Благодаря ви !

Ето 3-та част ^^

--
-Радостке!-беше към 10:30 сутринта.Бях пуснала,както обикновено,музика за настроение.Лакирвах си ноктите в бяло и черно,а върху бялото рисувах леопардовите шарки.Бях прекъсната от Веска,която задъхано влезе в стаята ми.
-Да?Какво стана,че си толкова развълнувана?-гледах я наистина объркано.
-Златан ми звънна и каза,че нямало тази вечер никой в тях и ме извика да спя при него!Проблемът е,че майка и татко са си в къщи и ако кажа,че ще спя в Златан ще получат удар.Затова може ли..-Веска спря за да намери точните любезни думички.
-Да кажеш,че ще спиш в нас,а ако звънне да й кажа,че си в банята и по-късно да ти звънне,а когато го направи,през това време ще те набера в скайп и ще говорите?
-Да,да и да!Мерсииии.-след това ме прегърна силно.
-Нямаш проблеми.Ама ще ме изчакаш ли да се лакирам и да излезем?
-Сега ли?Няма ли да е горещо?
-Не,ние ще отидем на Миража и ще седнем вътре-сигурно са включили климатиците.
-Ами добре,ама побързай.Аз ще седна на лапа за малко.-удобно се настани на леглото ми,прегърна една възглавница и започна да се рови из фейсбук и капризен.Оставаше ми само един пръст и то на крака,тъй като с ръцете бях приключила.След като бях готова си нахлузих едни сиви къси панталонки с широк,бял потник,чието деколте беше малко над пъпа.Вдигнах косата си на висока конска опашка и сложих тънко бяло шалче.Вече бях готова и изглеждах почти като Веселка,само,че нейния потник беше на L.A и косата й бе пусната,върху която се намираха слънчевите й очила,които аз направо обожавах.След като успях,незнайно как,да отлетя Етето от лап-топа излязохме.Разходихме се по булеварда,ближещи сладолед.Минахме и през няколко магазина,а след това тръгнахме към любимото ни кафе Мираж.По пътя се осъзнах-трябваше да облечем бански,защото в кафето имаше басейн.Всъщност имаше ресторант и кафе,а между тях басейн с два магазина,тоалетни,шезлонги,бани,тоалетни и още подобни измищльотини.Бяхме намислили да седнем вътре,но решихме,че гледката отвън,на голи момчета,ще ни хареса повече.Тя си поръча чокофредо,а аз обикновена студена вода,защото наистина беше горещо.
Докато си разговаряхме,някой ни напръска с вода.Когато се обърнах да се скарам видях,че това е Виктор:
-Леле,каква гледка..-закачих се.-Искаш да получа някаква мания по теб ли?-и да искаше и да не искаше,вече наистина се бях пристрастила към Виктор-беше гол до кръста,водата му се стичаше по мускулестото със загар тяло,косата му мокра и вдигната нагоре-наистина ме караше да полудея!
-Не се прави,че не си ме виждала.-двамата с Етка се засмяха и той закачливо й намигна.
-Ти всъщност с кой си тук?-попитах направо.
-Ами Сома,Стела,Руско,Златан и той трябва да е накъде тук,Пешо,Нико,Симона,Таня..-след като произнесе името "СИМОНА" лошо ми стана.Тази никога ли нямаше да се откаже?По принцип изобщо не съм ревнива,ама тя му сядаше в скута пред мен преди и му се натискаше пред всички без да й мигне окото!
-О,хубаво ли си прекарвате със Симончето?-засмях се и направих някаква физиономия.
-Пак ли започваш?
-Не съм спирала.-усмихнах му се,а след това го ощипах по мократа буза.-Хайде,Весе.Да тръгваме.-оставих четири железни лева и станах.С периферното си зрение видях как Виктор и се моли с ръце да направи нещо,а тя повдигна рамене,след което и тя стана.Явно искаше да изчака да се види със Златан,но довечера ще му се любува дълго време.
Когато си тръгнахме помолих Веска да отидем и ние на басейн.Тя,разбира се,се съгласи.
Тя си облече банския,който аз й подарих за рождения й ден-бяло-виолетов,точно като стаята й и любимите й цветове.Наистина й стоеше чудесно.Аз си сложих бански,който не се завързваше на врата и между гърдите имаше някакво желязно кръгче,а цвета беше бебешко розово.Както и да е..взехме си чантите и отидохме на басейна-само двете.
