nеxt part.. ^^ >

--

Мазния Джери свали ризата му и я запрати по малката масичка.Хванах му твърдите  като стомана ръце,а той не се съпротиви.Бе омаян от червенокосата красавица.Тя се докосваше по най-еротичния начин.Когато камшика заигра по гърба му той не издаде нито звук-нищо не усещаше освен напиращата му възбуда.Опита се да се опомни:
-Спри!-след което стисна очи.След секунда някой докосна лявата му страна.Светкавично отвори черните си като катран очи.
-Защо?Нима не виждам,че ти харесва.-капитанът помилва издутината на черния му панталон.
-Блудница!-изкрещя и отметна глава назад.
-Стига толкова.-нареди им жената.Мизерния Джери и другия дебел помощник спряха да налага гърба на Натанаил,избърсаха потта от челата си и бързо излязоха от каютата.
-Ако бе от мъжки пол с удоволствие щях да ти смъкна бялата кожа от бой.-каза вече спокоен Натанаил.
-О,нима?Като ме гледаш,цялата потрепервам.-тя завъртя очи,след което го бутна на дивана.Той не се съпротиви.-Впрочем аз съм от Англия.По-точно бях.Искаха да ме омъжат за един дебеланко,интересуващ се само от пари и женска плът!Аз не копнеех по него,а по океана и всичките му загадъчни места.А ти..-след думите си тя се приближи възможно най-близо до него и обгърна голите му мускулести гърди.- ти си дар от морето..Незная как се появи,но си прелестен.Въпреки всичко,ако ми се съпротивляваш ще забравя за външния ти вид и ще те изкормя докато си жив,а после ще те обеся на собствените ти вътрешности.
-Много ме уплаши.-завъртя поглед.Всъщност,той бе луд по нея,но не трябваше да го показва,въпреки,че тя не спираше да го възбужда,а членът му съвсем не бе от малките и си личеше прекалено много.
-Аз съм капитанът тук и ще следваш моите заповеди,пленико!Ти не си нищо друго освен моя прищявка!Не ме интересува в кой разкошен дворец си живял и какви вкусотии си хапвал,а още по-малко с кои си лягал!АЗ в момента съм ти господарка и ако не искаш да ти оставя белези ще ме слушаш.-Натаниъл се бе разгневил до крайна степен.Как тази нищо и никаква жена щеше да му заповядва?Жените са само за удоволствия,а тя..Чака малко.Хрумна му прелестна идея.Ако не можеше да я нарани физически то душевно щеше да успее.Щеше да я накара да се влюби в него,а след това безмилостно да я остави и нарани.Щеше да си отмъсти на тази жена..Нахвърли й се,като си мислеше,че тя ще се съгласи да правят любов,но Катлийн упорито го риташе и удряше.
-НЕ!-извика тя,но Натаниъл бързо запуши устата й с една гореща и страстна целувка.В началото тя не му отвръщаше,но той знаеше как да постъпи.Захапа долната й устна и тя по инерция си отвори устата.Това само и чакаше.Езикът му играеше с нейния,смучеше го и го хапеше докато накрая не й го напъха до гърлото.Той бе напълно забравил,че тя не бе с официална рокля с фусти и корсет,които само с един замах премахваше и вдигаше роклята,а бе с кафяв панталон и бяла риза разкопчана до половината и завързана на възел в единия край с запретнати ръкави.С лявата си ръка улови китките й и ги постави над главата й,а с другата ръка се зае да разкопчава панталона-ризата не го вълнуваше,тъй като й оставаше още малко да падне,защото Катлийн не спираше да мърда.Притисна с коляното си бедрата й за да не може да мърда след като най-после премахна панталона.-НЕ!Махни се!-изкрещя тя,но отново страстните пухкави устни се притиснаха в нейните.За секунда Натаниъл отлепи устни от нейните и прошепна.
-Ако продължаваш да пищиш ще те убия с една плесница,разбра ли?-Катлийн нищо не отвърна,но вече не пищеше,а само се съпротивляваше..без право на звук.Пред очите на Натаниъл се разкри неповторима гледка-твърдите пищни гърди бяха толкова бели и нежни.Започна да ги обсипва с целувки отново и отново.Накрая не издържа,разтвори краката на измъчената Катлийн и проникна решително в нея.Този път момичетя нямаше начин да не изпищи.След писъка Натаниъл бързо се отдръпна от нея и я загледа право в очите,които бяха пълни със сълзи,но не се търкулваха по лицето:
-Ти си девственица?
-Бях!-опита се да извика момичето,но просто нямаше сили.
-Ала ти се държеше толкова предизвикателно и аз си помислих..-след което Натаниъл разтърси глава.-Аз..-незнеше какво да каже,но след секунди бързо се съвзе-та той й бе отнел най-ценното.Приближи се до ухото й и й прошепна-Сега кой на кого остави белези?
-Свиня!Да не си посмял да ме докоснеш!
-Спокойно..минаха вече доста минути.Сега ще видиш..няма да те заболи,а напротив-ще ти хареса,мила ми Катлийн.-момичето наистина не знаеше за какво говори той,но бързо разбра когато той проникна в нея отново,но този път бавно и внимателно.От устата й се истръгна стон на удоволствие.-Видя ли?-продължи да й шепне.-Няма да те боли,мила,просто обвий ръцете си около вратът ми.-Катлийн го послуша.-Сега се движи с мен,в моя ритъм.Това е много приятно.-капитанът го послуша и наистина-Натаниъл не я излъга.Бе прекалено приятно дори..Искаше още и още,но не можеше да му каже,защото щеше да я сметне за лека жена.Ритъма стана още по-бърз и див.Катлийн мислеше,че е на седмото небе.Натаниъл не бе предполагал дори и з миг,че тя може да е девственица,но явно това му хареса.Оставиха се насладата да ги повали до край,след което се отпуснаха на мекото легло.

