аз веднага поклатих глава-бързо и светкавично.По-добре беше да мълчи.
–Съжалявам,просто не мога да се спра.Той е невероятен,изумителен,неповторим...
–Имаш късмет,че не сте в един клас – погледна ме с престорена завист Нора.С Ади бяха заесдно от пети клас.Приятелки,дошли още от началното училище.Аз се сприятелих и то много с тях,чак след като се преместих тук.–Аз няма да получа подобна благословия!
–За Ерик ли става въпрос?–попитах тихо Нора,докато Ади си проверяваше смс-ите.Много я обичах,но ставаше ли въпрос за момчета,вдигах ръце от нея.Най-прекрасният човек,най-романтичният,но сменяше гаджетата като носни кърпички.
–Мхм,учудена съм,че още са заедно.За Бога,мина цяла седмица,явно момчето си заслужава – засмяхме се тихо ние.
–Та така,готова съм!–обърна се весела Ади.–Къде ще ходим?
–Първо ще ви разкажа за срещите ми днес с Дан,които се оказаха твърде много.Знаете,че не вярвам в случайности.
–Виждаш ли?!Получава се.А какво каза той...защо се е записал за курсовете?–погледна ме въпросително Ади.
–Търсел разнообразие!Вярвате ли?!–усмихнах се.
–Определено търси нещо и мисля,че се досещам какво!За разнообразие или не,харесва те– погледна ме убедително тя.
Искаше ми се да е така.Много.Но исках да го опозная,колкото и налудничаво да звучи.Той беше...Може би ще прозвуча като Ади,но беше прекрасен.И не само външно.Беше свестен,мил и забавен.Повечето неща,които казваше съдържаха скрит намек и това,изненадващо много,ми допадаше.Тези курсове по изобразително щяха да са ми от голяма полза за тази цел.Не можех да се видя отстрани,не знаех как ме възприема.Вярно,не бях най-красивата,но не това ме притесняваше.Задълбах се много навътре в мисли,когато усетих,че погледите на Нора и Ади бяха стоварени върху мен.Ох,явно ме бяха питали нещо.Мразех такива ситуации.Усмихнах се и реших да нацеля отговора.
–Ммм...Добре!–сгреших.Видях как се засмяха,но Нора,макар и с весела физиономия,беше ядосана.Трябваше да разбера защо,но видях колко е часа.Беше време за Изобразително.Ура!