Когато отидохме Виктор носеше във водата Симона.Златан си лежеше и четеше нещо,а когато ни видя,сложи слънчевите си очила на главата и се приближи към нас.
-Здравейте,бе.-каза набързо и веднага награби Весела-ох в този момента така й завиждах.Тъй като преди това се съблякохме в кабинките,нямаше причина да не ги бутна и те да паднат в басейна докато си изсмукват лицата.
-Ъм,Есе,извинявай,че ви прекъсвам ама може ли чантата?-тя веднага ми я хвърли без да отдели устни от неговите,а аз само това и чаках.Бутнах й без да се замислям,а Етка така се изпищя,че Златан се опита да си запуши ушите,но беше прекалено късно-бяха във водата.Аз избухнах в смях,както казва една моя приятелка,смяла съм се като Майли Сайръс.Тогава с периферното си зрение видях как Виктор и Симона ме гледат.Напук на тях продължих докато Таня не се пита да ме бутна,но когато видя,че съм с чанти спря.
-Ради,ето тук има свободно място или ти искаш да си при Виктор?-той продъжлаваше да ни гледа затова казах с малко по-висок глас.
-Не,ще се разполагам свободно на шезлонга до теб и Сома.-обърнах се за да поздравя останалите,включително и Симоната.Свалих очилата от главата си,оставих чантите и легнах-не обичах много водата.Тялото ми се затопли още повече-отпуснах се,въпреки,че покрай мен се чуваха писъците на Симона,пеенето на Таня,рапирането на Петър и мляскането на Веска и Златан.Изведнъж някакво мокро,мускулесто тяло легна върху мен и се отпусна-ама разбира се!-Бутнах за да го погледна в лицето,въпреки,че не го виждах много добре от слънцето.
-Какво правиш?-казах студено.Той ме изгледа на криво.
-За какво се цупиш пак?
-Много отегчено говориш.О,да,ако беше Симона тук щеше да си засмян,като преди малко,до уши.Ах,колко отблъскваща съм!-направих гримаса,а като го погледнах наистина беше раздразнен.
-Ще престанеш ли най-после?-усмивката бързо слезе от лицето ми,защото стана от мен.Нацупих се и скръстих ръце пред гърдите.Беше прав,че той не правеше нищо,но Симона..и отново си го изкарах на него.Уф,писна ми!Защо веднъж и той не сгреши и не бъде прав?Толкова ли е перфектен?Но не..този път нямаше да се извинявам..и нямаше да се цупя.Напук щях да се забавлявам с другите.Така и направих,докато..
-Радостке,това не е ли Вангел?-пошушна ми Етка.
-Да..-кратко и ясно отговорих.
-Какво ще правиш?
-Ще го игнорирам..-така и щях дан аправя..Всеки си има минало,нали?Само,че моето е доста объркано и гадно.Това беше Вангел-момчето,което наистина харесвах,преди да се появи Виктор.Ходих с един негов приятел за да бъда по-близо до него и така си и беше.С Вангел винаги намирахме общи теми,но всичко свърши.Заради приятелят му с който ходих-скъсах с него и така бавно се отдалечих и от Вангел.Никой нищо не можеше да им каже в училище,дори и учителите,защото са каракачани.И какво от това?Има и свясни сред тях..Като почнем от Коста,през Митко до Вангел..наистина се движеха в групичка,но станеш ли част от нея те ще те защитят със зъби и нокти.От време на време излизах с Вангел,но след като се появи Виктор всичко се промени.Те се страхуваха от него и от няколко негови приятеля.Тогава той завладя цялото училище и момичетата луднаха по него,но не и аз,защото беше заплаха за Вангел,въпреки,че не разбирах,че от момента в който видях Вики,плени сърцето ми.Така се и започна-аз бях единствената,която не го понасяше,но нещата се обърнаха,ала както и да е..Сега Вангел беше тук,заедно с бившия ми и Ивайло..Гледах внимателно къде се настаняват за да избягвам това място.Забелязах острия поглед на Виктор когато ги погледнеше-мразеше ги и ги ненавиждаше."Защо се мислят за нещо повече?Родителите им нечестно си изкарват парите.А и са в България!Не могат да са нещо повече от българина.В Гърция нищо не са,защото всъщност са гръцки цигани!" никога няма да забравя тези думи.Сега като се замисля наистина съм късметлийка,че съм с Виктор-богат,властен,добър,красив,с невероятен характер..БЪЛГАРИН най-вече..Както и да е..