Следващата част. ^^

--
-Натаниъл..Натаниъл!-някой тресеше раменете на сънения черноок мъж.
-Саймън?Какво правиш,за бога?-освободи се набързо от него.След което се огледа и осъзна-на кораб е,защото чу плискането на вълните в стоманата.За миг се уплаши,но след секунди събра целия си объркан мозък.Да!Той е на кораб!Неговите приятели ли бяха?Взели са го за капитан?Сърцето му щеше да се пръсне от адреналин,но разбира се изражението му си остана съвсем същото.
-Виж ги бе,събудели са се.-каза някой.Уви двамата мъже почти нищо не успяха да видят.
-Кои сте вие?-изръмжа Натаниъл.Слаб,с мазни дрехи и жълти зъби,се приближи един нисък хилав човечец,който му се изхили насреща.
-Бъди мил,момче,защото капитана на този кораб набързо ще ти види сметката.
-Капитан ли?Значи..ние сме пленници?
-Не точно де..-започна другия.Той бе афро-американец с гола глава и огромен белег на главата.
-Ами?Ако не сме ви нужни,пуснете ни,мизерници такива.-извика Саймън,а Натаниъл го побутна.Бяха вързани доста здраво и бързо щяха да намерят смъртта си.
-Джери,нека да ги предадем на капитана!
-Тогава какво чакаме бе?-измрънка ниския уруд.
Преди да се усетят им наредиха да станат и да се движат.Натаниъл упорстваше,но после си помисли,че лесно ще избяга,ако не се съпротивлява.Послуша ги и започна да върви.Изведнъж спряха пред една огромна врата.Афро-американецът почука и учтиво заговори,че идват за да оставят пленниците.Никой не възрази отвътре и те посмяха да влязат:
-Какво правите?-"Какъв женчо" помисли си Натаниъл.Гласът бе прекалено женстявен и сладък,но в същото време и опасен.
-О,ние се извиняваме..Никой не ни отвърна и ние си..-нежния глас отново ги прекъсна разярен.
-Ако не напуснете каютата до две секунди ще сте зад борда!
-Да,мадам,сър,мадам.-поклониха се по най-бързия и деликатен начин и излязоха като не спираха да се бутат и ругаят.
-Мадам?-повтори недоверчив чернокосия мъж.Най-после някой махна превръзката пред очите му.
-Да.-пред лицето му се появи най-красивото неземно същество,което някога бе виждал.Големите зелени,страстни очи,бялата като слонова кост кожа,розовите устни и дългите до кръста златисто-червени огнени къдрици,пищната твърда гръд и малкото тънко кръстче.Не сънуваше ли?Това не можеше да бъде човешко същество.Опиянен от красотата на тази властна жена,затаи дъх,но след минута се опомни.Но забога!Та това е жена,а в тях човек не бива да се влюбва,защото са коварни и опасни като змиите.-Защо?-устните й се раздвижиха и сърцето на Натаниъл щеше да се пръсне.Овладя се.
-Как се осмеляваш,жено?Не знаеш ли кой съм?-светкавично се приближи до него и го събори на пода.Седна в скута му и обви брадата му с белите си ръце.Натаниъл не знаеше дали ще се пръсне от ярост и гняв или от възбуда.
-Жено?О,моля те..И не,незная кой си,но не се и интересувам.
-Ехо?За мен забравихте ли?-обади се Саймън.Жената-капитан,завъртя очи и премахна и неговата превръзка.
-Да,забравихме.Явно не правиш силно впечатление като приятеля си.-Червенокоската огледа Натаниъл и отсече.-Ти ще разботиш заедно с другите за живота и прехраната си!Тук сте,защото имах нужда от силни и здрави мъже!Не споменах и красиви,но явно  Блек и Джери са се постарали.Ще се настанив в каютата на братовчедка ми!Не се и опитвай да я докоснеш,защото си нямаш и на представа как се бие.-след което се обърна към мъжа в който бе седнала.Стана.-За теб също се отнася,"благороднико".-каза тя и се засмя..Смехът и кънтеше и беше толкова невинен,че нямаше начин да не се влюбиш в жена като нея-страстна,нежна,дива,властна и омайващо красива!
-Не ми се подигравай,кучке!-обиди я жестоко "благородникът".Получи такава силна плесница,че главата му се обърна.Ядоса се прекалено много.-Не смей да ме докосваш с малките си "невинни" ръчички!
-Не ми крещи!Аз командвам тук и така ще бъде!Недей да ми упорстваш или ще забравя колко сладичък си и ще те пратя отвън на палубата да спиш!
-По-добре там отколкото тук при теб и гадните ти номерца.-отвърна спокойно той.Сега разбра,че ще може да я ядосва като се преструваше на съвсем спокоен.Отново получи плесница,но този път задържа яростта си.Погледна я,а след което й се изплю върху дрехите.Жената почервеня,а огънят в очите й пламна.Извика отново Джери и още няколко души да вземат камшика и да удрят по гърба Натаниъл пред очите й.Мъжете кимнаха,след което отведоха Саймън,който се съпротивляваше упорито.Капитанът с наслада погледнаНатаниъл,за да прочете какво мисли.
-Мислиш,че като ми оставиш червени петна ще ме заболи ли?И да ме убиеш-няма да е от значение,защото всичко съм опитал от живота.
-О,нима?А прикючението?
-Какв ти прикючение?Тази дума аз съм я измислил!
-О,нима?Е поне ще помниш дълго името Капитан Катлийн Уилямс,защото хората й ще ти оставят белези по гърба.А може би и в сърцето?Кой знае..сигурно ще се влюбищ в мен.
-Аз?Аз имам синьо сърце и кръв.Не зная що е болка и любов!Считам жените за леки доставящи само удоволствие и тревоги сатани.
-Колко странно.-иронично подхвърли тя.-Мисля абсолютно същото за мъжете.Явно с теб си приличаме лорд..ъъ?
-Натаниъл.
-Само Натаниъл?
-Не искам да си спомням нищо от преди.На колко си?-веднага смени темата.
-На осемнадесет.
-Пет години разлика значи имаме.-след,което завъртя очи.-Както и да е..Кученцата ти идват.
-Наистина разпали любопитството ми,Натаниъл.-натърти на името му и се приближи до него като му прошепна в ухото.-Няма да отменям наказанието за да се научиш да се държиш подобаващо с мен,но ще го направя така,че да ти доставя удовоствие.Само не откъсвай очи от мен.-След което се отдръпна и застана точно пред него.

