Това съа сърцето е много яко!!  Откъде мога да го видя, та и аз да се науча?! А вие откъде ги гледате А и това с бомбата е хипер якото... Представи си да го пльокнеш върху някой 

супер е!   Некст

Ето и следваща част. Надявам се да ви хареса

Втора част

Отидох до тоалетката, от която взех черен ластик, и завързах заплетените си червени коси.
- Слизаш ли? - провикна се моя любим.
Усмихнах се в огледалото. Бях забелязала, че всеки път щом той извика името ми, зелените ми очи започват да блестят. Много го обичах. Обичах неговите лешникови очи, неговата тъмно руса коса, неговите сладки тръпчинки, неговото великолепно тяло... Обичах всичко в него.
- Да. Само една секунда. - провикнах се в отговор. Погледнах се за последно. Е, като за рано сутринта, изглеждах доста прилично.
Стегнах опашката на главата си и излезнах от спалнята. Затворих бялата врата и се запътих към тъмно кафявите стълби, покрити с тъмно червено килимче.
След като минах по тях, тръгнах наляво към кухнята, откъдето идваше примамлива миризма.
- Най - накрая измина това дълго разстояние от спалнята до кухнята, а? - Засме се Хенри. Дойде до мен и ме прегърна през кръста, след което ме дари с една прекрасна целувка.
Въпреки че сме заедно вече почти четири години, още чувствам пеперудки в стомаха си, всеки път щом го видя.
- Да. - отвърнах щом отделихме устните си. - Беше много трудно, да знаеш. - засмях се.
- О, принцеската ми тя. - той се засмя, а след това ме вдигна точно както принцовете носят принцесите си. - На къде, мадам? - аз му посочих един от високите столове през бар - плота и се изкисках. - На там? Добре. - и двамата се държахме като тинейджъри. Сякаш отново бяхме на 16.
- Спирка - стола. - засмя се той и ме остави да седна.
- Благодаря ви, господине. - казах аз. - Може ли да попитам за името ви, за да знам на кого да благодаря.
- О, нима не ме познахте? - запита Хенри. Той ме прегърна.
- Обичам те... - заказах спокойно и тихо.
- Аз те обичам повече. - каза той и ме целуна по челото.
Той отиде до фурната и провери нещото вътре.
- У - у - у! - възкликнах като малките деца. - Какво има за закуска? - попитах и се облегнах на лакти върху плота пред мен.
Хенри се обърна с очарователна усмивка.
- Твоите любими, малки кроасанчета, с вкусен течен шоколад. - каза той. Лицето ми грейна. Наистина  много харесвах тези мини кроасани.
След още десет минути печене на кроасанчета и лиготии, най - накрая той се настани до мен. Преди това сервира чаша кафе, няколко мини кроасанчета в една чиния и ябълка.
- О! - възкликнах, - Хенри, превъзходни са!
________________________________________________________
Само да кажа, че не знам как се пише "бар плот", така че, ако може някой, които знае със сигурност, да сподели 

Повечето неща ги занех 
Полезна тема ^^

нон - стоп ;д
Пр...

мръсница

недодялан
ям...

бишкоти

крем карамел

грозде

девет

похлупак
гл....