Правех състезание с Нико и Стела и не знаех защо,но винаги бях последна..когато излязохме от водата,се блъснах в някой.
-Опа.-казах и се обърнах.Точно във Вангел ли трябваше,бее?Колко злощастна съм!Той само ме изгледа и не каза нищо.Да,наистина е много надменен.Дали и Виктор е такъв с другите,извън компанията?Не се бях замислила..
Оставих тези въпроси далеч от съзнанието ми.Започнах да играя карти с другите на масичката,когато Виктор,Симона и Таня дойдоха при нас.Те също се включиха,а аз се..ъъ изключих.Легнах на шезлонга и си говорих с Етка с погледи.
-Искаш ли да играеш с нас?-боже,това беше гласът на Вангел."Какво да правя?Какво да правя?"Питах Веска с погледа,а тя ми отговори "Отивай де,спокойно.Ти го остави,не той теб."
-Не.Ако не си забелязал и ние имаме топка,така,че ако исках щяхме отдавна да играем.-усмихнах се фалшиво и се надявах той да го бе видял.
-Както искаш.-отговори отекчено той.Но всъщност не беше така.Все още ме харесваше-иначе нямаше да ме пита дали искам да играя с тях..
След време отново влязохме и този път играхме волейбол.Опитвах се да плучам и да я хвана,но от малките вълни отиваше все по-далеч и все по-надълбоко,а там бяха Виктор,Таня,Симона,разбира се, и Пешо.О,не бяха сами-Вангел,Нако и Коста също бяха там,малко по-отдалечени от тях.Натам отиваше и топката.МАМКА МУ,БЕ!Защо все на мен?Какво да се прави..отидох при тях усмихнах им се и взех топката.С периферното си зрение видях,че Виктор ни гледа..много остро.Отново се опитах да стоя на повърхността,но нечия ръка ме хвана,под водата,за моята.Беше Вангел.
-Ти все още ме харесваш,нали?-очите ми се разшириха.Не беше вярно!
-Глупости!Не ставай смешен.
-Ти винаги се стремиш към върховете,нали?Първо с Нако,после с мен,сега и с Виктор..когато дойде друга "звезда" и с нея ли ще бъдеш?Жалко само,че прелестния ти приятел те изчука първи.-това беше!Край!Опитах се да го ударя,но той хвана китката ми.След това с едната ръка обхвана двете ми китки,а другата постави на задните ми части.Стисна ме и ме заболя-не знаех кое повече:китките,задника или сърцето от острите му думи?Висчко това стана под водата,но личеше какво прави Вангел.Стисках очи и потече сълза-личеше си,защото н си бях мокрила лицето и косата,а главата ми беше обърната към дясната страна-там където се намираха Виктор,Симона,Пешо и Таня.Най-после той ме пусна,а аз отворих очи.Виктор?Къде бяха висчки?Те стояха там!Огледах се..нямаше го,но хавлията на него и останалите бяха на шезлонга.Значи са отишли да придружат Таня до задните тоалетни за да седне на пейката и да пуши.Затова не е видял,какво стана.
-Стига си се оглеждала,принцът ти го няма.След думите си отиде да вземе топката.Моментално се набрах и успях да изляза от водата.Щом като видя това Вангел ме последва.Боже,защо другите са толкова слепи?Не виждат ли,какво става?Или са прекалено заети да играят карти?Вървях много бързо към задните тоалетни с надеждата да видя Виктор.Но уви,нямаше го!Ами сега?
-Защо бягаш?-зад гърба си чу гласът на каракачанинът,по който преди си падах.-Няма ли го драгоценния ти принц?-не знаех дали да плача или да се смея,защото не можеше да произнася хубаво буквата "р".След думите си с двете си ръце обхвана задника ми и ме притисна плътно до тялото си.Боже,та той е възбуден!
-НЕ!-този път изпищях.След секунди някой излезе от мъжката тоалетна.-Виктор!-проплаках.