Олее.. ^^
Много се радвам,че историята ви харесва ( голяма почитателна съм на онова време с големите рокли и фусти <3  )
Ето следващата част ^^ .

--
-Искам да се държиш прилично,млади момко!-гъстата вежда на възрастния Брандон Бърнимган потрепна от ярост,когато видя,че синът му не е готов за дългоочакваната среща.
-Ще ме оставиш ли на мира?
-Явно не!Свали тези кални ботуши и се преоблечи.О,по дяволите!-след като излезе от стаята,с забързани крачки слезе на долния етаж,мърморейки.Синът му до преди малко бе на езда и целите му ботуши бяха в кал.Натаниъл въздъхна и започна да ги събува,а след тях каубойската шапка и мръсно-белите панталони.До гуша му дойде,всеки да говори за тази проклета сватба!Дори и майка му,която толкова много го обичаше,не се противопостави на волята на съпруга си."Искам внуци,синко.И добра жена." бяха последните й думи.Тя бе дребничка,слаба с все още тъмни коси жена и угаснал пламък в кафевите топли очи.Винаги е била внимателна с сина и съпруга си,както и с всички,живеещи в къщата.Бе съгрешила само веднъж-поддаде се на изкушението.Самия Натаниъл бе сварил,като дете,майка си в конюшната заедно с новия градинар.Сърцето му се сви на топка при тази гледка-оттогава знаеше,че не може да се доверява на жена.И така си и беше-просто утоляваше желанието си в тях,а те явно,нямаха нищо против.Тази грешка на майка му остави дълбок белег в сърцето му.Сега нямаше да време да мисли за нейните грешки,а за своята-да се ожени!Не,не искаше.Винаги си бе правил каквото си иска,а сега,когато няма накъде,трябваше да се прмири,а това не бе по силите му.Секунди след като бе вече готов,слугинята Берта почука на вратата:
-Г-не,г-н Бърнимган
ви чака долу.Семейство Греъм във всеки момент ще пристигнат.-мъжът повдигна вежди и надменно отвърна.
-Ще дойда след малко.
-Но г-не..-започна ниската пълна жена,но гласът на баща му я прекъсна.
-Натаниъл!-мъжът бутна леко Берта и слезе по стълбите.Долу го очакваха родителите му и семейство Греъм.
-Извинете за закъснението,но убивах няколко мухи.
-Натаниъл.-пошушна разгневен баща му,но след секунда отново сияещата усмивка се възвърна на лицето му.-Това е г-ца Алиша Греъм и милото й семейство.-показа се едно крехко плахо момиче на около седемнадесет години.
-Драго ми е да се запознаем,лейди.-насила каза Натаниъл след което се поклони.Хвана ръката на момичето и нежно я целуна.Страннон,но тази ръка изобщо не подхождаше на такава лейди-огромна с криви пръстти,на които бяха поставени много пръстени."Колкото и да слагаш,пак ще се вижда грозотата им" помисли си.В лице бе наистина красива- с невероятни сини очи и руси,почти бели коси,вплетени строго в кок.Бежовия корсет се опитваше с мъки да накара гърдите на момичето да изглеждат по-големи,но Натаниъл разбираше от тези неща и изведнъж си помисли,колко изкуствени могат да бъдат жените.Намрази ги още повече.
-И на мен,г-н Бърнимган.-тя леко се изчерви и отдръпна нежно ръката си.
След като обсъдиха абсолютно всичко,време бе семейството да си тръгна.Така и сториха.Чернокосият мъж,че малката Алиша не спира да го следи с поглед.Оглеждаше всяка част от тялото му и нервно пукаше ръцете си."Може би затова са криви" помисли си той и усмивка се появи на лицето му.Г-жа Бърнимган веднага забеляза това:
-Явно лейди Алиша ви е направила силно впечатление.
-Не.Не чак толкова силно.-след което по най-бързия начин излезе.Запъти се към Саймън-добър негов приятел,който го познаваше най-добре от всички.Искаше да му разкаже какво се е случило,а и дали одобрява описанието на тази малка лейди.
-Шегуваш ли се?Ти трябва да си откачил!-през смях каза Саймън Удиуиз.
-Какво мога да сторя?Да избягам ли?
-Точно така!-въудошевено отвърна приятелят му,като се приближи още повече.-Знаеш,че и
моите родители искат да ме сгодят,не за кой ами за онази превзета курва Хедър Роджърс.
-Кораб?
-О,ти си толкова добър приятел с западните пирати!Всеки ще иска подобен капитан!-след думите му Натаниъл наистина се замисли.Изпиха по още едно докато си обсъждаха тази тема и решиха да си вървят.
-Какво по..-някой удари силно Саймън и той се строполи на земята.Натанаил нищо не успя да зърне,тъй като бе тъмно като в рог.Успя само да види дълги червени къдрици."Жена?" помисли си,но нямаше време за това,защото няколко едри мъже го нападнаха.Няколко ,разбира се, паднаха от мощната му силна ръка,но другите го повалиха на земята.Замаян Натаниъл се отпусна.

