Малко и кратко ^^ надявам се да се хареса

Желанието да те открия - е голямо,
копнежът ще ме убие - да сме рамо до рамо.
А надмощието на околните ме сломява,
и похитената ми душа, тъмна енергия - я заблуждава.

Решена съм да не продължа сама,
решена, да открия своята- сродна душа.
И без да спра, по пътя стръмен,
ще открия-  мой приятел, истински безумен.   

а-а-ааа , тя дух ли стана о.о месарски магазин ?! дане би да е унищожил тялото й хДД  ох се1 .. :Д Хайде давай некста мацко            (arrow)  (exclaim)

Нещо ново от мен. Дано ви хареса (sun)Приемам всякакви критики, след като не съм писала в такъв стил до сега. хд

Любовта,
избяга.. тръгна си от мен.
Изостави ме, но аз ще я догоня - да, ще я догоня!
Вървейки из безкрайните улици
хваната за ръка със самотата, с тишината,
започвам да усещам чувство на тъга - тъга която ме сломява,
но ще успея, ще се боря до край!
Виждам някого, сам из тъмнината. мъж е.
Да ! това е мъж,
Дали е добър или е лош ?! питам се ..
Той се приближава, сърцебиенето ми се ускорява.
Устните ми затрептяват, а очите ми засияват.
Сетне той се спря. Спря пред мен, подаде ръка и продума.
- Здравей !
- Нека вървим заедно, до безкрая ..
.. и отвъд. - добави той. Опулих се, събрах кураж и промълвих.
- Но, но .. това е.. - прекъсна ме.
Прекъсна ме грапавият му, но същевременно толкова нежен и
звънък глас. - Не приемам отказ. - отсече.
Тялото ми се вцепени, а ръката ми сама провря пръсти
между неговите, запълвайки празнината между тях.
- Да вървим, нещо ми подсказва, че сърцето ти копнее,
за този миг. - сетне се усмихна и ме поведе тичешком..
Към безкрая и отвъд.

П.с. написани до сега;
"Скитница" , "Сродна душа", "Зима", "Промених се", "Не,не мога да те заменя." , "Любовта" , "Душа" , "Дяволска лъжа" и "Самотата"

Олее, миличко . вече и стихотворения прописа   

Приказно е   

Много ви благодаря   

Мерси Они! радвам се, че ти харесва ^^ 

Много ви благодаря, за милите думи.Радвам се, че ви харесва  

Надявам се, че не изглежда глупаво от моя страна, да публикувам, почти същото стихотворение. Дано, сегашния вариант да се хареса повече, тъй като в миналия имах доста грешки.

Захвърлена от света една единствена,
безкрупулно изстрадала - скитница.
Разхожда се тя, боса из снега,
тъпче буците лед с премръзнали крака.

Сама, единствена в студа, насред пустоща,
обикаля и се надява някой да я открие - жива.
Ала от толкова болка и тъга,
тя готова е да посегне на своята душа.

Душата й разранена е, обкръжена от тъмнина,
подмолно накарана, да извърши зли дела.
Раните зараснаха, но спомените - не,
пленени в убийствени лъжи, са те.

Злините й бяха опровергани, всичко отмина,
но спомена за деянията й, така и не си замина.
Скръбта бе силна, раняваше я само с мисълта,
че уби своята любов, истинска.

Кървави сълзи отронваше, косите си дърпаше,
пронизващи викове издаваше, а сърцето от мъка
се бушуваше и все повече и повече от тъгата вземаше,
грабейки лакомо с шепи, и с душата си се подиграваше.

Мнения/Критики ?? (:
П.с. написани до сега; "Сродна душа", "Зима", "Промених се", "Не,не мога да те заменя." , "Любовта" , "Душа" , "Дяволска лъжа" и "Самотата"