" www . vbox7 . com/play:3e54244365 " (поставям го така,защото не се отваря)

Е?Какво мислите?Харесва ли ви или?
И между другото..вие сигурно ме знаете ( от Мис Капризен) ,но аз съм момичето от дясната страна на госпожата облечена с бежавия костюм,тоест момичето с бялата чанта.А последното момиче с черно-бялата рокля е Весето <3  (есеi)  

Аз съм с две ръце за ;дд Нека малко да се посмеем.

Ъ,значи въпросът е: кое е ПОСЛЕДНОТО нещо.......,а не е "За каква тема последно си чатихте"...Вие тука изпращате по 100 неща е..-.-
Он: [7:40:09 PM] —                  Гергана ° каза: e nali maika kaza che e rano

Лелее..^^
Радвам се,че се радвате,че я продължих. xD
Ето 2-ра част.

--
-Виктор!?-челюстта ми падна до земята,сърцето ми заби лудо,ръцете ми трепереха като листо,а очите ми се напълниха със сълзи.Не знаех дали отново го сънувах както обикновено.Жив ли бе?Или аз полудявах?Не,той е призрак..Той се усмихна и трапчинките му се изписаха из цялото лице.Стана и тръгна към мен все така усмихнат.-Т-т-т-т-т-т-т-ти..-заеквах..бях толкова изненадана!Той няма никаква кислородна маска на лицето си,нито пък беше облечен в онези грозни дрехи,с които болните са облечени.Напротив-той си бе със същите бели,скъсани дънки,сива блуза с качулка,онези стари,червени тиранти,които той много обичаше и някаква сива шапка,каквато той винаги е искал,като на Иън Сомърхолдър.Вървеше към мен,а всеки мой мускул потръпваше от вълнение,докато на лицето му ч1етях спокойствие.Но все още не разбирах..възможно ли е да се спаси от тази тежка болест?Или по-лошо..дошъл е да се сбогува с мен?Вече дори не можех да виждам от сълзите,които не се търкулваха по бузите ми.Изведнъж спря точно срещу мен,погледна надолу,тъй като беше по-висок,за да ме погледне право в очите.Изведнъж стана много сериозен.С периферното си зрение виждах Веска,която се намираше на другия край на стаята от страх,че той може да е призрак и всички други съученици,гледащи "драматичния" момент,както и господинът,хапващ си тоста.След секунди той рязко ме притисна до себе си и ме прегърна-очите ми се разшириха щом докоснах твърдите,като камък мускули,по цялото му тяло-не беше загубил форма.Мислите ми бяха прекъснати от звънеца.Всички станаха и започнаха да ни заобикалят,а господина по биология,влезе в другата стаичка където щеше да се срещне с г-жа Маринова,но това сега нямаше значение.
-Липсваше ми,Радост.-исках да му отвърна,но не можех.Просто още по-силно го притиснах до себе си и започнах зверски да плача.Чу се само как той се засмя съвсем невинно,а след секунди ме целуна по главата.-Знам какво си мислиш- "Не,Вики,ти не си истински,ти трябва да си мъртъв..".Е,не съм.Лекарите са объркали документите или и аз не знам какво.Всички близки си мислеха,че ще умра,ти също,но когато отидохме в Испания ми направиха нови изследвания и те показаха,че болестта е доброкачествена.Не ти звъннах,за да те изненадам.Исках да съм напълно здрав и тогава да се върна в България при теб и приятелите ми.Е,здрав съм и нямам никакви следи.Всичко мина..Сега можем отново да бъдем заедно.-слушах внимателно и не можех да повярвам на ушите си.Не знаех какво да кажа..След секунди го блъснах от себе,а той ме погледна объркано.