Радвам се,че ви хареса ( тъй като разказът е от Средновековието) ^^

Ето още една историйка от мен ^^ .
Прологът е скучан,но по-нататък ще стане много интересно.(chuckle)

--

Англия.
17 Юни,1789 г.

-Не!-момчето изкрещя,защото не искаше и да знае за планът на баща си.
-Ти си Бърнимган!Осъзнай се,за бога!-сребърните коси на стареца се изправиха,а в кафевите му очи играеха пламъци.
-Не искам да се женя!-упорития му син повтараше всяка дума достатъчно силно и бавно за да може баща му наистина да разбере,че не е готов за подобна стъпка.
-Господи,божичко!Земите ни на изток са невероятни и произвеждат прекалено много памук и тютюн!Бизнесът ни процъфтява благодарение на теб.Какво друго искаш?
-Свобода,татко!-извика чернокосия мъж и блъсна по масата с все сила.
-Натаниъл!Щом АЗ казвам значи ще се омъжиш!Г-ца Греъм е прекрасна млада дама!
-Не ме интересува коя е тази "г-ца"!
-Ти какво искаш?На двадесет и три си,а все още си нямаш съпруга.Искаш цял живот младите дами да са наредени пред вратата ли?
-Да!-след последните си думи,Натаниъл побърза да излезе от кабинета на баща си,но той улови силно ръката му.
-Ти ще се ожениш за тази девойка каквото и да става.Разбра ли?-каза със спокоен,но заплашителен тон,високия леко пълничък старец.Чернокосия младеж само го загледа в кафевите очи,а след това излезе с големи и тежки крачки.
Имението бе превъзходно-бе подредено с най-луксозните мебели за онова време.Тапицирани с червено кадифе кресла бяха подредени върху скъп персийски килим.Картини с маслени бои и драперии покриваха стените.Полилеят отразяваше светлината на свещите в безброй запалени кристални висулки.Изящните порцеланови фигурки и свещници украсяваха малките масички.Задната част на помещението бе за трапезарията.Личеше си,че семейство Бърнимган не пестят пари.
"О,по дяволите" мислеше си Натанаил."Защо трябва да си провалям живота?".Точно тази година,през лятото,щеше да избяга с скъп кораб и голям екипаж за дълго време,а може би завинаги.Винаги е обичал да пътува с кораб и да се среща с онези опасни мускулести,черни дяволи,които хората наричаха пирати.Искаше да бъде един от тях,толкова силно го желаеше.Дори им бе приятел и умееше да борави с оръжията п-добре от тях.Кръвта му кипеше само и единствено за тази страст,но уви,трябваше да я отдаде на друга.Не можеше да не сдържа яда си,затова отиде в най-близкия публичен дом и понесе някаква слаба жена с пищни форми към Рая.Въпреки,че бе истощен той стана и започна да закопчава кафевия си панталон,по който изпъкваха мускулестите му бедра и пищяли.Русокосата лека жена не спираше да го гледа,омаяна от ароматът на грубата му кожа,дълбокия черен мрак,подаващ се под гъстите черни мигли.Косата му бе тъй,също като очите-бе къса и по рождение повдигната нагоре.Меките му топли устни бяха хапени от толкова много жени,но по тях не оставаха никакви белези.Ръцете му,силни и мощни,за последно докоснаха младата сивоока жена,а след това оставиха дължащите пари до леглото.
Потрепера от топлия вятър,който го обгърна когато излезе.Това го накара да се замисли дали наистина иска да се омъжи,но категорично поклати глава.Знаеше,че не бе тук за да създаде семейство..искаше повече,но въпреки това,щеше да се съгласи и да остави волята на баща си върху него.Оставаше само да се надява,че тази г-ца Греъм е красива и гъвкава.

