Имам нужда от помощ… няма на кой да споделя или да поискам съвет за това… Значи преди 2 години и половина срещнах едно момче…Казах на една приятелка, че е симпатичен и тя започна да ми говори постоянно за него и така започнах лека- полека да го харесвам… В началото когато го видех ръцете ми почваха да треперят, сърцето ми да бие учестено, да усещам пеперудки в стомаха си… И след време намерих скайпа  му… Винаги ще помня първото нещо което ми написа /а ти си?/ да, знам сигурно звучи глупаво, но... както и да е.. 3 месеца писахме постоянно, всеки ден… случвало се е да стоим до 3-4 часа и да си пишем... Един ден си писахме и аз казах нещо, за което може би цял живот ще съжалявам, но няма значение… и той ме блокира… Но продължавах да се надявам, въпреки че не писахме в училище го виждах и ми се струваше още по- прекрасен... През лятната ваканция си мислех, че съм го забравила… Докато един ден не ми казаха, че някакво момче се е удавило... Всичко от описанието което ми дадоха съвпадаше с него: среден ръст, кестенява коса, за 9 клас… Аз просто не можех да повярвам на това което чувам, в този момент имах чувството, че сърцето ми се разби на хиляди парченца, че живота ми изгуби смисъл… почти бях сигурна, че е той… но след малко ми казаха името на загиналото момче…Не беше той… И тогава разбрах, че го обичам… И до ден днешен е така… Не знам какво да правя, той не ми обръща никакво внимание опитах се един път да му пиша…  не отговори, а аз съм твърде много горделива, за да му пиша отново… Какво да правя, моля ви кажете ми… ще ви бъда много благодарна..

Хиперздравословен
Да кашляш ли?! Никога не ти се е случвало. Ти си един от тези хора, на които завиждаме за непоклатимата воля. Направо си дразнеща! Какво толкова, ако поне веднъж разпуснеш с бургер и чипс вместо свещената ти салата с ленено семе?! Просто като всеки друг и ти заслушаваш понякога да се глезиш, нали разбираш...

  Невероятно е !Много се разучвствах .. щях да заплача още малко ;хх Наистина е много тъжно това,че сега се мислим за много големи и не ни интересува мнението на родителите и най-вече на майка ни.Срам ни е да около нас и да ни "излага" пред приятелите ни .. или поне повечето така го чувстваме.Затова утре направете нещо за майка си и й кажете че я обичате < 33 Отново - невероятно е ;хх <3

От втория път позна.