-Искал си да ме изненадаш?Да ме изненадаш?Ти имаш ли си представа през какво преминах?Защо не ми се обади?Или за теб всичко е шега?"А ще изненадам на Радостка като стоя на чина й,а тя ще се зарадва и после ще правим вечен секс"..След като си разбрал защо не ми каза?Защо?Съкрати ми живота с 20 години поне!И какво?Прибираш се вкъщи и си мислиш,че ей така ще сме заедно отново?Ей така всичко ще си замине!За бога,ти можеше да умреш,а заедно с теб и аз!-прекъсна ме звънецът за влизане.Всички се запътиха към физкултурния салон,освен мен и него.Той все още ме гледаше изненадан.След секунди осъзнах какво съм му наговорила-та аз просто си излях всичко пред него през тези дъъъълги месеци!Вместо да се зарадвам а.з.та той е имал добри намерения..и все още ме обича..о господи.-Виктор аз..-започнах,но спрях защото той ме избута и тръгна по коридора.Не се опитан да го спра,защото всичко в мен беше на топка-толкова бях объркана,а сега обърках и него..още повече.Гледах го как завива и влиза в съблекалнята-отново само гледах без да направя нищо,освен да плача.Да,браво..Радост,ревлавата-много ми подхожда на радостното име.Не,този път нямаше да го изпусна.Побягнах към коридора и след малко бях във физкултурния салон при г-жа Комбакова и всички останали.Учителката тъкмо заяви,че няма да покриваме никакви нормативи и можем да играем или правим какво си искаме,но само в училищния двор и в училище.Побързах да попитам г-жата за Виктор-как така в края на годината той идва без проблем,а тя ми отговори,че той никога не се е отписвал и когато се е почуствал добре се е върнал,научен без да изтърве някакъв материал.Да бе да,Виктор да учи..както и да е.Благодарих й,а след това отидох в женската съблекалня.Там беше Веска:
-Какво стана?Добре ли си?-беше и тя много развълнувана,но не заради мен,а защото днес си идваше приятелят й-Златан.Той учеше в друг град и си идваше събо и неделя,както и през ваканциите и оставаше лятната вакнация.Ходеха вече от месец и няколко дни.Много се радвах за тях.Работите с Вальо не потръгнаха,пък и родители му се разделиха и той трябва да остане при майка си в Истанбул.Но това сега нямаше значение-бързах да намеря Виктор.Попитах Бончо и Анатоли къде го видяха за последно и те ми отговориха,че си стои в салона,самичък.Щях да се пръсна от яд-как можах такива простотии да му наговоря?Когато най-после влязох в салона го видях-набираше се,а когато ме видя спря.Веднага започнах,защото можеше да излезе:
-Виктор аз..-отново млъкнах,а той само ме гледаше.-Отново се насилих.-Не исках да ти наприказвам тия..тия..и аз незнам какво.Просто толкова много ми липсваше,а ти дори не се обади и аз си помислих най-лошото..
-Че съм мъртъв?-започна да се приближава.Тръпки ме побиха.