Ето ме отново с нова част ^^

--
Не!Виктор не звънна!Наистина бях в ужасна депресия,но се преструвах-нямаше какво да се прави..освен..
-Защо не си почистила праха?-ох.Урудливата ми майка пак ме подканваше да си ч1истя гадната стая.
-Вчера го бърсах.Има ли смисъл да го бърша като пак после има?-исъсках й.
-Има ли смисъл да ядеш като пак ще огладнееш?
-Не ми отговаряй на въпроса с въпрос!-ядосах се и последното го изкрещях.Тя се приближи и изключи лап-топа от копчето.
-Ти си още много малка,че да казваш какво ще става и какво не!-не обърнах значение на думите й.
-Защо го изгаси така?После ще обвиниш мен,задето не работи!Излез ми от стаята!
-Няма да ми отговаряш!-пребелих очи.-Върви с мен!-това означаваше дъъъъълго конско в другата стая,придружено с няколко цигари запалени от милата ми майчица.Повтаряше едно и също-ама разбира се,че се отегчих и още повече отчаях.Искаше ми се да ревна,защото нищо не вървеше както аз исках!Когато най-после си отидох в стаята телефона ми звънна-беше Веска.
-Ало?
-Гиго,искаш ли да дойдеш в нас?Никой няма,нашите отидоха на село.
-Ами..-захванах.-към 14:30 ще мога да дойда,майка ми да тръгне.-мънках и звучеше така,чер не ми се ходеше,а истината бе,че нямах настроение..Как ще имам?!
-Искаш ли по-рано да дойдеш?Или не ти се идва..-ядосах се,защото в гласът й звучеше,че се сърди.ААААААА!
-Не бе..аз..абе към 14:30 ще..-нервите ми се опънаха максилано0 и за да не говоря глупости затворих,ама май и тя затвори..."ГОСПОДИ!Ще ме прибереш ли веднъж завинаги?Около мене само нацупени двукраки ходят!" мислех си..още някой защо не ме ядосаше бе?Липсваше само брат ми..както и да е..След това с Етка се скарахме по скайп-какво мога да кажа?За такива простотии..,но както и да е..Нямах повече сили..Легнах за секунди,но не успях да се съсредоточа в тавана.-взех една цигара и отидох в хола да я изпуша,но не преставах да мисля за майка си и за Веска-не трябваше да се махна!"Моля,някой да ме спаси!" докато си мислих тези думи,телефонът звънна-ДЯДО!Веднага му вдигнах и го помолих да ме закара на село-двамата да бъдем..Той се съгласи разбира се..По пътя си мислих за какво ли не-слава богу,че дедко ме разсмиваше от време на време,защото щях да изпадна в тотална депресия-дори и на майка ми ли не й пукаше за мен?Е,свикнах,така,че..Загледах се в красивата гора-не бях го правила толкова задълбочено.Изведнъж колата спря и аз разбрах,че вече съм в Рая.Слязох и се полюбувах на вилата-въпреки,че беше оправена и от старата къща нямаше и спомен,аз усещах чистия въздух и спокойствието.Преди две седмици почина един мой приятел-съсед,който живееше точно срещу вилата ни.Дядо Стоян си бе отишъл,а жена му тъгуваше,а и не само тя..Спомням си как ходих с него на поляните и как за първи път ме качи на каруца,а аз се уплаших до смърт.Но както и да е..забравих всичко щом зърнах.."Георги!?"изкрещя съвестта ми.Да,той си беше.Още по-старата ми любов,към която изпитвах дълбоки искрени чувства .Наистина преди харесвах Вангел,но когато го погледна не виждам нищо специално в него,докато в Георги-познавах го от 3 годишна.Бяхме в една и съща детска градина,както и в един и същи клас,но той вече учи в друг град,а сега-цяло лято ще е на село!О,той така и не разбра чувствата ми към него!1- години копнеех за него и го гледах мълчаливо,освен едно лято-щяхме да бъдем 1-ви клас.Засякохме се на село и постоянно играехме,не се отделяхме един от друг..но незнаийно как всичко рухна.Ходих до пощата и сядах на една от онези пейки на които си стояхме двамата като по-малки,и го чаках да дойде..поне веднъж и да му призная чувствата си,но той така и не дойде.Беше пак лято когато го видях за последно на село-бях 3-ти за 4-ти клас и отивах към реката.Тогава го видях заедно с още едно момче на една от пейките-наистина се ядосах и тогава беше първия път когато плакох за момче.Мислите ми бяха прекъснати от дядо.Погледнах за последно споменът от детството ми и влязох в двора:
-Кой е скъсал хамака така?-учудих се.
-Чичо ти Вангел.Казах му да не сяда,алаа..-след това се засмя.
-Исках да чета новата си книга на него!-запротестирах усърдно.Дядо вдигна ръце и пооправи хамака с други въже.Усмихнах му се в благодарност,а когато започнах новата книга "Пламакът и цветето" ,не можах да се насладя на интересните моменти,защото в главата ми беше само Георги.Станах и започнах да се разкарвам из село..И най-накрая го видях..

Не,нямам си и ни най-малка представа 

Хора на село съм! ;хх След 3 дни ще пусна дълга част!

next part.. ^^

--
"Сега ще го оправя!Как може да позволява Симона да седи в скута му и да пие от неговото уиски?"Мислих си..но след секунди се осъзнах-той е свободен..аз също.
-Охоо,здравейте.Вие сте последните..-каза Пешо.
-Заповядай и честит рожден ден.-отвърнах радостно аз,като му подадох виното.
-Благодаря ти,Ради.-отвърна той и ме целуна по бузата.-Настанявайте се.Запазих ви място на масата на Виктор.Предполагах,че ще дойдеш с него,ала..-след това се засмя и сериозно се обърна към Вангел.-Никакви боища,човек.-Вангел кимна в знак на съгласие.
-Добър вечер.-поздравиха ни всички.
-Хейй,Весе!Ето те къде си била!-с периферното си зрение видях Виктор как ме гледаше.Незнаех защо,но го чувствах много отдалечен-всъщност бе така..
-Извинявай,Радостке,ама с Златан цял ден избирахме подарък.-след което тя го побутна и направи място за мен,а Вангел се настани до Николай и..УОУ!И до бившия ми..Незнаех,че Пешо се има и с него.Завъртях очи."О,по дяволите.Двамата ми бивши и Вангел на едно място.Какво по-лошо?!"
-Защо не си с Виктор.-попита ме Веска..От музиката не се чуваше,но тъй като бе до мен,я разбрах.
-Скъсахме.По-късно ще ти обесня.-погледа й беше..ъъ и аз незная как да го опиша!Устата й незная как не падна,а очите й щяха да изфръкнат.Аз фалшиво се засмях.
Всичко минаваше добре-говорих си с всички освен с Виктор.От време на време Симона ме заговаряше,но аз изобщо не й обръщах внимание.Нека си стоеше във Виктор и да не й е удобно!
-Минаха се цели двадесет минути,а никой не беше станал на дансинга.Но когато пуснаха "Джена и Андреас-Да те прежаля" аз,Веска,Таня и Стела станахме за да открием дансинга.Докато танцувахме събирахме всички погледи-Нако щеше да ме изяде,Вангел да стане и да ме нацелува,а Виктор-да ме убие,защото по погледа му разбирах,че наистина движенията ми му харесват.Засмях се и започнах да пея припева с другите.
-Не!Нямам сърце за разбиване.Не,нямам очи за изплакване..вечност трябва ми да те прежаляя...-продължавах и продължавах да танцувам.След малко се напълни целия дансинг,но ние си останахме в средата,а тя се виждаше от всички,защото бе малко по издигната.След малко пуснаха гръцко,а след него бързото гръцко!Обожавах го и разбира се,аз водих.Виктор,въпреки,че му бе любимото не стана,но след малко,двамата със Симона се включиха-малката блондинка не успяваше да си оправи краката и просто нямаше начин да не се разсмея.
След още няколко парчета се уморих и реших да отида до тоалетната да се напръскам с вода.Качих се на мивката и се отпуснах-ох,нищичко не се чуваше тук!След малко Вангел влезе.
-Ти няма ли да идваш?
-Оу,да..идвам.
-Хайде,че всички седнаха за да си починат.-след което излезе.Как можах да дойда с него тук?Какво съм си въобразявала..е поне ще се преструвам,че го харесвам,само за тази нощ обаче.
-Здравейте.-усмихнах се на всички на масата.
-Оу,Радинка,какво ще си поръчаш за вечеря?-глезлата Симона не можа да не се обади.
-Две неща:Да спреш дам и викаш "Радинка и само кола.-веднага усмивката й слезе от устата.
-Добре,както кажеш.-след това нарочно се обърна към засмения Виктор,който си говореше с Нико и го целуна!Беше толкова изненадан,че очите му в началото останаха отворени,но когато ме видя веднага ги затвори и обви кръста й.ААААА!Всички ме погледнаха изненадани.
-Какво?-огледах се.Този път всички ме чуваха,защото музиката едвам се чуваше.
-Ама вие не сте ли..?-попита Стела с въпросителна интонация.Засмях се.
-О,вече не сме.Кажи им Вики.-след което се усмихнах фалшиво.
-Няма какво да им казвам.-отсече той,след което се облегна и постави ръцете си на дивана.
-Нима забрави?О,нима?Спокойно,всичко ще им разкажа..-обърнах се към тях с голяма усмивка,а всъщност исках да избягам и да плача докато не се удавя.В следващия момент пуснаха онази песен за стриптийз-когато бяхме заедно,с Виктор много танцувахме по събирания на нея.
-О,хайде ставайте!Ей,взимайте се вие двамата,каквато и да е караницата,ще се сдобрите.-спогледахме се,а след това избухнах в смях.След което запях.