-Да!Нямах повече сълзи и сили,а когато те видях просто си изкарах на теб всичко,насъбрано през тези месеци.Наистина не исках.Ти просто си искал да ме изненадаш и го направи.-След последните си думи се усмихнах съвсем леко.Той мълчеше и не беше близо до мен,а в центъра на лилавия салон.Очите ми отново се насълзиха,а гласът ми изтъня.Нацупих устни за да не се разплача отново и проговорих.-Моля ти се,кажи нещо,недей да мълчиш.Убиваш ме така..поне ме прегърни..Хайде,Вики,усмихни ми се.-изчаках секунди за да ми каже нещо,но не го направи.Това мълчание разкъса сърцето ми.-Добре.-погледнах надолу и тръгнах към вратата.Чуха се големи,тежки и бързи крачки.Когато се обърнах той беше отново серщу мен.Притисна ме до виолетовата стена.Едната си ръка я сложи на нея,а с другата истри сълзите ми.Тогава ме целуна.Страстно и властно.Усетих дългия му влажен език в устата ми,търсещ моя.Винаги съм знаела,че се целува добре,но след толкова дълго време целувката изглеждаше толкова еротична и перфектна!След това отлепи устните си от моите и допряхме чела.
-Никога ама никога недей отново да плачеш пред мен.Побърквам се.-след думите му се усмихнах така,както не се бях усмихвала от дълго време и го прегърнах.Толкова силно го стисках,че той отиде малко назад и се засмя.Нямаше по перфектен момент от този!Невероятно и красиво!След миг хванах лицето му и започнах да го целувам навсякъде..
-Обичам те,обичам те,обичам те,обичам те,обичам те..-повтарях тези прекрасни думи след всяка целувка,а той стискаше очи и се усмихваше.
-Искаш ли в нас?Няма никого.-това значеше само едно.Как можех да му откажа?
-Иска ли питане?-засмях се и му се хвърлих на конче.Обадих се на Веска,че тръгвам,взех си чантата и тогава наистина тръгнахме към тях.
  Когато пристигнахме къщата си беше непокътната-все така красива и изящна.Стаята му си беше разхвърлена както винаги и дори се усещаше ароматът му на бебе в нея.Когато заключи,ръцете му се обвиха около кръстта ми:
-Струва ми се,че си качила килограм.Спокойно,сега ще го свалиш.-след като прошепна последните думи в ухото ми,цялата настръхнах.Обърнах се и започнах да го целувам жадно-сякаш сме бягали в кръг дълго време и най-после успяхме да се настигнем..Когато бавно се приближихме до леглото,Виктор извади от шкафа си кондом:
-О,значи си знаел,че така ще стане?-засмях се.
-Не,но предполагах.-той легна върху мен и се отпусна колкото е възможно повече за да усетя тежестта и възбудата му..След като всичко започна,не си бях и представяла,че ще изпитам такава наслада точно днес и все още не мога.
Когато всичко свърши,изтощен,Вики лежеше до мен и дишаше тежко.Аз наблюдавах пулсиращата вена на врата,лицето му,извивките на тялото и бях безкрайно щастлива.Усмихнах се,а след това започнах да се смея:
-Какво?-и той избухна в смях,а дори не знаеше защо.
-Ами просто..не мога да повярвам,че си до мен.
-До теб,върху теб,в теб..нявсякъде.-отново се засмя.
-Хей,стига де..говоря сериозно.
-А защо се усмихваш тогава?
-Защото те има..

--

Знам,че е дълго но съм безкрайно радостна!И чрез тази история искам да ви докажа,че чудеса съществуват,не само при късметлиите.И,че човек не трябва да губи никаква надежда,за да не бъде изненадан и после ядосан като мен!

Даа ее..само почакайте-станете ли на 20 ще имате в всяка стая по 2.
Он;гриз.

Това е 2-ри сезон на "Моя Виктор"..Ето как се развиха нещата... (по действителен случай,само имената са сменени,както винаги)

-Радостке?Ще се обърнеш ли,за бога?-Виктор продължаваше да ми говори,но аз не смеех да се обърна-страхувах се,че ако го направя ще изчезне,точно като в мита за Орфей и любимата му..
-Не..моля те,не ме докосвай.-стиснах силно очи при допира му-почуствах ръцете му на кръстта ми.Все така топли и меки,но в същото време много силни и властни.-Стига,ти не си реалност..
-Няма да разбереш ако не се обърнеш,Радост..моя радост..-така ме наричаше.Ами ако това не беше сън,а реалност?И Виктор е при мен и наистина ме докосва?Върнал се е от тази проклета Испания?Не издържах и се обърнах,но нямаше никого..никого.-ВИКТОР?-само гласът ми ехтеше в тази синя гора.Синя като очите му,които са се затворили завинаги,които никога повече няма да видя и целуна..
-Аа!-отворих очи и вдишах дълбоко.Да,това беше просто сън.Тогава още повече ме сви сърцето.Болеше ме истински.И преди съм плакала и скърбяла за момче,чиято обич не е била за мен,но сега това е различно-толкова много време мина,а аз все още усещам ръцете му вплетени в моите,красивите сини очи,дългите тъмни мигли и уханието му на бебе..Защо?Защо,по дяволите трябваше да има левкимия?Проклетата болест го погуби..няма ли лек?Нали родителите му са заможни и добри хора,които обичат сина си?Защо не намереха решение?Защо?О,толкова много боли..Сълзите ми не спират и не спират..мисълта за него кога ще си отиде?Беше толкова отдавна!Не можех повече да страдам така..
-Како?-някой бутна вратата.Влезе малка фигура,която различавах добре.-Защо плачеш?-след тези думи малкия ми брат седна до мен и започна и той да плаче.Трябваше да спра иначе,щях да събудя майка ни.
-Не,Мико,не плачи.Аз паднах от леглото и си ударих ръката,затова плача.А ти не си се ударил никъде,защо тогава плачеш?Нали си голям мъж?Мъжете не плачат,нали?-о,разбира се,че плачат,но просто какво можех да кажа на Мико?
-Може ли да легна при тебе?Мама ми е угасила телевизора като съм заспал и като се събудих беше много тъмно..
-Ами нощната лампа?
-Не,не искам при теб.Така няма да паднеш.-след думите си избърза небрежно сълзичките по пухкавите бузки и легна при мен.Не възразих,когато той ме бутна,защото го бях прегърнала много силно.Опитах се да заспя,но дълго време не можех и се въртях с надеждата,че отново ще сънувам този сън,когато успея да затворя очи за малко.
  На сутринта отидох на училище с Весела и както обикновено пропуснахме целия първи час.Беше ни все тая,защото така или иначе не ни пишеха отсъствия,пък и щяхме да си завършим пак с отличие - аз с 5,88, а тя с 5,68 .Но както и да е,това не беше важно.Разбрахме,че часовете щели да са по 20 мин,защото така или иначе е края на годината и нищо не правехме..не,че правихме нещо през годината в часовете де.Когато Весела отвори вратата,аз не влязох,защото си слагах някакъв гланц с силикон,купен от майка ми за мен.Когато пристъпих,втренчена в пода,се блъснах в Етка:
-Ей,какво има?-докоснах рамото й,но никаква реакция.Ослушах се-всичко беше затаило дъх,защо?По принцип ние бяхме един от най-шумните и недисциплинирани класове в училище.-Есе?-тя отново не помръдна..гледаше към учениците или по-точно май към нашия чин.Ядосах се и най-накрая погледнах..Погледнах и ...
-Здравей,Радостке.

След малко пускам частта.

Наистина е много интересна исторята!Продължавай !

Ето и втората японска история,след моята..Харесва ми,продължавай.
Само една грешчица - трябва да е  "охайо гозаимас".....