-Няма и любов в минало времее..-след думите си отново се засмях.
-А,Ради?Пила ли си?-всъщност пих,но излъгах.Не ми се виеше свят..много,много..
-Да ти приличам на пияница?
-Всъщност да.
-О,я стига.Отивай да си въртиш задника на песента.-след което се поклатих леко.Останахме само аз,Виктор и Симона на масата.-Е?-подпрях лакти на масата и започнах да повдигам вежди.-Няма ли да танцувате?
-Всъщност ставаме.-усмихна ми се накриво Виктор.-Хайде,Сисе.-аз завъртях очи,но когато наистина я покани на дансинга и започна да търка тялото си в нея,веднага изтрезнях.Същите движения,същите чупки и същите изражения...Не,не можах да повярвам,че това се случва на мен.Имах чувството,че съм по ревнива и от Бихтер,а накрая дали щях да полудея като нея?Ами сигурно..Станах и побягнах към тоалетните.Чух зад гърба си "Браво,бе Викторе.." - това май го каза Веска..или Таня..няма значение.
-Влязох и започнах да плача с глас..Защо,по дяволите?Как можа да..Не,не..какво щях да правя?Всичките ни спомени изчезват и няма да се върнат..защо просто не ме целунеше и не се извини?Всичко ама всичко щях да му простя,само при произнасянето на една дума!Мислите ми бяха прекъснати от..самия него.Изми си ръцете и лицето след което се подпря на мивката.И ме погледна в огледалото.
-Какво ти става?-не го погледнах..
-Наистина всичко беше сън..-промълвих едвам.
-Какво?-не издържах..
-Всичко беше сън,глупако!-след,което стиснах очи.
-Хей,аз какво ти казах?
-Какво?
-"Недей никога да плачеш пред мен" да ти е познато?-още повече се разплаках.
-Тогава бяхме заедно!
-Няма значение.Спри да плачеш.
-Няма!Заради теб плача!Само ти ме караш да плача!Никой друг..
-Радост..
-Не!Не произнасяй името ми!Прекалено много ме нарани за да те търпя!Забрави за мен,не съществувам!
-О,я престани!
-Ти наистина не изпитваш нищо към мен,нали?Защо мълчиш?Така е,нали?Щом като бях само за физическо удоволствие,защо тогава се върна при мен от Испания?Защо не бе с някоя друга,ами отново потърси наивната Радост!
-Откъде си сигурна,че не съм?
-Спри..не ми говори!
-Добре,няма..-след миг той махна ръцете от лицето ми и ме целуна.Не!Не исках да го целувам исках да ми се извини и само да ме прегърне!
-Пусни..-успях да кажа,но той вече пъхна ръка под туниката ми и ме качи на мивката.-Спри!-изпищях аз,но уви,никой не ме чуваше,заради музиката.-Мразя те!Махни се от мен!
-Защо?Защо не бъдем заедно само заради разкошния секс?-след удмите му не исках да живея.
-НЕ!МАХНИ СЕ!ЩЕ ВИКАМ!
-Харесва ти,нали?
-НЕ!-след секунда ме пусна и започна да ме оглежда-бе осверепял.След което само се приближи и ми прошепна.
-Вангел,никога няма да накара кръвта ти да забушува в ушите,нали?Той е толкова монотонен.А ти не търсиш това,о,не..Искаш да крещиш и да хапеш!Да драскаш и да искаш още и още!Кой ще ти даде всичко това,Радост?Кой?
-Ти..ти си болен.
-Да!Да,за бога!Болен съм,защото трябва да те имам..-докосна вътрешната страна на бедрото ми,но това не ме накара да полудея,а да се отвратя..
-Остави ме,за бога!Симона също ще..
-О,Симона не може дори да се клати!
-Значи вече си я чукал?Ах,ти гаден..-млъкнах..нямаше полза да споря с него.Той бе обезумял..-Моля те,моля те..ако поне малко си ме заобичал,остави ме!Не ме търси и не ми се обаждай!-отдръпна се.Явно видя страха в очите ми.След секунди излезе.Отново се разплаках.Господи,каква ревла..Както и да е..Истрих грима си излязох и преди някой да се е усетил,че ме няма си тръгнах..По телефона разказах всичко на Есето.
-Ти не знаеш ли?Тази сутрин,заедно с Златан са взимали някаква дрога.Сигурно е заради това,успокой се.
-Какво,защо?
-Ами незнам,сигурно заради рождения ден на Петър.И откъде знам-от Златан.-до една степен се успокоих.
-Значи,,всичко това,което ми е наговорил не е било истина..а може би е..незная..утре ще видим дали ще ми звънне и дали ще обясни..
-Да..а сега си вземи душ и заспивай!
-Добре,Есе.Айде..-след това затворих телефона и я послушах.Наистина бях уморена-психически.Сънят щеше да ми подейства добре.Още щом помирисах възглавницата заспа,не защото ми се спеше,а защото бебешкото ухание на Виктор бе по нея..

Ето следващата част ^^
Радвам се,че ви харесва ^^
Има още един човек,който ще присъства в ..това ;д..Ще използвам само първата й буква от името.(:
--
  Минаха 5 дни-не ми идваше и започнах да се притеснявам.Етка,разбира се,ме утешаваше,но това не помогна.С Виктор бяхме скарани-и аз незнаех защо.Сега беше важно дали съм бременна и ако бях-къде трябваше да отида за да ми го махнат?Целия град ме познава..
Мъките ми свършиха когато след още 2 дни цикълът ми дойде.Зарадвах се,разбира се,но исках да паникьосам Виктор,затова не му казах.Докато седяхме на Миража,той заедно с Нико,Таня и Симона се появи.Тя бе облечена отново с къса дънкена пола и някакъв си черен потник с огромно деколте.Не,че аз не носех такива,но поне си нямаше причина!
-Здравейте.-поздрави Таня-тя пък беше нахлузила някаква бяла тениска с къс ръкав и седем-осми дънки.
-Хей.-отвърна Веска.-Ето.-тя се изправи и завъртя.-Харесва ли ти?
-Аа,значи това е полата,която искаше толкова много?Наистина ти стои добре.-и ъТаня бе права-полата бе дълга,тънка,бяла и на пластове.
-Ама Веске..-засмя се Виктор,а след него и тя.Веднага се закачих.
-Как така си сложил тениска?Не мога да повярвам!-след,което се засмяхме.
-Как така все още се дразниш?-веднага се намръщих.
-Хайде да сядаме де.-измрънка Симона.Аз само извъртях очи.
-Да,наистина.-отвърна й Виктор като не отделяше очи от моите.
Когато те се настаниха се зачудих какво да направя за да се притесни.Винаги той изиграваше мръсните номера,сега бе мой ред.
-Ще ставаме ли?Златан ни чака в парка.
-Да,ти плати.Идвам ей сега.-станах и се запътих към тяхната маса.Усмихвах се на всички,заглеждащи ме.След това отново поздравих Таня и Симона.
-Уви,все още не ми е дошъл.-прошепнах му в ухото.След това се засмях и отново прошепнах шеговито.-Май ще ставаш татко.-Побесня-четеше се в очите му,но аз нищо не направих,а само си тръгнах.Влязох в женската тоалетна и веднага заключих.След като излязох видях,че си седи на мястото съвсем спокоен.Събрах вежди,когато той ме погледна и поклати глава,с крива усмивка.
-Казах му.-се чу зад гърба ми.
-Защо си му казала?-ядосах се.
-А защо само го шантажираш?
-Веске,не ми отговаряй на въпроса с въпрос.-тя се засмя и ме хвана под ръка.
-О,хайде де,стореното сторено.Ти не се шегувай с такива неща,защото..-после двете се засмяхме и тръгнахме към парка.Там ни чакаше Златан засмян до уши.Когато отидохме хвана Есето и започна да я върти.
-Какво ти става?-попита го,а той само и прошепна нещо в ухото,а след това тя го запрегръща с все сила като повтаряше "И аз,и аз!".Леле..докато скучаех,някой седна на пейката до мен.
-Хареса ли ти боя миналата седмица?-не,не само не и той..цяла седмица не го бях виждала!
-Да,Вангеле,във възторг съм още,ако не си забелязал.-след това отново се обърнах напред,но след малко го погледнах.-Къде е разчекнатата ти приятелка?Сигурно много й се радваш.
-Защо винаги трябва да се заяждаш?И мери си приказките.До онзи ден бяхте приятелки.
-С Румяна?Никога,но както и да е..
-О,ама разбира се,че ще е както и да е!-той се приближи,а аз потърсих с поглед Златан и Веска-да,бяха офейкали.-Спокойно,няма да те изям..все още.-след това се засмя,но най-искрено.Откога не бях чувала този смях..от година?Че и повече..Засмях се,но усмивката ми изчезна,защото видях Виктор заедно с Таня и Симона.Веднага реших се махна от Вангел,но когато се опитах да стана,той хвана ръката ми.-Стой,нищо няма да ти направя.Пък и нали Симона е при него,за какво се притесняваш?
-Да,ама..
-Стой,остани при мен.
-Не,пусни ми ръката.-опитах се да я издърпам,но той я стисна още повече.-Мислех си,че си се променил,но уви.Оставаш си кретен.
-Какво каза?
-Пусни ме или ще изпищя!
-Пищи колкото си искаш.
-Не помниш ли Виктор как те натупа?
-Тогава не бях във форма.
-О,а сега си? Женчо..-тогава той се изправи срещу мен.С все сила го блъснах и забързах крачката-не исках хората да ме мислят,че бягам от него.Явно Виктор не е видял сцената или поне се преструваше.Звъннах му.
-Да?
-Ще ти кажа аз едно "Да".Защо не дойде при мен когато видя Вангел?
-Защо да го правя?
-Защото си ми приятел,може би.
-Научи се сама да се оправяш.
-Ако бях сама,щях.Знаеш ли,стига.Разделяме се-ти тръгвай с Симона,а аз..аз ще се оправя.
-КАКВО?-той така изкрещя в ухото ми,че бях принудена да му затворя.Побягнах към нас,защото знаех,че ще тръгне след мен.

Поздравления ^^